Германия се отказва от въглищата

Съобщение за печата - януари 26, 2019
Постигнатият консенсус е важна стъпка, но за справяне с климатичните промени са необходими по-смели мерки

Etwa 60 Greenpeace Aktivisten protestieren für den Kohleausstieg am Kraftwerk Niederaußem. Das Kraftwerk gehört zu den klimaschädlichsten Europas.

Германия преустановява използването на въглища за производство на електроенергия до 2038 г. с възможност за по-ранно изпълнение на плана през 2035 г. До това решение се стигна след над 20-часови преговори в назначена от правителството комисия. В нея участват представители на федералната власт и местните администрации на въглищните региони, представители на бизнеса, граждани и неправителствения сектор, включително „Грийнпийс“ — Германия, BUND, Klima-Allianz Deutschland[1]. Планът включва и инвестиции в огромни размери, предназначени за възстановяване на регионите, зависими от въглищата и преход към използване на енергия от възобновяеми източници.

„Грийнпийс“ — България и Екологично сдружение „За Земята“ са на мнение, че постигнатият консенсус е важна стъпка, но 2038 г. е много късна дата и заложените цели не са достатъчни, за да постигнат препоръките на Междуправителствения панел за промените в климата. Според указанията на учените, употребата на въглища в цял свят трябва да бъде значително намалена до 2030 г., за да се ограничи глобалното затопляне[2].

„Германия най-сетне започва да се събужда от зимен сън и да предприема мерки за излизане от въглищната си зависимост и осигуряване на бъдеще за въглищните си региони след края на тази епоха. Макар и недостатъчно амбициозно, постигнатото споразумение е важен сигнал за държавите от централна и източна Европа, както и за останалия свят. Време е Германия отново да поеме позицията на лидер и да поведе света към справедлив преход отвъд въглищата,“ коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.

 

Изпълнителният директор на „Грийнпийс Интернешънъл“ Дженифър Морган заяви, че „Германия заслужава уважение за съставянето на плана, но поставената крайна дата не е достатъчна, за да защити Германия и други държави от опасните последствия от климатичните промени. Огромните горски пожари, опустошителните бури и другите проявления на промените не трябва да бъдат подценявани от правителствата, а да бъдат мотивация за предприемане на действия.“

Историческият консенсус предвижда още, че няма да се строят нови въглищни електроцентрали, както и че вековната гора Хамбах ще бъде запазена [3].
Първата стъпка в предложения план е затваряне на близо 13 GW мощности до 2022 г. — еквивалента на 24 големи електроцентрали. Предвидено е до 2030 г. въглищните мощности да бъдат намалени на повече от половина до 17 GW [4]. Прилагането на препоръките е в ръцете на федералното правителство, което трябва да ги превърне в закон, а местните власти да започнат неговото изпълнение.

  

„В момента България остава единствената страна в ЕС, зависима от въглищата, която отказва да реформира сектора и не предприема програми за преход. Резултатът от това бездействие ще е бъдещ крах за въглищните региони като Бобов дол например, които ще бъдат оставени да посрещнат края на въглищната ера без никакви политики, които да смекчат удара. България постоянно се оправдава, че няма богатството на Германия, за да осъществи преход към нисковъглеродна икономика, но налива стотици милиони годишно в постепенно затъващата въглищна индустрия. Същевременно финансира нерентабилни и създаващи предпоставки за зависимост газови и ядрени проекти, които ще тежат на джоба на поне още едно поколение в бъдеще,“ коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята“.

България трябва да приеме сериозно решението на Германия и да започне да планира участието си в програми за преструктуриране на въгледобива. Миналата седмица ресорното министерство предложи проект за Интегриран план за енергетика и климат. Той е добра възможност да планираме наша дата за излизане от зависимостта от въглища и да започнем пренасочване към децентрализацията и производството на възобновяема енергия от хората, които да влязат във фокуса на една модерна енергийна система.

Със споразумението за излизане от въглищната епоха Германия — шеста в света по въглеродни емисии и с най-мощна въглищна индустрия в Европа, показва, че преход към възобновяема енергия е възможен и неизбежен. Така водещата европейска сила застава редом до Великобритания (2025 г.), Нидерландия (2029 г.), Италия (2025 г.), Дания (2030 г.), Финландия (2029 г.) и други, които вече имат заложени дати за преустановяване употребата на въглища [5]. Едновременно с това плановете на Германия да затвори всичките си атомни електроцентрали до края на 2022 г. остават.
Бележки
[1] BUND е германският представител на екологичната мрежа „Приятели на Земята“ — Европа, в която членува и Екологично сдружение „За Земята“. Те са неправителствена организация с повече от 480 000 членове и последователи.
Climate-Alliance Germany (от немски ез.: Klima-Allianz Deutschland) е мрежа от повече от 120 граждански организации, включително групи за опазване на околната среда, групи за развитие, църкви, организации от областта на младежта, образованието, културата и здравеопазването, както и профсъюзи и потребителски асоциации.
[2] Междуправителственият панел за промените в климата (Intergovernmental Panel on Climate Change — IPCC) е създаден от Международната метеорологична организация и ООН, за да предоставя научна информация на правителствата с цел справяне с климатичните промени. Миналата година Панелът издаде Специален доклад за глобалното затопляне:
Masson-Delmotte, Valérie et al. Global warming of 1.5°C. Switzerland: IPCC, October 2018
[3] Гората Хамбах, която има 12000-годишна история е дом на вековни дървесни и защитени животински видове. Тя се превърна в символ на желанието на хората за енергиен преход в Германия - намеренията на енергийния концерн RWE да изсече последната част от гората, за да направи открита мина предизвикаха дългогодишни протести.
[4] Wacket, Markus. Germany should fully phase out coal by 2038: commission. Reuters, 26 January 2019
[5] Overview: National coal phase-out announcements in Europe. Europe Beyond Coal. November 2018.