Предистория

Световната здравна организация (СЗО) публикува насоки за качеството на въздуха. Те описват нива на концентрациите на замърсяване на въздуха, с които да бъде намалено отрицателното му въздействие върху здравето. Последните насоки са актуализирани през 2005 г. (Таблица 1). 

ЗамърсителКонцентрация на
замърсителите (µg/m3)		Период на
осредняване
ФПЧ2,52524 часа
ФПЧ2,5101 година
ФПЧ105024 часа
ФПЧ10201 година
Серен диоксид (SO2)50010 минути
Серен диоксид (SO2)2024 часа
Озон (O3)1008 часа
Азотен диоксид (NO2)2001 час
Азотен диоксид (NO2)401 година
Таблица 1: Последни насоки на СЗО за качеството на въздуха. Източник: СЗО (2006).

Очакваме публикуването на новите насоки за качество на въздуха на СЗО на 22 септември 2021 г.

СЗО определя замърсяването на въздуха по следния начин: „Замърсяването на въздуха означава наличието на един или повече замърсители в атмосферата като прах, изпарения, газ, мъгла, миризма, дим или пари, в количества и продължителност, които могат да бъдат вредни за човешкото здраве“.

По света

1) Експертите са съгласни, че няма „безопасно“ ниво на замърсяване на въздуха.

2) През 2019 г. замърсяването на въздуха е определено като четвъртия водещ рисков фактор за ранна смърт в световен мащаб, водейки до приблизително 6,67 млн. смъртни случая (HEI, 2020). Високото кръвно налягане, тютюнопушенето и нездравословното хранене са единствените по-съществени рискови фактори за здравето.

3) Направена е оценка, че 91% от световното население е изложено на годишни концентрации на ФПЧ2,5, които превишават нормите, препоръчани от СЗО. ФПЧ2,5 включват замърсители като сулфат, нитрати и черен въглерод. Те проникват в белите дробове и сърдечносъдовата система и могат да бъдат високо рискови за човешкото здраве (СЗО, 2016). 

4) Повече от половината от населението в света е било изложено на повишени нива на замърсяване на въздуха с фини прахови частици (ФПЧ2,5) между 2010 и 2016 г. Бремето от излагането на това замърсяване е било най-силно понесено от хората, които живеят в страни с ниски и средни доходи, особено в Азия, Близкия изток и Африка (Шадик и други, 2020).

5) Изчислено е, че замърсяването на въздуха в петте най-големи градове в света е причинило 163,000 предотвратими смъртни случаи и разходи в размер на 85,1 млрд. щат. долари само през 2020 г. (Таблица 2).

ГрадНаселениеИзчислени случаи на преждевременна смъртИзчислени икономически разходи в USD
Делхи30 млн.54 0008.1 млрд.
Мексико Сити22 млн.15 0008 млрд.
Сао Пауло22 млн.15 0007 млрд.
Шанхай26 млн.39 00019 млрд.
Токио37 млн.40 00043 млрд.
Таблица 2: Изчисления на въздействието на ФПЧ2,5 върху здравето и финансите в най-населените градове в света през 2020 г. (м. януари до м. декември). Източник: „Грийнпийс“ – Югоизточна Азия, 2021 г.

6) Изчислено е, че 4,5 милиона случаи на преждевременна смърт в световен мащаб всяка година могат да бъдат определени като причинени от замърсяването на въздуха, генерирано от изгарянето на изкопаеми горива (Фароу и други, 2020).

7) Приблизително 40% от смъртните случаи в света през 2017 г., приписани на излагането на ФПЧ2,5, са причинени от емисии от жилищния (отопление, готвене и т.н.), промишления и енергийния сектори, които разчитат предимно на изкопаемите горива (Макдъфи и др., 2021). 

8) Годишното излагане на замърсяване на въздуха с ФПЧ2,5  далеч надвишава насоките за качеството на въздуха в почти всички региони по света (Фигура 3). Това излага жителите на тези региони на по-висок риск от много сериозни заболявания. Енергетиката и промишленият сектор са значителни източници на ФПЧ2,5.

Данни на СЗО за излагане на замърсяване с фини частици по света, 2019
Фигура 1: Излагане на замърсяване с фини частици в света през 2019 г., претеглено спрямо населението на тези региони*. Източник на данни: Макдъфи и др., 2021. © Greenpeace

9) Въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето е добре документирано. Изследванията предполагат, че излагането на един или комбинация от повече замърсители на въздуха като фини прахови частици (ФПЧ2,5), азотен диоксид (NO2) и озон (O3), е свързано с повишен риск от заболявания, включително исхемична болест на сърцето, хронични обструктивни белодробни заболявания (по-известни като COPD), рак на белия дроб, инфекции на долните дихателни пътища, преждевременно раждане (раждане преди термина), диабет тип II, инсулт и астма (Уанг и др., 2014; Хан и др., 2016; Кохен и др., 2017; Сънайър и Дадванд, 2019).

10) През 2019 г. прогнозното средногодишно излагане, претеглено спрямо населението*, на замърсяване от ФПЧ2,5 варира от 6,8 µg/m3 в Австралия до 77,3 µg/m3 в Южна Азия (Макдъфи и др., 2021). Отделни хора могат да бъдат изложени на по-високи или по-ниски нива на замърсяването от средните за населението.

Данни на СЗО за средногодишна концентрация на ФПЧ2,5
Фигура 2:. Претеглената спрямо населението* средногодишна концентрация на ФПЧ2,5 (µg/m3) по територии (Макдафи и др., 2021). „Грийнпийс“ има политически независима позиция и не взема страна в териториални спорове. Границите на географските изображения отразяват тези на източника на данни. © Greenpeace

България

1) Последните данни на СЗО за замърсяването на атмосферния въздух (достъпни онлайн) са от 2016 г. и показват, че годишните средни нива на ФПЧ2,5 в градовете в България са 19,04 µg/m3. Те превишават насоките на СЗО от 2005 г. за качеството на въздуха почти двойно.

2) Компютърно моделиране прогнозира, че средната годишна концентрация на ФПЧ2,5 в градските райони в България е 30 µg/m3 (СЗО, 2016, в Приложение 1). В момента на територията на България няма достатъчно мониторингови станции за ФПЧ2,5, за да бъде наблюдавано адекватно качеството на въздуха.

3) Стандартите за качество на въздуха в България се определят спрямо законодателството на Европейския съюз. Повечето от насоките на СЗО от 2005-а година са по-стриктни от националните в България.

ЗамърсителПериод на
осредняване		България: Концентрация на замърсителите (µg/m3)СЗО насоки 2005 г.: Концентрация на замърсителите (µg/m3)СЗО насоки 2021 г.: Концентрация на замърсителите (µg/m3)
ФПЧ2,524 часаНЯМА2515
ФПЧ2,51 година20105
ФПЧ1024 часа505045
ФПЧ101 година402015
Серен диоксид (SO2)10 минути350 (ЕС: над 1 час)500Няма промяна
Серен диоксид (SO2)24 часа1252040
Озон (O3)8 часа120100100
Озон (O3)8 часа, пиков сезон––60
Азотен диоксид (NO2)1 час200200Няма промяна
Азотен диоксид (NO2)24 часа––25
Азотен диоксид (NO2)1 година404010
Въглероден оксид (CO)8 часа1010Няма промяна
Таблица 3. Сравнение между стандартите за качество на въздуха в България, насоките на СЗО от 2005 г. и насоките на СЗО от 2021 г.

4) Чл. 6 от Директива 2016/2284/ЕС изисква всяка държава-членка на ЕС да представи на Европейската комисия национална програма за контрол на замърсяването на въздуха до 1 април 2019 г. Според прогнозните изчисления на емисиите за България, публикувани в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха през 2019 г., емисиите на серен диоксид ще отговарят на поетия ангажимент за намаление на емисии и ще бъдат съвместими навсякъде през периода на програмата [2020-2030], но за замърсителите азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и ФПЧ2,5 не се очаква да съответстват напълно на съответните ангажименти за намаляването им, особено през 2030 г. и след това. (Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, 2019)

5) През 2012 г. (последната година, за която са налични този вид данни) 14,4% от всички смъртни случаи на българи на възраст между 14 и повече години се дължат на дългосрочно излагане на ФПЧ2,5, причинени от изгаряне на изкопаеми горива (Вохра и други, 2021, в Таблица S2 с разширени данни).

Според доклада за качеството на въздуха в Европа за 2020 г. на Европейската агенция по околна среда, в България към 2018 г. умират преждевременно около 14 000 души годишно, вследствие излагане на замърсяване с ФПЧ2,5, озон и азотен диоксид. (ЕЕА, 2020)

6) През 2012 г. средните претеглени спрямо населението годишни емисии на ФПЧ2,5 в България са 20,2 μg m-3 (Вохра и др., 2021, в Таблица S2 с разширени данни).

7) През 2019 г. претеглената спрямо населението средногодишна стойност на емисиите на ФПЧ2,5 в България е изчислена на 19,4 µg m-3. Тази стойност е малко под средната за Централна Европа – 20,2 µg m-3 и почти двойна на концентрацията, определена от насоките за качество на въздуха на СЗО, за годишна концентрация на ФПЧ2,5 – 10 μg m-3 (Макдъфи и др., 2021, във Файла за допълнителни данни 3).

8) Към 2019 г. по данни на българската Изпълнителна агенция по околна среда, емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 31.5% спрямо 1990 г. (от 22,87 kt през 1990 г. до 30,07 kt през 2019 г.). Това се дължи основно на емисиите на битовия сектор и по-конкретно изгарянето на дърва, въглища и отпадъци (ИАОС, 2019). 

9) Общите икономически разходи, свързвани със замърсяването на въздуха в България през 2018 г. (последната година, за която са налични данни), се оценяват на почти 4 млрд. долара (Фароу и др., 2020).

10) Претегленото спрямо населението излагане на замърсяване на въздуха в България се оценява като двойно на годишните насоки на СЗО за ФПЧ2,5 (Макдъфи и др., 2021)

Данни на СЗО - източници на ФПЧ в Централна и Източна Европа
Фигура 3: Принос на източниците на излагане на фини прахови частици в избрани страни в Централна и Източна Европа през 2019 г. Източник на данните: Макдъфи и др., 2021 © Greenpeace

Препоръки към националните и местните власти за справяне с кризата на замърсяването на въздуха

  • Спешно внедряване на алтернативи на изгарянето на изкопаеми горива за производство на енергия, в битовото отопление, транспорта и промишлеността, тъй като изгарянето на въглища, петрол и изкопаем газ са основните източници за глобалната тежест на болестите и смъртността вследствие замърсяване на въздуха.
  • Ускоряване на подмяната на замърсяващите уреди за отопление ползващи дърва и въглища, като тя се съчетае с мерки за енергийна ефективност, източници на енергия без горене и подкрепа за енергийно бедните домакинства. 
  • Приоритизиране на изграждането и предоставянето на транспортна инфраструктура за ходене и колоездене, а за по-дълги разстояния и за хора с допълнителни нужди – обществен транспорт – електрически автобуси, трамваи и влакове, като постепенно се извеждат от употреба превозните средства с двигател с вътрешно горене.
  • Установяване на практиката определени дни или зони да се обособяват като се ограничават личните моторни превозни средства в урбанизираните места за (1) намаляване на замърсяването, (2) насърчаване на хората да се насладят на улиците безопасно и (3) развиване на възможностите да се пътува из града без лични моторни превозни средства.
  • Създаване на зелени площи в урбанизираните райони и насърчаване на биологичното разнообразие чрез засаждане на дървета и насърчаване растежа на дива растителност. 
  • Предоставяне на отворена, достъпна и актуална информация на местните жители: описване на здравните и финансовите проблеми на замърсяването на въздуха в съответния регион (градски или селски) и представяне на решения. 

Властите са тези, които следва да поведат промяната с политически и системни действия и в същото време да подкрепят хората да предприемат индивидуални стъпки, които да са благоприятни за качеството на въздуха.

*Бележка относно претегленото спрямо населението излагане. Претеглената  спрямо населението статистика отчита както нивото на замърсяване, така и броя на засегнатите хора. Пропорционално по-голяма тежест на концентрациите на замърсяване на въздуха се отчита при по-голям брой население. Това дава оценка на размера на замърсяването, на което е изложен средностатистическият жител. Например, ако повечето жители в дадена страна живеят в силно замърсена градска среда, а само някои – в сравнително чист селски район, данните ще се балансирани като отчетат този факт. 

Справочна литература

  • Вохра, K. и други. „Глобална смъртност от външно замърсяване с фини частици, генерирани при изгарянето на изкопаеми горива: Резултати от GEOS-Chem” Екологични изследвания. 195 (2021): 110754.
  • „Грийнпийс“ – Югоизточна Азия, 2021 г., Методология: Оценка на разходите, свързани със замърсяването на въздуха в световните градове (2020 г.). Наличен на: https://www.greenpeace.org/static/planet4-southeastasia-stateless/2021/02/ef76f49b-methodology_-revealing-the-cost-of-air-pollution-in-world-cities-annual-results-for-2020.pdf [Посетен на 18 август 2021 г.] 
  • Европейска агенция по околна среда, 2020 г., Качество на въздуха в Европа – доклад за 2020 г. Наличен на: https://www.eea.europa.eu/publications/air-quality-in-europe-2020-report [Посетен на 20 септември 2021 г.]
  • ИАОС, 2019 г., Емисии на вредно вещества във въздуха. Наличен на: http://eea.government.bg/bg/soer/2019/air/emisii-na-vredni-veshtestva-vav-vazduha [Посетен на 18 септември 2021 г.]
  • Коен А. Дж. и други. Оценки и 25-годишни тенденции на глобалната тежест на заболяванията, дължаща се на замърсяването на атмосферния въздух: анализ на данни от глобално изследване на тежестта на заболяванията през 2015 г. Лансет 389, 1907–1918 (2017).
  • Кутлер Джос, M., Ефтенс, M., Джинтаут, E. и други. Време е за хармонизиране на националните стандарти за качество на атмосферния въздух. Международно списание за обществено здраве 62, 453–462 (2017). https://doi.org/10.1007/s00038-017-0952-y
  • Макдъфи, E. E., Мартин, Р. В., Спадаро, Дж. В. и други. Приносът на суровинния сектор и горивото за атмосферните ФПЧ2,5 и свързаната с него смъртност в множество пространствени мащаби. Природни комуникации. 12, 3594 (2021). https://doi.org/10.1038/s41467-021-23853-y
  • Министерство на околната среда и водите на Р България, 2019 г., Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, България 2020-2030 г. Налична на: https://ec.europa.eu/environment/air/pdf/reduction_napcp/BG%20final%20NAPCP%2026Sept19.pdf [Посетен на 21 септември 2021 г.]
  • СЗО, 2006. Световна здравна организация. Регионално бюро за Европа. (2006). Насоки за качеството на въздуха: глобална актуализация през 2005 г.: прахови частици, озон, азотен диоксид и серен диоксид. Световна здравна организация. Регионално бюро за Европа. https://apps.who.int/iris/handle/10665/107823
  • СЗО, 2016. Замърсяване на атмосферния въздух: глобална оценка на експозицията и тежестта на заболяването. Световна здравна организация. https://apps.who.int/iris/handle/10665/250141
  • Сънайър, Дж. & Дадванд, Пренаталното развитие на мозъка, като цел за замърсяването на въздуха в градовете. Основна и клинична фармакология и токсикология. 125, Допълнение 3, 81–88 (2019).
  • Уанг, Б., Ксу, Д., Джинг, З., Лю, Д., Янг, С. & Уанг, Й. Ефектът от дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха върху риска от захарен диабет тип 2: системен преглед и мета-анализ на кохортни проучвания. Европейско списание по ендокринология. 171, R173–R182 (2014). 
  • Фароу, A., Милър, K. A. и Миливирта, Л. Токсичен въздух: Цената на изкопаемите горива. Сеул: „Грийнпийс“ – Югоизточна Азия. Стр. 30, февруари 2020 г.
  • Хан, M. -Х. и други. Връзка между появата на хеморагичен инсулт и метеорологичните фактори и замърсители. BMC Neurol. 16, 59 (2016 г.). 
  • HEI, 2020. Състояние на глобалния въздух през 2020 г. Специален доклад. Бостън, MA: Институт за здравни ефекти.
  • Шадик, Г., Томас, M. Л., Муду, П. и други. Половината от населението на света е изложено на нарастващо замърсяване на въздуха. npj Климат и атмосферни науки 3, 23 (2020). DOI: 10.1038/s41612-020-0124-2