Въпреки обещанията на българското правителство Черно море е подложено на изключителен натиск от промишления риболов и замърсяването. Черноморският басейн е част от обширната мрежа от морета в Европа, които са от екзистенциално значение не само за хората, но и за безброй морски екосистеми и видове. Тези морета въздействат върху качеството на нашия въздух, оказват влияние върху климата и ни осигуряват храна и енергия.
Черно море е затворено море с голям водосборен басейн, което прави естествената му среда и екосистемите му силно уязвими1. Трите дейности, които оказват най-голям натиск върху него, са прекомерният риболов, замърсяването и еутрофикацията2 (и двете вследствие на човешката дейност по крайбрежието) и изхвърлянето на отпадъци. Тази изключително красива зона, дом на делфини афала и на 200 вида риба, бавно се унищожава от хората.
“ class=“wp-image-8332″/>Черноморският басейн е част от обширната мрежа от морета в Европа, които са от екзистенциално значение не само за хората, но и за безброй морски екосистеми и видове.
Промишленият риболов оказва значителен натиск върху морския живот поради различни причини; голямото търсене на популярни храни като рапани и миди стимулира по-голям промишлен улов в района. Безразборното използване на риболовни съоръжения или бийм тралове, използвани за улов на рапани (предмет на дългогодишен спор), води до унищожаване на големи площи от морското дъно. Тези ефекти трудно могат да бъдат оценени, но щетите са безспорни.
Морските отпадъци са друг често срещан и скъпо струващ проблем, пред който са изправени крайбрежните общности. Черно море получава притоци сладка вода по дължината на целия си басейн, но една от най-значимите реки, Дунав, се зауства в българските крайбрежни води. Тя носи отпадъци от градовете по течението си и поток от замърсители, причинени от селското стопанство и други промишлени сектори. Тези отпадъци, по-специално пластмасовите, представляват сериозна заплаха за живите същества. Различни оценки сочат, че повече от милион птици и 100 000 морски бозайници умират всяка година от поглъщане на морски отпадъци или уловени в капан от тях3.
Но щетите се плащат не само от морските обитатели. Почистването струва скъпо на местната икономика, а отпадъците могат да нанесат щети на търговските и риболовните кораби.
“ class=“wp-image-8333″/>Голямото търсене на популярни храни като рапани и миди стимулира по-голям промишлен улов в района. Безразборното използване на риболовни съоръжения или бийм тралове води до унищожаване на големи площи от морското дъно.
Местни и национални организации призовават за мерки за опазване на морските територии в българските крайбрежни води на Черно море, но липсва политическа и изпълнителна воля те да бъдат установени и изпълнени. Създаването на рамка, която риболовните и крайбрежните общности биха подкрепили, е сложно. Съществуват редица инициативи и кампании, призоваващи за прекратяване на пластмасовото замърсяване, но консенсусът, който подобрява и поддържа здравето на тези екосистеми и техните обитатели, може все още да е далече.
Нов анализ на „Грийнпийс“ – България разкрива местата в българската акватория на Черно море, където най-често се наблюдават следи от тралиращи кораби. Участъците с най-интензивно тралене обхващат и защитени зони…
На 4 март 2023 г. в седалището на ООН в Ню Йорк най-накрая бе сключен дългоочакваният Международен договор за защита на океаните. Това е монументална победа и важен знак, че сътрудничеството между различните държави все още работи в един все по-разделен свят.
Моля, изберете кои бисквитки искате да съхранявате.
First-party cookies (required) Винаги активиран
These cookies are required for technical reasons so that you can visit our website and use the functions we offer. These cookies are used to recognise you between successive visits and thus provide you with a better experience, storing your consent preferences and the last Greenpeace.org website visited.
We use tracking and analysis tools to ensure continuous optimisation and demand-oriented design of our website. These cookies will allow us to collect statistical and anonymised data, such as how visitors use our website or which pages are accessed most frequently, to ultimately improve Greenpeace.org and provide you with a better experience of our website
В добавка към горните бисквитки е възможно да поставим в браузъра ви бисквитки от трети страни (например Google, Facebook и др.), за да измерваме производителността на нашите маркетингови стратегии и да ви показваме по-подходящи реклами за вас и вашите интереси. Възможно е да използваме тези бисквитки, за да ви показваме реклами и след като напуснете сайта ни.
Защита на личните ви данниКогато използвате формуляра за контакт, достъпен на интеренет страницата на „ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ, „ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ събира и обработва вашите лични данни.Вашите лични данни се обработват с цел осъществяване на комуникация между вас и „ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ чрез нашата интеренет страница.За повече информация, моля, прочетете Информационния лист относно защита на лични данни при използване на интеренет страницата на Грийнпийс.
© Димитър Беров / Грийнпийс
© Димитър Беров / Грийнпийс
© Димитър Беров / Грийнпийс“ alt=“Голямото търсене на популярни храни като рапани и миди стимулира по-голям промишлен улов в района. Безразборното използване на риболовни съоръжения или бийм тралове води до унищожаване на големи площи от морското дъно.
