Радневското село Трояново се намира в непосредствена близост до рудник Трояново – 1, част от „Мини Марица-изток“ ЕАД. В резултат на това селото е подложено напрекъснато на прахово и шумово замърсяване от добива на въглища. Трояново е окачествено като населено място „със стихващи функции”. С други думи, предвидена е неговата ликвидация, понеже сравнително плитко под къщите има находища от въглища, които „Мини Марица-изток“ ЕАД предвиждат да усвоят. Сходна е ситуацията и със село Бели бряг, разположено на границата на рудниците.
Съпротива от страна на жителите на двете села относно затрупването на селата вече липсва. Дългогодишното съществуване на мините е направил живота им труден: прах, шум от машини и ленти, превозващи въглища, безсънни нощи. Основният спор (или конфликт) в момента е относно цената на къщичките им, които „Мини Марица-изток“ се гласи да изкупи. Това ще определи дали и къде хората, вече на възраст, биха могли да се изселят. Най-вероятно в някоя панелна гарсониерка в близкия град.
Като допълнение към дългогодишния “екологичен геноцид”, както го наричат местните, през 2013 г. „Мини Марица-изток“ въвеждат в експлоатация т.нар. претоварно устройство за въглища (BS-205). Товарачът е на не повече от 300 метра от село Трояново, което е в нарушение на санитарния минимум от 500 метра. В резултат на това праховото замърсяване се увеличава, както и шумът от преноса на въглища, особено през нощните часове. Местните жители започват кореспондеция с институциите, за да се направи замерване на шума и праховите частици, но без това да има адекватен резултат. Внасят и петиция до Европейкия парламент.
Хората на село Трояново твърдят, че са провели редица срещи с „Мини Марица-изток“ ЕАД и община Раднево, без явен резултат. Приблизително стоте останали жители, вече на възраст, се чувстват безпомощни да спрат погребването, или по-точно – изгребването на селото. Близостта на мините не само срива цените на къщите им в продължение на последните години, но има и физическо въздействие върху тях (напуквания, срутвания); спадат и нивата на вода в кладенците. Земеделска продукция е трудно са се отгледа. Изоставени са много къщи, които често са плячкосвани. Жителите споделят, че криминалните набези са зачестили много, а в село със затихващи функции полицията не реагира. Подписка започва и в село Бели бряг, което също е изложено на силно прахово и шумово замърсяване от багерите на „Мини Марица-изток“.
На една от скорошните срещи (в края на 2013 г.) между институциите и жителите на село Трояново, пристигнаха вкупом представители на Български енергиен холдинг („БЕХ“), изпълнителният директор на „Мини Марица-изток“, заместник-министъра на енергетиката – Иван Айолов, кмета на община Раднево и депутати. По време на срещата, безпомощността и неравностойното положение на местните жители, носещи екологичните и социални последствия от бизнеса с въглищата, беше фрапантна. Шарените въртолетчета по тежката синя завеса зад подиума в тетъра, където се бяха подредили гостите, правеха гледката още по-гротестна.
Срещата беше затворена за журналисти, а исканията на местните жители, според преразказа на журналист от „Раднево днес” бяха за:
- Прозрачност при оценянето на имотите и достъп до оценъчните критерии и аргументи на оценителя;
- Увеличаване на гратисния период за обитаване след изплащане на имота на не по-малко от 3 години;
- Прилагане на министерско решение от 1982 г., постановление за изселване на селата включително в концесията;
- Осигуряване на работни места приоритетно за жители на селото.
Допълнително бяха отправени въпроси:
- За построения претоварач на Рудник-2, „Мини Марица-изток“ ЕАД, в недопустима близост до регулацията на селото, нарушаващ санитарната зона от 500 м, без предварителна екологична оценка, нарушаващ покоя на жителите и замърсяващ селото с прахови емисии;
- За бъдещето на построеното въглещохранилище и голямата рампа, предвидена за товарене на 4 влака;
- За постоянен мониторинг на екосредата посредством монтаж на газоанализатор;
- За проблемите със затворения път до гр. Гълъбово, чиято спешна помощ по тел. 112 вече обслужва село Трояново;
- За конкретен срок за внасяне на законопроект в Народното събрание за постановление на Министерски съвет за изселване на селата включително в концесията.
(взето от: http://radnevodnes.info/view.php?p=111#.UxkBKz9dXV8)
Някои от исканията и изказванията на местните жители бяха окачествени като „граничещи с фантазията”, от зам-министъра на икономиката. Хората споделяха тревогите си за напуканите си къщи от приближаващата се разкривка на Рудник-2, за кражбите и набезите по време на разрушаването на продадените имоти, за спирането на погребенията в с. Бели Бряг. Никой освен мините не би купил къщите, в които са живели последните 20-30-40 години. Според изказването на един жител, цените им може би ще стигат за построяването най-много на една тоалетна някъде в близкия град.
„Мини Марица-изток“ съответно отговори, че не мислят да започнат с изселването преди 2025 г., и че финансовото им състояние не позволява разплащането за имоти. Призна, че товарното устройство е било построено без екологична оценка (била изготвена впоследствие), но за момента всичко било „в норма”. Наднормено нарушаване на 45-те пределни децибела нямало, нито пределна запрашеност. От мините успокоиха, че рампената платформа и въглехранилището няма да бъдат пуснати в експлоатация. Може би тайно се надяват, че до 10 години по-голямата част от жителите на селото или ще избягат, или ще загинат, така че тези, които трябва да компенсират, ще бъдат все по-малко. Като преждевременно направят живота им все по-невъзможен, а цените на къщите им – нищожни. За мониторинг на праховото замърсяване така и не стана дума.
Aвтор: д-р Филка Секулова
