Управлявайте вашите предпочитания за бисквитки

Моля, изберете кои бисквитки искате да съхранявате.

Бисквитки за производителност Винаги активиран

Те ни позволяват да събираме анонимизирани статистически данни, като например колко време прекарват потребителите на някоя страница или кои линкове са кликнали. По този начин можем да подобряваме сайта и да правим потребителското изживяване по-приятно. Приемането на тези бисквитки също така ще скрие информационния банер.

We use tracking and analysis tools to ensure continuous optimisation and demand-oriented design of our website. These cookies will allow us to collect statistical and anonymised data, such as how visitors use our website or which pages are accessed most frequently, to ultimately improve Greenpeace.org and provide you with a better experience of our website

В добавка към горните бисквитки е възможно да поставим в браузъра ви бисквитки от трети страни (например Google, Facebook и др.), за да измерваме производителността на нашите маркетингови стратегии и да ви показваме по-подходящи реклами за вас и вашите интереси. Възможно е да използваме тези бисквитки, за да ви показваме реклами и след като напуснете сайта ни.

Защита на личните ви данни Когато използвате формуляра за контакт, достъпен на интеренет страницата на „ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ, „ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ събира и обработва вашите лични данни. Вашите лични данни се обработват с цел осъществяване на комуникация между вас и „ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ чрез нашата интеренет страница. За повече информация, моля, прочетете Информационния лист относно защита на лични данни при използване на интеренет страницата на Грийнпийс.

30 години след Чернобил и 5 години след аварията в атомната електроцентрала във Фукушима последиците от тези катастрофи все още се усещат.

В началото на инцидента във Фукушима аз се включих в екипите на „Грийнпийс“, които се опитваха да изчислят въздействието на радиацията върху населението. Документирането на щетите върху околната среда е нещо, с което „Грийнпийс“се занимава вече повече от 40 години, но един въпрос винаги ме е вълнувал – как да покажем проблем, който е невидим за окото?

Намерихме отговора в специално направена пръчка, излъчваща LED светлина. Свързвайки я с Гайгеров брояч, успяхме да отчитаме радиацията в реално време. Направете панорамна снимка на замърсен район, минете през него, държейки този инструмент, и изведнъж имате вълнообразна стена от светлина, която визуализира и картографира радиацията в околната среда.

Бялото показва „приемливите“ радиационни нива, според целите на японското правителство за след-аварийното обеззаразяване. Оранжевото показва по-високите радиационни нива, които са опасни, ако не се използва защитна екипировка. Червеното показва нива, заради които руското правителство смята, че се налага преселването на населението.

Използвайки този инструмент в замърсените райони около Чернобил и Фукушима, открихме, че в местата, които са „обеззаразени“ от правителствата, се отчитат по-високи от допустимите нива на радиация. Радиацията остава. В Брянската област в Русия, 30 години след аварията, отчетохме нива на замърсяване близки до тези, отчетени във Фукушима днес.

Без значение дали е 5 или 30 години по-късно, радиационните рискове за околната среда остават. В Старие Бобовичи, на няколко стотин километра от Чернобил, директор Татяна Дорокхова смята, че замърсени материали са попаднали в училището ѝ. Това обяснява защо открихме повишени нива на радиоактивност около градинките и някои детски площадки, но не и на останалите места в селото.

Г-ца Садако Монма полага огромни усилия да почисти своята детска градина „Сорамаме“, но в крайна сметка решава да я премести в предградието на Фукушима, където нивата на радиация са по-ниски, тъй като почистването не е достатъчно. Много от децата в детската градина все още не са се възстановили, въпреки преместването в друга сграда. През 2016 г. г-ца Садако Монма ще прекрати своя бизнес, стартиран преди 20 години.

 

По-голямата част от сградите в Старьй Вишков в Русия са изоставени и се разпадат. Лесно е да се види защо, когато открихме радиоактивно замърсяване, съизмеримо с това на места като Иитате във Фукушима.

От време на време нов жител се нанася в някоя от изоставените къщи. Това обикновено са хора, твърде стари, за да се притесняват от влиянието на радиацията върху здравето им или хора, твърде бедни, за да имат друг избор. Тези, които са останали след катастрофата, като магазинерката Наталия Руева, нямат къде да отидат и радиацията е докоснала всеки аспект от техния живот.

Веднъж унищожени от прозрачната сянка на радиоактивността, общностите трудно могат да се възстановят. Фермерите от Иитате, Тору Анзай и Хироши Канно знаят това от опит. След няколкогодишен живот във временни жилища, нито един от тях не вярва, че могат да се завърнат вкъщи и да продължат живота си, както е било преди.

25 години разделят жертвите на Чернобил и Фукушима, но техните съдби са много подобни. Радиоактивността се натрупва и задържа в околната среда много дълго време и в крайна сметка прониква във всеки аспект от живота на засегнатите общности.

Покажете съпричастност към засегнатите от ядрени бедствия и се присъединете към нашия апел към промени в Thunderclap.

* Грег МакНевин е фотограф на свободна практика. Последвайте го в Twitter и Instagram.

** Благодарим за превода на: Найден Върбанов

Want to see more from Greenpeace?

Google preferred source Add as a preferred source on Google

Related Posts