Сенчести банкови интереси в българския въгледобив източват публични фондове, унищожават хиляди човешки съдби и замърсяват тежко околната среда

Задълбочено разследване на „Грийнпийс“-България, проведено през последните месеци, вдига завесите на феномена в българската енергийна система и икономика – „Христо Ковачки“. Разследването осветлява банковите и държавни интереси, които се крият зад дейността, на която той е лице пред широката общественост.

Фокусът на доклада „Финансовите мини“ попада върху фирмите, които изграждат енергийния бизнес на Христо Ковачки. Общо с името на Христо Ковачки се свързват между 150 и 160 фирми с най-различна дейност. Те често менят ролите си в този своеобразен холдинг, така че проследяването на техните взаимовръзки е трудно. Анализът се ограничава върху основните финансови показатели за периода 2007 – 2016 г. на 19 дружества, определени като „въглищната мрежа“ на „Ковачки“. В това число влизат три електроцентрали, осем топлофикации и осем мини. Те представляват производственото звено, генераторът – както на приходи и печалби, така и на замърсяване. „Финансовите мини“ показва социалните и икономически проблеми, възникнали в резултат от работата на тези предприятия. В същото време акцентира и върху банковите институции, финансирали сделките с тях. Става дума за основно български банки, като Първа инвестиционна банка (ПИБ), която Европейската комисия в документа за Европейския семестър изрично посочи заради ниското качество на корпоративните ѝ кредити.

Анализът на икономическaта дейност на фирмите показва, че фокусът им е върху продажбата на електроенергия и „усвояване“ на възможните енергийни държавни субсидии.

Към 31.12.2016 г. те са с обща задлъжнялост от 1.112 млрд. лв. и натрупана загуба от 377 млн. лв. (рекорд в това отношение държи „Брикел” ЕАД със 125 млн. лв. натрупана загуба).Тази стойност е приблизително равна на сумата на финансовите резултати за периода 2007-2016 г. Тоест, икономическата група декларира, че работи на загуба. Фактът, че тези предприятия отчитат загуби, закономерно се отразява в много ниски данъчни задължения. В продължение на 10 години, 19-те фирми са платили минус 9.176 млн. лв. данъци. Тоест, данъците за тях не са разход, а нетен приход. Резултатът е, че в счетоводно отношение държавата субсидира с данъци групата на „Ковачки“, вместо да получава корпоративен данък от функционирането ѝ.

„Проведеното от нас разследване има за цел да освети голяма част от тъмните практики, които поддържат въглищния отрасъл у нас на системи. Това се случва с подкрепата на държавата, която позволява на едни от най-замърсяващите централи да продължат да работят. Старите и амортизирани централи от групата на Ковачки нямат място в енергийната система на страната. Те няма да могат да отговарят на новите екологични норми.”, коментира Деница Петрова от „Грийнпийс”-България.

Общото заключение от разследването сочи, че в момента предприятията на групата „Ковачки” се държат на доизживяване. Ще има постепенно изтегляне от най-проблемните в екологично и трудово отношение производствени активи.

„Въглищната индустрия върви към своя естествен залез. Нека не позволяваме на общностите, които са изиграли ключова роля в производството на енергията ни, да изчезнат заедно с въглищата. Хората, които работят в сектора и тези, които живеят във въглищните региони имат нужда от подкрепа, за да постигнат справедлив и възможно най-безболезнен преход. Колкото повече изчакваме, толкова по-труден ще става този преход,” допълва Теодора Стоянова от организацията.

На финала в жизнения цикъл на един мръсен бизнес, хиляди хора са принудени да търпят нечовешки условия на труд, мизерно заплащане и систематично унижение, само защото държавните органи дават приоритет на конкретни финансови интереси пред нуждите от развитие на регионите.

Тази „въглищна империя” става обект на по-задълбочено разследване след повече от 10 години от създаването си. Заключенията от доклада говорят ясно: скритите собственици на този мръсен бизнес са само единият от виновниците.

Пълния доклад можете да намерите тук.

Резюме на доклада “Финансовите мини” можете да намерите тук.

Допълнителна информация за медиите можете да намерите тук.

Повече снимки ще откриете в галерията на „Грийнпийс”-България за медии тук.