Изкуството е създадено да провокира размисъл, а не – насилие. Щурмуването на културни институции няма нищо общо с патриотизма или националната гордост. Нападението над артисти и поругаването на Народния театър от вчера е национално унижение. Всички инициатори и псевдо-патриотични формирования, участвали в тази мерзост нямат нищо общо с националния интерес, с „българщината“ или със „защитата на отечеството“. Антибългарски са, като всяко отнемане на свободи, като всяко посегателство върху независимостта на изкуството и като всяка дивашка разправа с плурализма на мнения и свободата на словото.

„Грийнпийс“ – България осъжда всяка форма на насилие и гавра със свободата. Само за няколко месеца видяхме как държавният апарат бездейства или директно се използва за репресия срещу бежанци, срещу хора с различна религия или сексуалност. На натиск вече бяха подложени български учители. Чрез предложения за законодателни промени бяха направени опити за заклеймяване и ограничаване на граждански организации. Сега дойде ред и на театралното изкуство.

Хора със закостенели разбирания и вредни за България нагони бутат обществото ни по опасен наклон. Историята познава добре сблъсъка, който неминуемо следва в края на този наклон. Трябва ли да чакаме в България да започнат да горят книги и да затварят хора заради мнение или идея? Трябва ли да допуснем свободите ни да бъдат отнети хапка по хапка и от граждани в страната си да се превърнем в нейни затворници? Свободата на изразяване и свободата на духа са висши ценности, които не можем да си позволим да изгубим. Нека не оставаме безучастни. Време е да реагираме категорично, преди да е станало късно.