Банките, застрахователните компании и пенсионни фондове са толкова виновни за климатичните промени, колкото и компаниите от индустрията на изкопаемите горива.

Докато Бойко Борисов се снима с Иванка Тръмп за „Фейсбук“, на Световния икономически форум (World Economic Forum) в Давос се вземат важни решения за бъдещето на планетата.

Темата на 50-тото издание на Форума е „Заинтересовани страни за един кохерентен и устойчив свят“, фокусът – постигане на по-добро бъдеще. Същевременно в срещата участват водещи банки, пенсионни фондове и застрахователни компании, които наливат трилиони в индустриите, които замърсяват най-много и подклаждат климатичните промени. Тяхната обща финансова подкрепа за компании от сектора на изкопаемите горива възлиза на 1,4 трилиона щатски долара. Това са част от изводите от доклада „Финансовият сектор е, глупако“ (“It’s the finance sector, stupid”) на „Грийнпийс Интернешънъл”, който излезе точно преди форума.

© Greenpeace

Докладът разкрива как въпреки че целите на форума са създаване на нов икономически и екологичен световен ред, лидерите на световната сцена се провалят в изпълнението им на практика. Докладът и съпътстващият го сайт – (в превод Световен икономически провал, World Economic Failure) илюстрират как лобитата и ПР компаниите са ангажирани от тези финансови фигури да работят срещу Парижкото споразумение.

„Банките, застрахователите и пенсионните фондове в Давос са виновниците за климатичната криза. Въпреки всички икономически и екологични предупреждения, те предизвикват следващата глобална финансова криза като подпомагат изкопаемите горива. Лидерите в Давос не са нищо повече от лицемери. Казват, че искат да спасят планетата ни, но всъщност я убиват за краткосрочни печалби“, коментира изпълнителният директор на „Грийнпийс Интернешънъл“ Дженифър Морган.

24 банки, присъстващи в Давос, са финансирали компании от индустриите за изкопаеми горива на стойност 1.4 трилиона американски долара за периода от 2015 г., когато беше сключено Парижкото споразумение, до 2018 г. За сравнение, сумата от 1.4 трилиона американски долара се равнява на общото състояние на 3.8 милиарда от най-бедните хора в света за 2018 г.

С инвестиции от 1 трилион долара в индустриите на изкопаемите горива десет глобални банки (JP Morgan Chase, Citi, Bank of America, RBC Royal Bank, Barclays, MUFG, TD Bank, Scotiabank, Mizuho and Morgan Stanley) са основните спонсори на климатичната криза. Други обаче плащат щетите от последствията. Един трилион долара е и сумата, която ще трябва да платят 215 от най-големите световни компании за щети, които изчисляват, че ще понесат в следствие на климатичната криза в рамките само на пет години. Същата сума би могла да осигури и 640 GW соларна енергия, което е повече от настоящия глобален капацитет. 

„Времето за говорене и ПР вече приключи. Регулациите трябва да си свършат работата преди да е станало твърде късно и финансовите играчи трябва да спрат да оперират както досега. Ние сме в климатична криза и няма да има никакви пари на мъртва планета“, каза Морган.