Хронология
18 октомври 2006 – НЕК обявява, че консорциума Атомстройекспорт / Арева (Русия/ Франция) е победител в търга за изграждането. Търгът е направен така, че единствено проекти за руски ядрени реактори биха могли да го спечелят.
24 април 2007 – Подписването на договора за строеж с Атомстройекспорт се отлага за края на годината. Отлагането се мотивира с липса на яснота около финансирането на проекта. Освен това преговорите относно кое несъвместимо оборудване от стария проект „Белене” ще се поема от Атомстройекспорт се отлагат поради несъгласие относно качеството и цените.
26 април 2007 – Протестни митинги от двете страни на река Дунав по повод 21-ата годишнина от аварията на АЕЦ в Чернобил. Акциите са широко разгласени от румънската преса, но премълчани от българската.
02 май 2007 – НЕК открива процедура за определяне на стратегически инвеститори да заемат 49%-ов дял в Енергийното предприятие „Белене”.
05 юни 2007 – Еколози в 15 страни протестират срещу заема от BNP Paribas за Белене.
18 октомври 2007 – Българското правителство залага в бюджета за 2008 г. държавна гаранция за евентуален кредит в размер на 600 милиона евро от Euratom и Европейската Инвестиционна Банка.
7 декември 2007 – Европейската комисия издава положително становище за проекта „Белене” по чл. 41-44 от Euratom, т.е., че проектът не противоречи на договора Евратом. Целият текст на становището, обаче, не се предоставя от българското правителство на .
18 януари 2008 – По време на визитата си в България руският президент Путин присъства на подписването на договора за строеж между Атомстройекспорт и НЕК. Стойността на договора е 3 997 260 000 евро, с подизпълнители AREVA и Siemens.
4 юни 2008 – Подписва се договор между BNP Paribas и НЕК за финансово структуриране на строежа на АЕЦ Белене. По него BNP Paribas има задължение да осигури финансиране на проекта.. Месец по-късно BNP Paribas заявява, че няма да инвестира в проекта, а само ще консултира НЕК. Банката смята проекта за „рисков и спорен”.
3 септември 2008 – Премиерът Станишев прави „първа копка” на площадката (трета по ред първа копка). Строежът не тръгва, тъй като всички подробни проектни описания още не са подадени на Българската комисия по ядрена безопасност. НЕК иска допълнителни държавни гаранции, освен 600-те милиона евро в държавния бюджет, предвидени за гарантиране на заеми от Euratom и Европейската Инвестиционна Банка.
3 октомври 2008 – Германската компания RWE е избрана за стратегически инвеститор. Тя ще получи 49% от дяловете срещу 1,275 милиарда евро и бонус в размер на 550 милиона евро на НЕК. През ноември RWE кани белгийско-френската фирма Electrabel /Suez да се присъедини към проекта и да участва в 49%-овия дял.
23 октомври 2008 – Българското правителство решава да отпусне 300 милиона лева (154 милиона евро) от държавния бюджет за увеличаване капитала на Българския енергиен холдинг с изричната цел изграждането на АЕЦ Белене. След месец българското правителство отпуска още 400 милиона лева на Българския енергиен холдинг за общи нужди.
10 ноември 2008 – Среща в Свищов на кметовете на всички общини, разположени около Белене (освен самата община Белене), по време на която те изразяват своите тревоги относно проекта. В писма към RWE кметовете настояват компанията да взема предвид тяхното становище в решението й да участва в проекта.
19 февруари 2009 – Белго-френската компания Electrabel /Suez се оттегля от проекта Белене.
22 март 2009 – Българският Министър на икономиката и енергетиката обявява началото на преговори с Русия – офертата за заем е в размер на 3,8 милиарда евро от руския държавен бюджет. Българската страна търси заем в размер на 1,5-1,7 милиарда евро.
28 октомври 2009 – Германската компания RWE, която е стратегически инвеститор, се изтегля от проекта. Изграждането на централата е спряно, докато се направи анализ за рентабилността на проекта.
19 февруари 2010 – Русия предлага заем на България в размер от 2 милиарда евро за “начален” етап от изграждането на АЕЦ “Белене”. Българското правителство до този момент не е излязло с ясно решение за бъдещето на централата.