С внимание следим каква храна ядем и каква вода поемаме, но рядко се замисляме за въздуха, който дишаме. Какво дишаме, защо е попаднало във въздуха, как е попаднало там, какво означава това за моето здраве?

Въздухът

78% азот, 21% кислород, 1% въглероден диоксид, аргон, метан, хелий, водород и други. Това е съставът на атмосферния въздух, който ни дава живот. Всекидневно всеки един от нас поема между 15000 и 20000 литра въздух  – за една година това количество е достатъчно да запълни обема на три въздушни балона. И докато без храна можем да издържим над 30 дни, а без вода не повече от 2-3 дни, то без въздух не можем повече от няколко минути.

С внимание следим каква храна ядем и каква вода поемаме, но рядко се замисляме за въздуха, който дишаме. Какво дишаме, защо е попаднало във въздуха, как е попаднало там, какво означава това за моето здраве? Това са важни въпроси, защото ако въздухът стане вреден за дишане, това би имало значителни ефекти върху живота на планетата ни.

Природните явления и катастрофи (пожари, вулканична дейност и др.) винаги са оказвали влияние върху съдържанието на прах и други вредни вещества в атмосферния въздух. Но с навлизане на индустриализацията и развитието на икономиката, транспорта, земеделието през последните два века, човешката дейност е сред водещите източници на замърсяване на атмосферния въздух. Сред най-замърсяващите човешки дейности се нареждат транспорта, преобразуването и горенето на изкопаеми горива (въглища, нефт, газ), производството, жилищният сектор, земеделието.

Замърсяването на въздуха е невидим проблем. Въпреки това последиците за нашия всекидневен комфорт и здраве са сериозни. Доброто качество на въздуха е предпоставка за благоденствието и доброто ни здраве. Замърсеният въздух предизвиква дискомфорт, задух, кашлица, парене на очите. Дълготрайното влошаване на качеството на атмосферния въздух може да доведе и до по-сериозни последици за нашето здраве като астма, сърдечно-съдови заболявания, рак на белите дробове, заболявания свързани с нервната и репродуктивната системи. Според изследване на Световната здравна организация (СЗО) годишно над 7 милиона души умират преждевременно от заболявания, свързани със замърсяването на въздуха[1]. Отново по статистика на СЗО в България над 18000 души умират преждевременно заради замърсения въздух[2].

Въздухът е на всички нас. Ние всички сме отговорни за неговото  замърсяване. Но и всички ние заедно можем да спомогнем за намаляване на вредните емисии и подобряване качеството на това, което белите ни дробове поемат.

За да постигнем това трябва да сме добре информирани. Какво дишаме? Какво можем ние да направим, за да ограничим или спрем източника на вредни емисии? Както можем да направим, за да подобрим качеството на въздуха около нас?

 

Какво дишаме? 

Една от първите стъпки за подобряване качеството на въздуха, който дишаме, е да разберем всъщност както точно го замърсява, кои са източниците и какво точно могат да причинят на здравето ни. 

Сред основните източници на замърсяване в страната са битовото отопление на твърди горива (въглища и дърва), горенето на въглища за производството на електро и топлоенергия от ТЕЦ, автомобилния транспорт, промишлеността, строителните и ремонтни дейности. Разпределението на делът на различните източници на замърсяване варира в различните населени места. Например, в по-големите градове, автомобилният транспорт може да има по-голям дял на емисиите на азотни оксиди, отколкото в по-малките населени места. Или градовете в близост до въглищни ТЕЦ ще имат по-високи нива на серен диоксид (SO2) от местата, които са по-отдалечени от индустриалните центрове.

Вредните вещества във въздуха могат да се разделят на две категории – първични замърсители и вторични замърсители. Първичните замърсители са резултат от човешката дейност. Вторичните се образуват при взаимодействието на първичните замърсители с околната среда.

Основни замърсители на атмосферния въздух:

 

Фини прахови частици (ФПЧ)

  1. Частици с размери под 10 микрометъра (ФПЧ10) и с размер под 2.5 микрометъра (ФПЧ2.5). Праховите частици могат да се получат и при комбинирането на газообразни замърсители и смог. Източници: Прахът е основен атмосферен замърсител на въздуха.

  2. Вредният му здравен ефект зависи главно от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК – модулатори и др., както и от участъка на респираторната система, в която те се отлагат. Основни източници на прах са промишлеността, транспорта и енергетиката.

  3. Как влияе върху човешкото здраве: Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 микрона – ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10.

Серен диоксид

  1. Отделя се при горенето на изкопаеми горива – основни въглища и течни горива с високо съдържание на сяра.

  2. Източници: Основните източници на серен диоксид са горенето на изкопаеми горива в ТЕЦ и битовото горене, както и металургията и химическата промишленост. Серният диоксид и азотните оксиди са основните елементи в „киселинните дъждове“.

  3. Как влияе върху човешкото здраве: При високи концентрации абсорбцията му достига до 90 % в горните дихателни пътища и по-малко в по-ниските части на дихателната система. При кратковременна експозиция на серен диоксид се засяга преди всичко дихателната система. Особено чувствителни са децата, болни от бронхиална астма. Здравните ефекти на серния диоксид се проявяват с нарушение на дишането, белодробни заболявания, нарушение на имунната защита на белия дроб, влошаване на съществуващи белодробни и сърдечносъдови заболявания. Трудно е да се отдели действието на серния диоксид от това на праха, с което се свързва също повишената честота на хоспитализации и смърт.

Азотни оксиди

  1. Отделят се при горенето на изкопаеми горива при високи температури.

  2. Източници: Азотният диоксид се образува при горивни процеси. Основни източници са автомобилите, топлоелектрическите централи (ТЕЦ), някои промишлени предприятия, тютюнопушенето. Под въздействието на интензивна слънчева светлина и в присъствието на летливи органични съединения в атмосферния въздух, азотният диоксид взаимодейства химически, в резултат на което се образува вторичният замърсител – озон.

  3. Как влияе върху човешкото здраве: Азотният диоксид навлиза в човешкия организъм чрез дишането. По-голяма част от азотния диоксид се абсорбира в организма, а значителна част от него може да се задържи дълго време в белия дроб. Продължително въздействие на концентрации над пределно допустимите норми може да причини структурни промени в белия дроб. Вредното въздействие на този замърсител се отразява предимно върху дихателните функции. Установено е, че при кратковременно излагане, най-ниската концентрация, при която се наблюдава ефект върху астматици (в течение на 1 час) е 560 мкг/м3, която служи като основа за определяне на допустимите граници за замърсяване на въздуха.

Въглероден оксид

  1. Отделя се при непълното изгаряне на горива като въглища, дизел, бензин, природен газ, дърва.

  2. Източници: Въглеродният оксид e безцветен газ, без мирис, малко по-лек от въздуха, горящ газ. Представлява един от най-широко разпространените атмосферни замърсители, който се образува при непълното горене на въглеродсъдържащи материали. Най-голям източник на СО е автомобилния транспорт – над 65 % от общото емитирано количество за страната.

  3. Как влияе върху човешкото здраве: В кръвта се свързва с хемоглобина и образува карбоксихемоглобин, чиято връзка е 250 пъти по-стабилна отколкото на оксихемоглобина. Вредното му въздействие произтича от нарушаване преноса на кислород до тъканите. Пренаталната експозиция води до увреждане на плода. Образуването на карбоксихемоглобин определя здравните ефекти на въглеродния оксид. Образуваният карбоксихемоглобин води до хипоксия в тъканите и смущения в чувствителните на кислородния дефицит органи: сърце, мозък, кръвоносни съдове и формени елементи.

Въглероден диоксид

  1. Парников газ, който се отделя при изгарянето на изкопаеми горива.

  2. Източници: Основните антропогенни източници на огромни количества въглероден диоксид са промишлената дейност (производството на електроенергия, преработвателната и металургичната индустрии), горенето на газове.

  3. Повишаващите се нива на въглероден диоксид в атмосферата са сред основните причини за глобалното повишаване на температурите и изменението на климата.

Летливи органични съединения

  1. Отделят се като газове при изпарения, горива или разтворители.

  2. Източници: Различните видове горива – природен газ, пропан-бутан, бензини, керосин и други.

  3. Как влияе върху човешкото здраве: Водят до раздразнение на очите, носа, дихателните пътища, главоболие, загуба на координация, гадене. Продължителното излагане може да увреди черния дроб, бъбреците и централната нервна система.

Бензен

  1. Отделя се от емисиите на моторните превозни средства и изпарения при работа с горива.

  2. Източници: Бензенът е лека безцветна течност с характерна миризма, слабо разтворим във вода. Използва се предимно като суровина в химическата промишленост. В атмосферата се изхвърля с емисиите от моторните превозни средства и изпарение при работа с петрол (бензиностанции и рафинерии).

  3. Как влияе върху човешкото здраве: Бензенът се абсорбира в организма при вдишване. Много слабо прониква през кожата. Около 30 % се отделят от организма непроменен чрез издишвания въздух. Причинява ускорено сърцебиене, главоболие и оказва влияние върху имунната система.

    Данните за канцeрогенния ефект на бензена при хора са набрани предимно при професионална експозиция. Необходимо е да се избягва дълготрайна експозиция при висока концентрация. Не съществува безопасна концентрация.

Токсични и тежки метали

  1. Олово, кадмий, мед, живак.

  2. Източници: Тежките метали се срещат в природата, но освен естествените природни дейности, антропогенните дейности също водят до отделяне на тежки метали и опасното им натрупване в околната среда. Арсенът и живакът, например, се отделят при горенето на нискокачествени лигнитни въглища (каквито са в България). Други човешки дейности, при която се отделят тежки метали, са металургията и горенето на отпадъци.

  3. Как влияе върху човешкото здраве:

    Арсен: Замърсяването на въздуха с арсен може да доведе до оплаквания при гастроинтестиналната, сърдечносъдовата, нервната и кръвоносната системи, повишаване честотата на спонтанните аборти, поднормено тегло при новородените и др.

    Кадмий: При продължителна експозиция на ниски концентрации на кадмий, критичен орган се явяват бъбреците.

    Живак: Живакът може сериозно да увреди нервната система и да навреди на имунната и репродуктивната системи. Има сериозно влияние върху развитието на мозъка при неродените бебета и може да премина- ва както през плацентата, така и през кръвта. Ето защо най-уязвимите групи са децата (вкл. и плодът в утробата на майката) и жените в детеродна възраст.

Амоняк

  1. Отделя се при земеделските процеси.

  2. Източници: Амонякът е специфичен замърсител на атмосферния въздух. Той е безцветен газ с остра миризма. Основен източник на амоняк са химическата промишленост, хладилни инсталации и селско стопанство.

  3. Как влияе върху човешкото здраве: Амонякът причинява възпаление на кожата, очите, носа, гърлото и белия дроб. Течният амоняк, попаднал в очите в големи концентрации, предизвиква ослепяване.

Приземен озон

  1. Вторичен замърсител, който се формира от взаимодействието на NOX и ЛОС със слънчевата светлина.

  2. Източници: Озонът е газ, който се среща в горната част на атмосферата – 30 – 50 км над земната повърхност и в приземния въздушен слой. Високо разположеният озонов слой има защитни функции, изразяващи се в защита срещу ултравиолетовите лъчи, докато в приземния слой, той може да има неблагоприятно въздействие.

    Озонът е мощен оксидант. Той не се емитира директно в атмосферата. Формира се от взаимодействието на азотните оксиди и летливите органични съединения под влияние на високи температури и слънчева светлина. Липсват антропогенни емисии във въздуха. Естествените фонови стойности на озона във въздуха са около 30 мкг/м3, но могат да стигнат много по-високи стойности (напр. 120 мкг/м3).

  3. Как влияе върху човешкото здраве: Озонът прониква и оказва токсичното си въздействие чрез дихателната система. Здравните ефекти се състоят във възпаление на респираторните органи, намаление на функционалността на белия дроб, съпроводени с ускорено дишане. Засяга имунната система и намалява устойчивостта към респираторни заболявания

 

Таблицата по-долу показва пределно допустимите концентрации, определени от българското законодателство, за всеки един от тези замърсители:

Както се вижда от таблицата, някои от замърсителите имат средноденонощни, средночасови или средногодишни норми. Нормите да ФПЧ, SO2 и NOX не трябва да се превишават повече от определен брой за една календарна година.

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), чрез регионалните инспекции по околна среда и води, следи за качеството на атмосферния въздух в страната. Съществуват 34 автоматични измервателни станции (АИС), 9 пункта с ръчно пробонабиране и допълнително 7 системи на принципа на диференциална оптична атомноабсорбционна спектрофотометрия, които са разположени в 34 населени места.

(Източник: Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) www.eea.government.bg)

Някои общини позволяват на гражданите да следят информацията, която се подава от измервателните пунктове в интернет. Ето няколко полезни линка:

За София: http://93.123.36.139/

За Бургас: http://air.burgas.bg/bg/air/index/6/

За Стара Загора: http://178.169.162.59/

За Пловдив: http://ecomonitoring.plovdiv.bg/plovdiv/air_quality.jsp