Климатът на Земята се променя и един от основните причинители на парникови газове, които водят до тази промяна, е производството на енергия – за електричество, за топлина, за транспорт. За да избегнем опасните за нас последици от изменението на климата, ние трябва да трансформираме начина, по който произвеждаме енергията и самата енергийна система.
Въглищните централи са най-големият източник на въглероден двуокис (CO2), произведен от човешка дейност. 90 от най-големите производители на суров нефт, природен газ, въглища и цимент представляват почти две трети от проблема. Oт началото на индустриалната революция, те са произвели 63% от световните промишлени емисии на въглероден двуокис и метан: https://link.springer.com/article/10.1007/s10584-013-0986-y. Това прави въглищата най-голямата заплаха, пред която климатът е изправен днес. Една трета от всички емисии въглероден двуокис идват от горенето на въглища. Почти 40% от световната енергия се произвежда от въглища. Освен промяна в климата, горенето на въглища причинява непоправими щети върху околната среда, здравето на хората и общностите по целия свят. И докато въглищната индустрия не плаща за щетите, които нанася, планетата и нейното население плащат висока цена.
1) Горенето на въглища е една от основните причини за промените на климата и в България. 41% от всичките емисии CO2, отделени в България през 2014 г., са от въглища. Освен че водят до промяна в климата, добивът и горенето на въглища се нуждаят от хиляди декари обработваеми земи, замърсяват милиони кубици вода и изразходват огромни количества воден ресурс. България също усеща последиците от климатичните промени. Като страна, която произвежда повече от 40% от електроенергията си от въглища (Адаптация към изменението на климата – Секторна оценка за енергетиката, стр. 11: http://www5.moew.government.bg/?wpfb_dl=18573), ние допринасяме към глобалните емисии въглероден двуокис – един от парниковите газове, които е сред основните виновници за повишаване на глобалните температури. Това е само част от проблема, свързан с производството на енергия от изкопаеми горива като въглищата.
2) Въздухът в България е сред най-замърсените в Европа. Всяка година български градове се нареждат на водещите места по най-замърсен въздух в Европа. Макар качеството на въздуха да се е подобрило през последните десетилетия, то все още остава влошено в сравнение с европейските и световни стандарти. Сред основните замърсители на въздуха в България са въглищните ТЕЦ за производство на електро- и топлоенергия, битовото горене на твърди горива, транспортът и други индустриални процеси. Въглищата, които се горят масово в топлоелектрическите централи, са с лошо качество – ниска калоричност и високо съдържание на пепел и сяра. Поради това в българските централи се използват по-голямо количество гориво с лошо качество, което от своя страна води до отделянето на големи количества вредни вещества като серен диоксид и пепел.
За 2014 г. топлоелекрическите централи са основните източници на емисии на серен двуокис (SO2) и азотни оксиди (NOx) – съответно 73% и 30% от всички емисии. Последиците от замърсяването на въздуха усещаме всички ние. Затруднено дишане, астма, раздразнение на дихателните пътища и парене на очите са само осезаемата част от здравните вреди, които горенето на въглища нанася. Когато излагането на тези замърсители е системно и в по-големи количества, тогава може да се развият и по-сериозни болести на сърдечно-съдовата, дихателната, нервната и репродуктивната система.
3) Трето предизвикателство, свързано с производството на енергия от изкопаеми горива – както за околната среда, така и за благополучието на хората, е т.нар. централизирано производство. „Централизираното производство“ се отнася до мащабното производство на електроенергия в централизирани съоръжения. Тези съоръжения обикновено се намират далеч от крайните потребители и се свързват към мрежата от високоволтови електропроводи. Електроенергията, генерирана от централизирано производство, се разпределя чрез електроенергийната мрежа на множество крайни потребители. Централизираните съоръжения за производство най-често включват централи, използващи изкопаеми горива, атомни електроцентрали, водноелектрически централи, но също така и големи вятърни и фотоволтаични паркове.
Поради характера си, този вид производство предразполага към липсата на прозрачност по отношение на управлението на една такава система – намалена ефективност на работа на големи административни структури и потенциал за корупция. Друг проблем е, че голямо количество енергия се разхищава при използването на централизирани системи заради неефективност на производството и/или докато енергията достигне до крайния потребител. Изграждането и поддръжката на централизирана електрическа система е доста скъпо начинание. Поради тази причина, хората, които живеят в отдалечени райони често страдат от проблеми в електроснабдяването например. Разходите за разширяване на мрежата, плюс цената на електричеството от въглища, са значително повече, отколкото за решения, като малки вятърни или слънчеви системи. Вместо това, Китай например използва слънчева енергия, за да разпространява електричеството сред населението: 43% от осигурения нов достъп до енергия идва от слънчеви системи, които се доказват като най-рентабилният начин за разпространение на електричество в отдалечени райони.
Какви са възможните алтернативи на начина, по който произвеждаме енергията си и мит ли е постигането на производство на 100% енергия от възобновяеми източници до средата на века? Какви са предизвикателствата и възможностите за енергийна независимост в България?
През последните години енергетиката се променя с бързи темпове. Либерализация на производството, преминаване към по-устойчиви източници на енергия, нови технологии за соларно и вятърно производство и най-вече повече осъзнатост сред обществото – всичко това налага преосмисляне на начина, по който създаваме и потребяваме необходимите ни енергийни ресурси.
В центъра на тази промяна постепенно се позиционира идеята за енергийните граждани (energy citizens). Тя е свързана с увеличаващата се роля на потребителите на енергия като активни участници в енергийната система – процес, който неизменно съпътства нарастването на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в Европейския съюз (ЕС).
Днес все по-голям брой домакинства, обществени организации и малки предприятия се интересуват от възможността сами да произвеждат енергията си, да бъдат гъвкави по отношение на търсенето или да съхраняват енергия в моменти на свръхпредлагане. Именно това е истинската либерализация, която може да донесе реална промяна в този ключов за обществото ни сегмент.
Какво е енергиен гражданин?
Енергийните граждани са активни потребители на енергия, включително физически лица, нестопански организации, публични организации и малки предприятия, които не само използват, а също произвеждат и продават енергия от възобновяеми източници. Това може да става както индивидуално, така и колективно – чрез кооперации или сдружения. Те могат да допринесат много за енергийната ефективност и управлението на енергийната система като предоставят гъвкавост в отговор на търсенето.
Идеята за енергийните граждани всъщност не е нещо ново. От древни времена хората са търсили начин да бъдат енергийно независими и да си създават сами нужната за домакинството и работата им енергия – още преди тази функция да поемат електроцентралите и енергийните корпорации. Новото днес е нарастващата осъзнатост и желание на все повече граждани да водят един по-устойчив начин на живот в хармония с околната среда. И съответно – да откриват алтернативи на наложилите се в консуматорското общество методи за централизирана доставка на електроенергия, топлоенергия, хранителни продукти и др.
Бъдещето
През следващите години ролята на енергийните граждани ще се увеличава в много региони на света и в частност – в Европа. Очакванията са до 2050 г. половината от всички граждани на Европейския съюз да могат да произвеждат сами електроенергията, която потребяват, като по този начин задоволяват 45% от търсенето на електроенергия в Европа. (Повече за потенциална на „енергийните граждани“ да са водещ елемент от енергийния пазар, можете да прочетете в доклада The Potential of energy citizens in the European Union, CE Delft, 2016)
Тази либерализация ще съпътства прехода към възобновяеми източници на енергия. Енергийните пазари вече преминават от изкопаеми горива и ядрена енергия към енергия от възобновяеми източници и едновременно с това – от централизиран пазар, доминират от големи енергийни компании, към среда, в която потребителите произвеждат необходимата им енергия и спомагат за по-ефективно управление на енергийното търсене. Без тези енергийни граждани преминаването към енергийна система на 100% възобновяема енергия не би могло да е възможно.
По-екологично, по-устойчиво, по-справедливо
Концепцията за енергийните граждани е типичен пример как екологичните практики често са и по-социално справедливи. Като разширим възможностите за семействата и общностите сами да си произвеждат чиста енергия от възобновяеми източници, бихме могли да включим милиони хора в усилията да намалим отрицателното ни влияние върху климата.
Това може да бъде и възможност за стимулирането на инвестициите в цяла Европа, особено в местните икономики и общности. Това ще направи хората по-малко зависими от централизираните източници на енергия като ТЕЦ и АЕЦ, ще им помогне да намалят своите сметки за електричество, а в добавка – отпадането на разходите за пренос на ток ще направи цените още по-достъпни. Това ще спомогне да се справим с енергийната бедност, да повишим социалната справедливост и да направим много по-достъпен един толкова необходим ресурс, каквато е електроенергията.