Близо 58 млрд. евро се добавят към сметките за ток на потребителите в Европейския съюз, за да се финансират централи, които работят на въглища, газ и ядрена енергия, под формата на т.нар. разполагаеми мощности или студен резерв. Това показва анализът на данните, събрани от европейския офис на „Грийнпийс“. През последните 20 години разходите за такива мощности в ЕС са се увеличили близо четири пъти.
В България от 2013 г. насам потребителите са платили 96 млн. евро за студен резерв. Въпреки това през зимата на 2017 г. ТЕЦ „Бобов дол“ и „Топлофикация Русе“, които получаваха пари, за да предоставят енергия при извънредна ситуация, не успяха да заработят заради мокри въглища и замръзнала вода в охладителните системи на инсталациите. Тогава се стигна опасно близо до спиране на тока в България
„Големите компании за електроенергия се възползват от субсидии, които отклоняват публичните средства, за да поддържат жизнени нерентабилни и замърсяващи централи. Финансирането на мръсна енергия повишава температурата на планетата, вреди на околната среда и застрашава живота, като замърсява въздуха, и води до изменение на климата. Подкрепата за въглищата, газа и ядрената енергия също така забавя прехода към 100% възобновяема енергия. Той е от решаващо значение за предотвратяването на климатичния хаос, който европейците започват да изпитват в ежедневието си. Европейските правителства трябва да прекратят тази мръсна практика“, смята Себастиан Манг, съветник по климата и енергийната политика към офиса на „Грийнпийс“ в Брюксел.
Плащанията за разполагаеми мощности представляват субсидии за енергийни централи, които получават пари, за да бъдат готови да заработят в случай на недостиг на производство в системата. Тази практика е изключително противоречива: от една страна, разполагаемите мощности могат никога да не бъдат активизирани, а от друга, не успяват да предоставят услугата, за която им се плаща, както стана в България.
„Все повече хора и общности използват енергия от възобновяеми източници, която произвеждат сами. Възможността гражданите да участват активно в енергийната мрежа е правилната стъпка за сигурността на системата. Тази възможност се ограничава значително, когато милиарди евро се наливат в замърсяваща енергия и определени частни интереси,“ добавя Меглена Антонова, координатор към българския офис на организацията.
Към днешна дата финансирането на студен резерв струва на потребителите 32,2 млрд. евро. Допълнителни 25,7 млрд. евро са предвидени до 2040 г. Най-големите са разходите на Испания (17,9 млрд. евро), Полша (14,4 млрд. евро), Белгия (6,5 млрд. евро), Ирландия (6,3 млрд. евро) и Великобритания (5,8 млрд. евро).
Офисът на „Грийнпийс“ в Брюксел събра и анализира публично достъпни данни за минали, настоящи и планирани плащания за студен резерв в Европа. Видът на горивото на централата, която получава парите, е ясен в по-малко от половината случаи. В 98% от тях субсидиите са за изкопаеми горива и ядрена енергия: 66% са само централите от въглища, а газът получава 25%. Ядрената енергия получава 4%, но Франция и Великобритания, които имат мащабно ядрено производство, осигуряват съответно 31% и 14% за ядреното производство. Възобновяемите енергийни източници, включително водната и биоенергията, получават 0,5%. Други по-малко от 0,5% отиват при междусистемните електропроводи и системите за ефективно управление на електроподаването.
Тази есен националните правителства и Европейският парламент ще решат дали финансирането на разполагаеми мощности в ЕС да бъде ограничено със закон. Докато Европейската комисия и Европейският парламент настояват за ограничения, националните правителства ги отхвърлят. Полша, Великобритания и Гърция защитават най-силно механизма на разполагаемите мощности, за да могат да продължат да субсидират нерентабилните изкопаеми горива и ядрените електроцентрали.
За повече информация прочетете резюмето на проучването и разгледайте масива от данни и методологията, по която е работено.
