В рамките на кампанията „100 въпроса за либерализацията“ от „Грийнпийс“ – България задавахме въпроси и търсихме отговори от различни експерти за прехода от регулиран към свободен пазар на електроенергията за битовите потребители. Бизнесът премина към свободния пазар още през 2020 г., а за битовите потребители се очакваше това да се случи през 2026 г. В момента обаче в българския парламент тече законодателен процес, който цели отлагането на либерализацията за неопределено време. 

Под обяснението “грижа за потребителите” обаче прозират редица интереси: прикриване на политическата неспособност на управляващите да проведат задълбочени и последователни реформи за модернизиране на българската енергетика; намерението да продължат да се поддържат мрежите от зависимости във въглищните райони чрез държавното финансиране на губещи въглищни предприятия; нежеланието за провеждане на демократизация и децентрализация в енергийната система; желанието за задържане на монополите и недопускане на конкуренция в енергетиката; популизъм и дребни сметки, които приоритизират политическото оцеляване, а не решаването на сложните проблеми пред развитието на българското общество. 

Голяма част от въпросите за либерализацията, които получихме в рамките на кампанията, показаха опасения от повишаване на цените и от несправедливи търговски практики. Предвид липсата на реформи и политическите проблеми, които вече споменахме, тези опасения не са без основания.

Настоящият материал разглежда факторите за осъществяване на успешна и справедлива либерализация на електроенергийния пазар за битови потребители. Текстът беше създаден през март 2025 г. със съдействието на енергийния експерт Симеон Белорешки, който има над 30 години професионален опит в индустриалната химия, въглищната енергетика и добива на петрол и газ.

Либерализацията на пазара на електроенергия в България зависи от множество фактори, които надхвърлят просто отварянето на пазара за конкуренция. За да бъде успешна, либерализацията изисква цялостна подготовка на енергийната система и институциите.

Кои са факторите за успешна либерализация:

  1. Ясна стратегия за развитието на енергийната ни система 
  2. Устойчива регулаторна рамка
  3. Надхвърлящ нуждите капацитет  
  4. Добра свързаност със съседните страни 
  5. Върховенство на закона 

Всеки от тези фактори играе критична роля в осигуряването на стабилност и ефективност при преминаването към свободен пазар, а анализът ще покаже доколко България е готова за това.

1. Ясна стратегия за развитието на енергийната ни система

Ясната стратегия е основа за успешното управление на енергийния сектор по време на либерализация. Стратегията трябва да определя дългосрочни цели – като декарбонизация, интеграция на възобновяеми източници и модернизация на инфраструктурата – и да осигури предсказуемост за инвеститорите и потребителите. Без такава визия рискът от хаотични решения и краткосрочни корекции нараства, което може да подкопае доверието в реформата.

В България липсата на последователна енергийна стратегия е дългогодишен проблем. Националният план за енергетика и климат (НПЕК) до 2030 г. поставя цели, но изпълнението му изостава, особено в сектора на възобновяемите източници и енергийната ефективност. Политическата нестабилност през последните години допълнително усложнява ситуацията, като честите смени на правителства водят до липса на приемственост. Към настоящия момент България все още няма напълно реализирана и актуализирана стратегия, което я поставя в уязвима позиция при преход от регулиран към свободен пазар.

2. Устойчива регулаторна рамка

Регулаторната рамка е гръбнакът на либерализирания пазар, тъй като гарантира стабилност и справедливост за всички участници – от производители до потребители. Тя трябва да бъде не само ясна, но и устойчива във времето, със способност да издържа на политическия натиск и икономическите колебания. Това включва добре дефинирани правила за търговия, защита на потребителите и управление на кризи.

В България регулаторната рамка е в процес на адаптация към европейските изисквания, но устойчивостта ѝ остава под въпрос. Промените в Закона за енергетиката са стъпка напред, но решенията за отлагане на либерализацията показват нерешителност и зависимост от политически фактори. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) играе важна роля, но често е критикувана за липса на независимост и прозрачност в определянето на цените. Това предполага, че рамката не е достатъчно устойчива, за да подкрепи пълна либерализация към момента.

3. Надхвърлящ нуждите капацитет

За да функционира свободният пазар ефективно, енергийната система трябва да разполага с производствен капацитет, който надхвърля текущите нужди. Това осигурява гъвкавост при пикови натоварвания и предпазва от ценови скокове или прекъсвания в снабдяването. Липсата на излишък може да доведе до зависимост от внос и уязвимост при кризи.

Към момента България разполага с относително добър производствен капацитет, заради АЕЦ „Козлодуй“ и големите ТЕЦ-ове в Маришкия басейн, които покриват и изнасят електроенергия. Въпреки това, застаряващата инфраструктура, тежкото замърсяване от горенето на нискокачествени въглища и твърде бавният преход към възобновяеми източници ограничават дългосрочната устойчивост на този излишък. През последните години страната е изнасяла значителни количества електроенергия, но липсата на инвестиции в нови мощности може да застраши този стълб в бъдеще. Към 2025 г. България е в добра позиция по този показател, но без модернизация готовността й ще намалее.

4. Добра свързаност със съседните страни

Енергийната свързаност със съседите е ключова за либерализирания пазар, тъй като позволява търговия с електроенергия, балансиране на системата и намаляване на ценовите рискове. Добре развитите междусистемни връзки са особено важни за малки пазари като българския, които не могат да разчитат само на вътрешни ресурси. Липсата на такава свързаност ограничава конкуренцията и увеличава зависимостта от местни доставчици.

България има сравнително добра физическа свързаност с Румъния, Гърция и Турция, а през последните години бяха направени стъпки към интеграция в европейския енергиен пазар чрез проекти като газовия интерконектор с Гърция (IGB). Въпреки това, пълното използване на тези връзки за търговия с електроенергия изостава, а бюрократични пречки и липса на синхронизация с европейските борси ограничават потенциала. Страната е на прав път, но все още не е напълно интегрирана, което я поставя в междинна позиция по този стълб.

5. Върховенство на закона

Върховенството на закона е от съществено значение за либерализацията, защото гарантира, че договорите се спазват, споровете се решават справедливо, а корупцията е сведена до минимум. В енергийния сектор, където инвестициите са огромни и интересите – сложни, правната сигурност е предпоставка за привличане на нови играчи и защита на потребителите. Слабостите в правосъдието могат да доведат до монополи, измами и обществено недоверие.

България продължава да се бори с предизвикателствата в тази област. Въпреки напредъка в борбата с корупцията, според индекса на Transparency International, страната остава сред най-зле представящите се в ЕС. В енергийния сектор често се чуват обвинения за непрозрачни сделки и политическо влияние върху регулаторите. Това подкопава доверието в процеса на либерализация и показва, че върховенството на закона не е напълно утвърдено, което е сериозна пречка за успешна реформа.

Заключение: Готови ли сме?

Към настоящия момент България показва смесени резултати по тези пет стълба. Страната разполага с надхвърлящ нуждите капацитет и напредва в свързаността със съседите, което са силни страни. Въпреки това липсата на ясна енергийна стратегия, неустойчивата регулаторна рамка и слабостите във върховенството на закона са значителни пречки. За да е успешен и справедлив този процес, България трябва да ускори реформите, да засили правната сигурност и да изгради доверие сред участниците на пазара и в обществото.