Превод: Лора Фучеджиева
В края на миналата година европейските власти направиха голяма крачка, като се споразумяха за закон против обезлесяването като част от т.нар. „Зелена сделка“. След като бъде окончателно одобрен, за първи път в историята на човечеството компаниите ще трябва да доказват, че продуктите им не са допринесли за обезлесяване, в случай че искат да ги продават в страните членки на съюза. Според нормативния текст фирмите ще трябва да проследяват стоките си обратно по веригата на доставки чак до парцела земя, за да докажат, че гората не е била подложена на неустойчива сеч. В противен случай ги очакват глоби. Звучи като революционен пробив в екологичното законодателство, но така ли е наистина?
Какво не е наред с новия закон против обезлесяването?
Приетият вариант на закона против обезлесяването е значително орязан в сравнение с оригиналните предложения. На първо място, под натиск от дърводобивната индустрия, а също и от канадските власти, ЕС осигури слаба дефиниция за „деградация на горите“ – по същество пропуск, който позволява продължаващо неустойчиво изсичане на естествени гори.
Нещо повече – някои от предложенията на Европейския парламент не бяха включени във финалния вариант на текста. ЕП настояваше новият закон да обхване и европейските банкови институции. Макар да не влезе в окончателното споразумение, това ще бъде преразгледано в рамките на две години. Ако бъде прието, това ще означава, че компаниите ще трябва да доказват произход на продуктите си не само за да продават в ЕС, но и за да получават финансиране от европейските банки.
Кои продукти ще подлежат на регулация?
© Andreas Varnhorn / GreenpeaceЗаконът ще се прилага за компании, които продават соя, говеждо месо, палмово масло, дървесина, каучук, какао и кафе, както и някои производни продукти като животинска кожа, шоколад и мебели. Европейският парламент обаче настояваше в обхвата на закона да се включи и царевицата – култура, чието отглеждане също води до значително обезлесяване. Неприето остава и предложението биогоривата също да бъдат подложени на регулация.
Защитени ли са другите природни зони?
В сегашния си вариант законът защитава горите, но други природни зони остават напълно извън регулациите. Незащитени ще бъдат т.нар. „други залесени земи“ – това са терени, които технически се считат за гори, както и други екосистеми, като например савани, торфища и влажни зони. Очаква се тези предложения да бъдат разгледани отново съответно в рамките на 1 и 2 години.
Защитени ли са правата на местните общности?
Не на последно място, законът осигурява твърде крехка защита на правата на местните общности. Първоначалният текст предвиждаше зачитането на международните закони за правата на човека да бъде включено в закона против обезлесяването. Но така договорен, документът изисква правото на съгласие на местните общности да се зачита само ако страната производител гарантира това право.
Каква е равносметката и какви са следващите стъпки?
© Thomas Victor / Greenpeace
