Всички се питаме как би могъл да протече енергийният преход в България и какви възможности предоставя за бъдещето ни? Решихме да видим на живо как се случват нещата в друга страна, подобна на нашата, която определено се движи добре – не без помощта и споделената експертиза на колегите от „Грийнпийс“ – Румъния. Така тръгнахме по следите на енергийния преход в северната ни съседка и се озовахме в Петрошани – град в някогашния въглищен център на Румъния.
Дали обаче днес въглищата продължават да са поминък тук и как Петрошани влиза в ерата на възобновяемата енергия? Ще ви разкажем в пътепис от Кристиян Димитров от „Грийнпийс“ – България, който ще ви заведе в мина Петрила и ще ви срещне с една уникална форма на местно управление на име Асоциация за интегрирано териториално развитие на Долината Жиу. Ще разкаже още за фабриката за производство на луксозна дървена дограма, за музея на румънското село, Техническия университет в Петрошани, местната гимназия „Михаил Еминеску“ и за други ключови за новото развитие на региона места.
Изминахме близо 500 км и 9 часа път не просто за да се разходим из „китния“ бивш въглищен център на Румъния в долината Жиу, а за да почерпим опит от успешния подход на регионалната задруга в усилията ѝ за енергийна и икономическа трансформация, справедлива за всички.
Местно управление на програмата за справедлив преход – уникалният румънски опит
Скромната ни българска делегация – аз и представителите на четири български града, намиращи се в региони в преход – бе приета в офиса на Асоциацията за интегрирано териториално развитие на Долината Жиу (Асоциацията). Посрещна ни Алекс Келемент – основната движеща сила. Още в първите минути на неговата презентация ни стана пределно ясно, че огромното количество свършена до този момент работа и всички започнали подготвителни процеси нямат нищо общо с начина, по който се управляват дейностите по механизма за справедлив преход в България – подходът тук е съвсем различен.
Ето и малко данни, за да се изясни позицията, от която Асоциацията е започнала своята работа…
В долината на река Жиу има няколко града, сред които Петрошани, Петрила и Вулкан, като общото им население е от около 100 – 120 хил души. До скоро основната икономическа дейност тук е била въгледобивът. Тя е давала работни места на 47 хиляди души, а 75 хиляди са били пряко или косвено зависими от този отрасъл. В момента в него работят не повече от 2 хиляди души, а датата, която Румъния е приела за край на въглищната индустрия, е 2032 г. В региона има и ТЕЦ, който работи 1 – 2 месеца в годината, тъй като локално добитите въглища стигат само за толкова. Долината се намира между три национални парка, като в региона се развива и ски туризъм.
Алекс ни представи каква е идеята и ролята на Асоциацията за интегрирано териториално развитие на Долината Жиу – това е уникална за Румъния форма на местно управление на програмата за справедлив преход, разписана от румънското правителство. Асоциацията е вид гражданска организация, която включва в себе си местните власти от Долината, националните паркове, бизнес сдруженията, спортни клубове, университет, училища и различни граждански сдружения. Дейността ѝ е започнала с разработване на 10-годишната стратегия за развитието на региона. Асоциацията се явява местният орган, който оценява адекватността на проектните предложения и организира различни срещи и работни групи относно възможностите, които въпросната стратегия дава.
„Работата ни е да активираме заинтересованите страни и да им показваме наличните възможности“, споделя Алекс. „Подготовката за кандидатстване е много важна – ако не сме подготвени, когато се отворят програмите, ще ни бъде необходима още поне една година, а това води и до изпускане на голям брой срокове.“ Другото нещо, което ни споделя е, че целият градски и междуградски транспорт в Долината ще бъде електрифициран до няколко месеца.
Докато течеше извънредната му среща с министъра на енергетиката, скромната ни група успя да изрази нескритото си възхищение за огромната вече свършена работа. От друга страна, си говорихме и за изпуснатите възможности пред България – финансовата рамка за настоящия период е вече договорена и промени в управленския модел не могат да се предприемат. Остави се отворена възможността през следващия финасов период засегнатите общини в България да се обединят и да представят стратегия за начина на управление на средствата. Те наистина имат нужда от такава стратегия.
Съхраняване на културно-историческото наследство и поглед към бъдещето
От офиса на Асоциацията се отправихме към мина Петрила. Интересното там е, че сградният фонд и всички активи са собственост на държавата (а не на „консултанти“ като Ковачки у нас) и се управляват от държавна минна компания, която е в изключително лошо финансово състояние. Преди няколко години миньори и граждани от региона буквално застават с телата си пред булдозерите, които са искали да разрушат останалите производствени и административни сгради на мина Петрила. Така са успели да ги съхранят, но на каква цена? Обявяването на сградите за историческо наследство води със себе си куп бюрократични процеси и спънки пред развитието на местността като културен и бизнес център.
Проектът се казва „Планета Петрила“ и вече е стартирал с реновирането на част от сградите. В тях видяхме уникални соц мозайки, впечатляващи дори за българския стандарт. В бившето миньорско училище вече са се провели няколко обучения за преквалификация на специалисти по Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Организират се и културни събития като изложби и арт инсталации.
Известният румънски артист (бивш топограф в мината) Йон Барбу помага за запазването на сградите и насочва вниманието към човешките съдби след краха на индустрията. Заедно с Каталин Ценуша, който е един от миньорите, запечатали мината, са създали малък минен музей. Смея да твърдя, че това беше най-емоционалната част от нашето пътешествие. Каталин е бил част от миньорския спасителен отряд. На 15 ноември 2008 г. тринайсет миньори загиват след експлозия в мината. По същото време Каталин е в болничен отпуск поради изгаряне. Той е трябвало да бъде част от спасителния екип, от който загиват четирима души, но заради болничния не е на смяна. Сега е уредник на музей, превърнат по-скоро в светилище. Искрените му думи и болката в очите му нямаше как да се скрият, докато разказваше за трагедията. Сякаш се разкъсваше от това, че е изоставил другарите си и е останал жив. Тази експозиция е неговият скромен принос и призвание за запазване на паметта на неговите другари.
Асоциацията има за цел да отдава терените на мината за разработване на различни начинания и по този начин да създава устойчива бизнес среда. Това е от изключителна важност поради огромната финансова тежест на земята и сградния фонд, лежаща върху бедните общини. В този дух съвсем скоро се очаква да започне и първата копка по изграждането на фабрика за производство на роботи за почистване на соларни панели.
Концепцията за превръщане на долината във водеща в сферата на роботиката (Robotics valley) се забелязваше през цялото ни пътуване. Присъстваше в много от проектите.
Денят съвсем не беше свършил и ние се насочихме към местната фабрика за производство на луксозна дървена дограма. Малкото предприятие собственост на бивш миньор отново се намираше в пределите на имотите на мината. Започнал само с петима служители, в момента за него работят над 40 души. Тук думите на Алекс, че е много по-лесно да се подпомогне вече работещ бизнес, от колкото да се създаде нов, важеше с пълна сила. Фабриката изнася продукцията си изцяло за Великобритания, а значителното разширяване на производителността и наемането на допълнително работници е станало чрез финансиране от Фонда за справедлив преход.
Оттук се отправихме към новопостроения Музей на румънското село. Комплексът е изграден върху старо сметище за битови отпадъци, от което нямаше и следа. Откриването се състояло буквално седмица преди нашето посещение. Музеят представлява комплекс от десетина къщи, изградени в стила на румънското село отпреди 100 години, като всяка една от постройките показва и някаква типична производствена дейност: от пекарна до постройките за отглеждане на животни, а също и типичните домове на селското население.
Денят завърши с посещение на приключенския парк, построен върху някогашното хвостохранилище на билото. Оттам успяхме да добием представа и за облика на целия сграден фонд в долината. Огромните комплекси от многофамилни жилищни кооперации бяха в потресаващо състояние. Блоковете са строени без абсолютно никаква идея за енергийна ефективност – набързо, за да поемат наплива от миньори. В момента някои от тях стояха празни, защото голяма част от хората бяха напуснали страната в търсене на по-добър живот.
От билото видяхме и къде ще бъдат построени бъдещите три фотоволтаични парка. Планирано е 3 от общините – Петрила, Петрошани и Вулкан, да създадат енергийна общност заедно с 50 сдружения на собственици. Тъй като законът за енергийните общности в Румъния е изключително неприложим, местните са решили донякъде проблема, като са създали така наречените „сдружения на собствениците“. Така е много по-лесно да се кандидатства за разрешителни и за различни програми за финансиране. По-лесно е също и да се изчисли консумацията на отделните дружества, което е необходимо поради законовите рестрикции. Ако произвеждаш повече, отколкото консумираш, попадаш в бюрократичен ад. Освен за домакинствата, електричеството ще отива и за публични сгради – болници, училища и детски градини. Проектите са готови и се очакват финалните детайли.
Вторият ден в Петрошани се оказа изпълнен с повече формални срещи, отколкото бяхме очаквали – нашето посещение беше привлякло вниманието на няколко официални структури. Първата среща беше с кмета на Петрошани. Тибериу Ридзи ни сподели, че градът е побратимен с Нова Загора и Банско и той редовно получава покани за посещение от тях, но никога не му остава време. Разказа ни, че буквално за няколко месеца е трябвало да преструктурират отоплението в административните сгради на Петрошани, след като топлоподаването е било прекратено. Вярва, че ключът към приемането на прехода е в бързината на прилагането на мерките: „Трябва да се използват всички възможни еврофондове, за да може възможно най-бързо да се отворят нови работни места за миньорите и те да не усетят този трус“, сподели той.
Образование и наука за зелено бъдеще
Нашите бързи 15 минути при кмета бяха последвани от среща с ректора на Техническия университет в Петрошани, който ни посрещна с усмивка и шега: „Кметове много, но ректорът е само един!“. Някога университетът захранвал с технически грамотна ръка процъфтяващия минен добив на цяла Румъния, а сега специалностите отговарят на изискванията на времето. Има 3 факултета с общо 22 специалности, повечето от които – насочени към ВЕИ. Университетът също така предлага преквалификация на работна ръка от мините. Установили са партньорства с местни бизнеси, които да поемат стажовете на студентите – компании за производство на батерии за електрически автомобили (една такава ще отвори скоро в Петрила), соларни панели и вятърни турбини с радост приемат новите студенти. Университетът е част от консорциума за развитие на енергетиката и е шампион по привличане на евросредства.
От ректорския кабинет се насочихме към лабораторията на професор Емилия Дунка. Тя ни представи проектите за рекултивация и възстановяване на почвите в районите около мините. Разказа ни как чрез засаждане на царевица и соя се постига извличане на тежките метали. После културите се изгарят чрез пиролиза, а остатъчният продукт се използва за наторяване на почвата. Другият метод е чрез използване на ферментация и получаване на течна тор. По този начин почвите влизат в нормите за замърсеност и отново могат да бъдат използвани от бизнеса. Университетът има и патент за стереоскоп, с който изследват местни лишеи, за да установят замърсяването на въздуха. За съжаление, изследванията в тази посока доказват за пореден път, че местното население за отопление все още гори предимно дрехи. Всичките изследвания на професор Дунка се използват за обогатяване на платформата от ГИС карти – „Инвестирай в Жиу“.
След университета се насочихме към друга образователна институция – местната гимназия „Михаил Еминеску“. Там ни посрещнаха изключително тържествено, а в пълната зала ни чакаше и местната телевизия. Тук идеята за т.нар. Долина на роботиката (Robotics valley) доби завършен вид за нас – около двайсетина деца на възраст 14 – 16 години демонстрираха умеята си в проектиране и управление на роботи. Екипът беше изключително структуриран и дисциплиниран.
Получихме презентации от PR и медийния екип, и от софтуерния екип, а с кратка демонстрация на способностите на робота се изяви и хардуерният екип. Децата бяха много добре подготвени и показаха как наистина горят в тази тема. Тази инициатива е извънкласно занимание за тях, като успяват да намират и финансиране, за да продължават да моделират и да ходят на международни състезания. Само в долината има 5 отбора, а в цяла Румъния те са около 200.
Учениците представиха и извънкласните си проекти по екология и справедлив преход. Те са насочени към велосипеден транспорт, диви животни в градска среда и поставяне на датчици за замърсяване на въздуха и въздушни течения. Последният проект е номиниран за New European Bauhaus. Споделиха и мечтите си – един ден да продължат образованието си в университети извън долината, но да се върнат и да помогнат на местната общност да просперира с помощта на роботиката и модерните технологии.
Енергийната общност на квартал Колоние
Квартал Колоние беше последната спирка в рамките на нашето двудневно посещение. Г-н Паску, изключително колоритен служител от общината, ни преведе през квартала и ни запозна с местния проект за създаване на енергийна общност. „Грийнпийс“ – Румъния е използвала този проект като пример за възможен модел за създаване на енергийни общности в Румъния. Проучването е оформено като доклад. И тук подходът е чрез създаване на сдружение на собствениците, за да се избегнат бюрократичните капани. В квартала, където живеят предимно бивши миньори в малки еднофамилни къщи, са събрани вече 400 подписа от общо 1500 домакинства. Г-н Паску обикаля от врата на врата, за да вземе съгласието на жителите, да събере информация за потреблението и големината на домакинствата и да представи проекта за соларна енергия. И тук енергийната бедност е сериозна и хората с нетърпение чакат да започнат да произвеждат електричество на собствените си покриви.
И така, потеглихме обратно към България заредени, но едновременно с това и изтощени от огромното количество информация. Трудно се побира в ума как един човек (Алекс Келемент) може да бъде двигател на толкова голяма и многостранна промяна. Мога само да се възхитя на неговата искрена мотивация и отдаденост на идеята всички да бъдат част от бъдещето. Дори до късно вечерта преди да заминем, той беше заедно с представители на няколко европейски институции, поставяйки поредното парче от този многостранен пъзел, наречен Справедлив преход.
