Възможно ли е да притежаваме централното парно, от което се отопляваме, сами да определяме цената на отоплението и да го захранваме с възобновяема енергия? Този пътепис на Вида Делчева от „Грийнпийс“ – България ще ви отведе в града пионер в енергийните общности за централно отопление Кулемборг, Нидерландия, а във втората част – и в сърцето на Амстердам.
В края на октомври, дни преди да започнат да пускат парното в София, с колеги от „Грийнпийс“ от няколко държави се събрахме в Нидерландия, за да видим на живо нещо, за което дотогава само бяхме слушали: енергийни общности за централно отопление от възобновяеми източници. Не съм сигурна кое звучеше по-фантастично в ушите на човек, дошъл от България: дали това, че цели квартали в една доста по-мрачна и студена държава от родината ми се отопляват изцяло от възобновяеми източници, или пък фактът, че тези топлофикации не са притежание на големи компании и дружества, а на граждански кооперативи.
Кулемборг: малък град с голям ентусиазъм
В една облачна сутрин пристигаме в Кулемборг – малък град с живописни къщи сред буйна зеленина. Но най-интересното се оказва не архитектурата или природата, а хората, които в началото на века са заживели тук с идеята да си изградят устойчив и природосъобразен начин на живот. Жителите имат нови къщи, построени по всички стандарти на енергийната ефективност, обща градина, в която заедно гледат различни култури, споделени автомобили, а от 2009 г. – и енергийна общност за централно отопление, първата такава в страната.
Когато климатичните цели се оказват… ключ към финансовата стабилност
Икономия наистина има, но не за сметка на комфорта на хората, а благодарение на технологията за отопление. У нас сме свикнали да си мислим, че само богатите хора и общества могат да си позволят да се занимават с климатични цели, намаляване на въглеродни емисии, зелена енергия и други „луксозни“ в очите ни теми и начинания. Истината обаче се оказва точно обратната – стремежът към климатична неутралност спасява енергийната общност в Кулемборг от ценовия шок в следствие на газовата криза през 2022 г.
„Единственият начин да изпълним климатичните си цели, е да спрем да използваме газ в домовете си“, описва мотивацията зад проекта Хервин. Мотивация, предхождаща с доста години войната на Русия в Украйна. „Когато придобихме системата за централно отопление на квартала си, да се освободим от газа и да минем на възобновяема енергия стана основната цел пред нас.“
Преди големите преустройства обаче тяхната енергийна общност първо трябва да изплати заема към банката за закупуването на системата за централно отопление. Това отнема 10 години (до 2019 г.), а после следва нов заем – за присъединяване на училището към гражданското парно.
Така до 2022 г. 50% от отоплението на „Термо Бело“ продължава да е на газ, докато енергийната общност не инвестира в нова термопомпа и не намалява нуждата от горивото до 1%. Точно тогава газовата криза идва в Европа и в отопляваната до голяма степен на газ Нидерландия. Следва ценови шок, от който потребителите на общностната топлофикация се оказват до голяма степен защитени.
„Цените на енергията тук са по-ниски и стабилни“, разказва Хатиан Андедайк, друг член на енергийната общност. „В къщите, в които живеехме, преди да дойдем в Кулемборг, цените се качиха 2-3-4 пъти. А тук цената е по-ниска, защото не зависи от газ, а от електричество и от загряването на водата, която идва от земята.“
Домът на Хатиан е осезаемо по-топъл от този на Хервин, а котката му гледа строго многобройните му гости, докато ни заобикаля, за да се разположи на любимото си място до прозореца. Стопанинът ѝ продължава да ни разказва разпалено колко специално място за живот е кварталът му – не просто заради енергийната общност, общата градина и красивата среда, която са си създали тук, а заради взаимоотношенията, които хората са развили покрай всичко това.
Чудесно, но как отопление без газ в държава с малко слънце?
И докато се възхищавам на хората, които така добре се разбират със съседите си, че да осъществят успешно заедно начинание без прецедент в тяхната държава, не мога да не се чудя каква технология може да осигури отопление за цяла зима в земя с далеч по-малко слънчеви дни, отколкото у нас. Типично по български, в главата ми възобновяемите източници са предимно слънцето и вятърът, но това, разбира се, е доста непълна представа. Възобновяемият ресурс, използван от енергийната общност „Термо Бело“, се оказва водата – и температурата ѝ.
В топлофикационната станция ни посреща Апи – енергичен пенсионер от компанията за питейна вода, продала бизнеса си на гражданите. „Обичам да поддържам системата и да я подобрявам“, казва ни той, развежда ни и ни обяснява как от питейната вода се свалят 6 градуса, преминават през топлообменник и получената топлина се използва в отоплителната система. Термопомпата е много ефективна, затова с 1 единица електричество се произвеждат 5 единици топлинна енергия – особена гордост за местните хора.
Крача сред тръбите, помпите и датчиците, оглеждам всеки детайл с интереса на човек, който не разбира нищо от технологии и слушам коментарите на колегите, които разбират доста повече от мен. „Ето как може и без изкопаеми горива“, коментираме си. И то не заради големи инвестиции от пазарни гиганти, а изцяло на базата на ентусиазма на местните жители да бъдат част от енергийния преход. Ненадейно започвам да си мечтая за деня, когато и нашите топлофикации постепенно ще са изхвърлили газа и въглищата от уравнението. Че този ден ще дойде – ще дойде, само се чудя кога…
Ако енергийна общност „Термо Бело“ с отопляваните от нея 30 къщи, офис сгради, малки и средни предприятия и училище са ме впечатлили, през следващия ден ме очаква по-новият и по-мащабен проект за гражданско парно в Амстердам със засега 1250 абонати.
