Възможно ли е да притежаваме централното парно, от което се отопляваме, сами да определяме цената на отоплението и да го захранваме с възобновяема енергия? Този пътепис на Вида Делчева от „Грийнпийс“ – България вече ни отведе в града пионер в енергийните общности за централно отопление Кулемборг, Нидерландия, а сега е ред на квартал „Вилхемина Гастхаус“ в сърцето на Амстердам.
Амстердам ни посреща по нетипичен начин за тукашната есен – със слънце. Вървим по широките улици, пресичаме мостове над живописни канали и бързаме към квартал „Вилхемина Гастхаус“ – мястото, в което се развива най-голямата нидерландска енергийна общност за централно отопление досега.
„Малкият Амстердам“ – домът на енергийна общност „Кетъхаус ВГ“
Кварталът, в който попадаме, има интересна история. Много от сградите около нас са част от някогашната най-голяма болница в Нидерландия, изградена навремето около Алеята на чумата и първите постройки, в които през 17 век много нидерландци са гинели от страшната болест. Болницата, спасила безброй животи след това, през 90-те на 20 век се премества далеч оттук в съвсем нови сгради, за да отговори на модерните изисквания на развиващата се медицина.
И така оригиналните сгради на болницата започват да пустеят. Докато градоначалниците решат какво да правят, в тях се настаняват художници и връщат квартала към живот. Лека полека повечето сгради се преустройват в социални жилища, а също и в по-луксозни домове, защото някога извън Амстердам, сега „Вилхемина Гастхаус“ е доста близо до центъра на града. Днес тук живеят всякакви хора – високообразовани, нискообразовани, с високи доходи и ниски доходи, с най-разнообразни професии. Един малък Амстердам.
Идеята за енергийна общност „Кетълхаус ВГ“ се ражда през 2018 г., разказват Анете Шуруър и Айлийн Велтуис, които ни посрещат с топъл чай и много ентусиазъм в малкия и уютен офис на енергийната общност. Гордеят се, че са стартирали първия проект за гражданско парно от възобновяема енергия с такива мащаби в Нидерландия – 1250 абонати, сред които не само частни домакинства, но и офиси и две кина. Затова чувстват отговорност да споделят опита си и да помагат и на други хора, включително от други държави, да тръгнат по техните стъпки.
„Воден от институции и частни компании, енергийният преход се случва твърде бавно. Тук идва ролята на гражданите, такива като вас и нас“ – така двете дами ни обясняват стимула за създаването на енергийната общност „Кетълхаус ВГ“, а после се впускат в презентации на процесите, а също и на използваната технология.
„Всъщност техническата част не е трудната, човек ще се оправи с нея“, казва Айлийн, точно докато се взирам съсредоточено в схемите на тръби и помпи на екрана. „Трудното е общуването с хората, да ги привлечеш към идеята.“
Когато не го правиш за печалба
Всичко започва с един имейл… и с безкрайно много разговори впоследствие. За да се осъществи подобна инициатива, е необходимо минимум 70% от жителите на квартала да се съгласят да се присъединят към гражданското парно, а в началото опасения не липсват. Колко ще струва подобно начинание? И колко ще трябва да се разбият старите, строени не по съвременния стандарт жилища, за да се прокарат новите тръби?
Второто опасение отпада първо – наистина трябва да се създаде нова топлофикационна централа, такава, задвижвана не с газ, а с топлината от канала на квартала. От тази централа трябва да се прокарат тръби до сградите – но не и вътре, защото тръбите на предишната топлофикация могат да се свържат и да продължат да се използват.
Финансовото опасение е по-трудното за преодоляване, защото се оказва, че за осъществяването на проекта са нужни общо 30 милиона евро – сума, която гражданите не биха могли просто да съберат помежду си. Постепенно и този проблем започва да се разрешава чрез спечелването на държавни и общински субсидии, както и чрез много изгоден банков заем, сключен така благодарение на гаранциите от общината. Дори публичната организация, отговаряща за каналите в Амстердам, решава да помогне – тя дава онези 2,5 млн. евро, необходими за помпата, която ще вади вода от канала и ще я вкарва в топлофикационната система.
В крайна сметка, таксата за присъединяване спада до 3500 евро на домакинство. Това, което обаче печели окончателно жителите на квартала, е обещанието на енергийната общност да не вдига цената за отоплението за следващите 30 години. „Никоя търговска компания не може да ви даде подобно обещание“, обяснява Тео Кониш, който движи финансовата част. „Когато работиш за печалба, функционираш по съвсем различен начин. Нашата цел обаче не е да генерираме печалба, а да отопляваме себе си и съседите си, без да горим изкопаеми горива и без да страдаме от непредвидимостите на пазара.“
„Кетълхаус ВГ“ е организация на местните хора и няма комерсиални цели. Всички членове на енергийната общност имат глас и всички решения се взимат колективно и прозрачно. Не всичките ѝ клиенти ще бъдат и членове обаче, а само тези, склонни да дават от свободното си време за поддръжката на общността – всеки според експертизата си.
И така, ремонтът вече е в ход и полагането на тръбите в земята започва. Очаква се да продължи до 2028 г., когато новите тръби да бъдат свързани със сградите и общностното отопление да заработи.
Бъдещето вече е дошло – а в България кога?
Тръгвам си от Нидерландия окрилена – има неща, които са ми са се стрували твърде отдалечени от реалността, която познавам, че да се случват сега, а не някога в далечното бъдеще, описано в някой фантастичен роман. Само че всъщност вече са реалност. Създадена не от милиардери или луди учени, а от обикновени хора, използващи общодостъпните технологии и притежаващи малко повече ентусиазъм и вяра в собствената си сила да променят света.
Докато пътуваме към дома, питам моя колега от „Грийнпийс“ – България и енергиен експерт Кристиян Димитров какво е необходимо да се случи, за да станат подобни проекти възможни и у нас. Очаквам да ми каже нещо, свързано с народопсихологията, но проблемът се оказва съвсем различен. Той започва да ми изброява несъвършенствата на набързо приетото законодателство за енергийните общности, заедно с всичките му липси и проблеми – членовете у нас все още не могат да споделят произведената енергия помежду си; липсва система за отчитане на дадената и взетата от мрежата енергия от общността; липсват ясни финансови инструменти от страна на държавата ни за подпомагане на енергийните общности – което автоматично затваря вратата на проекти като „Кетълхаус ВГ“, и още… Направо ми се завива свят. Както винаги, сме назад, защото някой политик не си е свършил работата. Както винаги, всичко идва по-бавно в България.
Бавно или не обаче, веднъж съществуващи и функциониращи на нашия континент, добрите модели и практики все ще дойдат. И ще има електроенергия и отопление от гражданите за гражданите – достъпна, устойчива и не по-малко важно, чиста.
