Както сигурно знаете, в сряда Съдът на Европейския съюз осъди България заради сериозното замърсяване на въздуха в страната и липсата на мерки за овладяване на проблема от години. По темата говорим с Борис Луканов, завършил „Приложна физика“ в Йейлския университет. Той има над десет годишен изследователски опит в експерименталната и теоретичната наука и в последната година работи по проекти, свързани с качеството на въздуха и енергийната ефективност в България.
Интервю на Цвета Стоева
Какво казват данните за въздуха в София?
Последните три години няма реално подобрение – това е явно и в последния доклад на общината. Още по-притеснителното е, че анализът на данните, които тя предостави, е направен по подвеждащ начин – линейните апроксимации в графиките са изопачени така, че да показват положителна тенденция, а това е далеч от истината.
Как се отразява мръсният въздух на хората?
Най-опасни за здравето са фините прахови частици, съответно ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10. Това са частиците с размер под 2,5 и 10 микрона, които се отделят при горене – първите се отделят главно при горенето на течни горива като дизела например, а вторите – при твърдите горива и при някои химични съединения в атмосферата. Поради микроскопичния си размер тези частици имат свойството да навлизат дълбоко в белите дробове, в алвеолите и съответно в кръвта. По този начин изострят редица заболявания – дихателни, ракови и сърдечно-съдови. Има изследвания, които показват и негативни неврологични ефекти.
Тук обаче има друг проблем – за да установим негативния ефект на фините прахови частици понякога трябва да минат години. Това не е нещо, което хората усещат на момента, и затова имат склонността да го неглижират. За съжаление разбираме за пагубното влияние на замърсения въздух чак когато е прекалено късно. Според изследвания именно заради завишените нива на фини прахови частици в България е имало приблизително 1600 преждевременни смъртни случая на един милион жители, което прави по 11 200 на година. Средните нива за ЕС са наполовина на тези в България.
Може ли въобще да се предпазим от замърсения въздух?
За съжаление не, защото няма вариант да не дишаме. Ако си останеш вкъщи и не отваряш прозорците, вероятно нивото на замърсяване ще е по-ниско. В големите градове хората носят маски, които филтрират част от фините частици, но е спорно до колко предпазват.
Имаш ли наблюдения как се справят в други градове с този проблем?
В Калифорния упражняват много сериозен контрол върху емисиите на автомобилите чрез автоматизирана система за измерване на емисиите. Годишният преглед, т. нар. „смог тест“, е процес, който е напълно автоматизиран – колата се свързва към детектор и данните след това се изпращат към централата. Ако колата ти е нередовна, просто няма как минеш.
Подобна система трябва да се въведе и у нас, защото положението е под всякаква критика – хора си махат филтри, минават на преглед без катализатор или дават подкуп, за да издържат проверката. Това е особено притеснително, защото в България колите са страшно износени – много от тях са стари дизели от Западна Европа и замърсяването, което идва от тях е много сериозно.
Интересното е, че в България колкото по-стар е автомобилът ти, толкова по-малък данък плащаш. Това се отнася и енергийно-ефективните сгради – те са с най-голям данък.
Така е и това е един вид парична субсидия за хората, които нямат финансови възможности и не могат да си позволят по-нови автомобили. Ясно е защо се прави, но проблемът е, че всички плащаме със здравето си.
Какви мерки могат да се предложат на общината, за да се справи с проблема?
За мен е много важно хората да бъдат информирани по този въпрос. За съжаление общината не прави достатъчно в тази насока. На уебсайта й има един-единствен добре скрит линк, който води към някакъв IP адрес и графики. Няма достъпни обяснения за това кое какво е, визуализацията е ужасна и т.н. Отделно, общината е разположила само 5-6 измервателни станции и то на места, които са им изгодни, като премахна устройството на Орлов мост и го постави в Младост, където въздухът е много по-чист.
В тази връзка предложенията ми са следните: повече замервания и по-адекватна, достъпна и навременна информация за качеството на въздуха, както и създаване на специализиран уебсайт и приложение, които да информират хората в реално време за качеството на въздуха, който дишат. Когато има повече информация и хората осъзнаят колко сериозен е проблемът, тогава ще започне да се оказва и по-голям натиск върху институциите. Хубаво е, че тази зима това започна да се случва.
Оттам нататък, решенията са много. Сред тях е оптимизиране на градския транспорт: хубаво е, че се строи метро, но трябва да се помисли и за намаляване броя на автомобилите в София. Това ще се случи, когато се подобри качеството на транспорта и когато много от паркоместата се превърнат във велоалеи например. Ако хората няма къде да оставят автомобила си или цените за паркиране са високи, един по-качествен градски транспорт ще се възприеме като алтернатива. Друго решение е забраната за продажба на въглища за битово отопление и спирането на субсидиите с въглища, което обаче е деликатен въпрос, защото навлизаме в територията на енергийната и въглищната мафия, а тяхното лоби е много силно в България.
Що се отнася до енергийните помощи – много хора възроптават, че те не трябва да се спират, защото най-бедните хора ще бъдат най-ощетени. Какви са възможните решения?
Енергийните помощи не трябва да се спират, разбира се, но могат да бъдат във формата на субсидии за преминаване към по-ефективни печки за горене например, защото в момента хората масово ползват изключително стари печки за огрев. Истината е, че цената, която ще се плати за тези неща в дългосрочен план, ще е много по-изгодна. Най-вече защото по този начин ще се намалят значително разходите, които гражданите плащат за увреденото си здраве.
