Старите прогнози са били грешни
Бързата скорост на растежа в използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) беше неочаквана за почти всеки през последните 15 години, включително и за възприеманите за експерти BP и IEA (вж фиг. 4). Ето какво сочи статистиката:
- Между 2008 и 2016 г. в САЩ вятърната електроенергия нараства четворно, докато големите мощности слънчева енергия се увеличават четиридесет пъти.
- Само за една година (2016 г.) Китай инсталира невероятните 34 GW слънчеви мощности.
- Почти две трети от новите генериращи електричество мощности, инсталирани през 2016 г., идват от възобновяеми енергийни източници и делът на ВЕИ в световното производство на електричество продължава да е над прогнозите.
(Фиг. 4: Прогнозите постоянно подценяват инсталирането на вятърна и слънчева енергия в света)
Потенциалът е огромен
Нарастващият брой изследвания сочат, че използването на 100% енергия от възобновяеми източници е напълно възможно, както и че има изобилие от потенциален капацитет: едно проучване на Университета в Станфорд изчислява, че „Вятърът на подходящите за разработване локации може да подсигури от 3 до 5 пъти потреблението на енергия, а слънцето – 15-20 пъти“. Има огромен и все още неизползван потенциал за соларна, вятърна, геотермална енергия и енергия от морските вълни. Но трябва да се променят нагласите и властовите структури. Нужна е политическа воля, за да се осъществи преходът към 100% енергия от възобновяеми източници.
Очаква се потреблението на енергия да се покачи с 48% от 2012 до 2040 г., основно в страните извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Точно при тях потенциалът за възобновяема енергия е най-голям. Например в почти цяла Африка и Латинска Америка инсталираните соларни панели са с мощност под 10W на глава от населението, а това са два от най-слънчевите региони в света. За сравнение, в Австралия са инсталирани по 100-200W на глава от населението.
Китай вече надхвърли своите цели за слънчева енергия до 2020 г. и продължава бързо да увеличава мощностите си.
(Фигура: Балистичната крива на мощностите в Китай: растеж и цели)
В момента Китай произвежда достатъчно енергия от ВЕИ, за да подсигури потреблението на Индонезия (249 TWh); мощностите от ВЕИ се увеличават с около 40% годишно в Китай и до 2020 г. вече ще произвеждат двойно повече от потреблението на Индонезия.
Влиянието върху емисиите
Разработването на ВЕИ вече започва да намаля растежа на емисиите. За последните три години глобалната икономика продължи да расте, докато въглеродните емисии останаха постоянни, благодарение на енергията от ВЕИ, по-добрата енергийна ефективност и намалената употреба на въглища. (вж фиг. 1).
(Фигура: Емисии на въглероден диоксид в света, 1980 – 2016 г.)
Енергийната ефективност и управлението на потреблението са отговорът
Прогнозите за растящо енергийно потребление игнорират потенциала на енергийната ефективност и на управлението на потреблението. Това са два съществени елемента на енергийния преход. Например по данни на Международната агенция по енергетика (IEA на англ. ез.), 70% от световното потребление на електроенергия е неефективно – например при сгради без енергийни стандарти. Китайският опит сочи, че е възможно за една икономика да има огромен растеж, като при това да има съвсем минимално въздействие върху потреблението на енергия (БВП в Китай нарастна с 6,9% през 2015 г., докато енергийната консумация на страната се повиши едва с 0,9%). Това се дължи на по-добрата употреба на енергията (енергоемкост).
Както показва Енергийната [р]еволюция на „Грийнпийс“, енергийната ефективност може да намали световното потребление дори наполовина до 2050 г. Управлението на потреблението има потенциала да промени енергийното потребление във времето, така че да се намалят общите пикови стойности и да се спестят пари.
Ключов факт: почти две трети от новоинсталираните електрически мощности през 2016 г. са от възобновяеми източници и разработването на енергията от възобновяеми източници, в комбинация с енергийна ефективност, вече ограничава растежа на емисиите.