Това е митът за „муфтаджиите“, според който тези, които са си инсталирали соларни панели муфтят от останалите потребители, чиито разходи се увеличават.
Няма еднозначен отзив за този мит, защото няма универсална система, която да стимулира използването на малки соларни енергоизточници. Различни методи са усвоени в различните държави, включително: данъчни облекчения, цели за енергията от възобновяеми източници, субсидии, преференциални тарифи, нетно отчитане, и т.н. В България се използват преференциални тарифи, които да насърчават използването на соларни системи до 5 и до 30 kW. Въпреки това административните пречки, които трябва да бъдат преодолени, ако един потребител иска сам да произвежда енергията си, на практика обезсмислят този стимул.
От къде идва митът, че потребителите на възобновяема енергия са муфтаджии?
Заслужава си да се провери от къде идва този мит за муфтаджийството. Вероятно е започнат от тези, които са пряко заинтересовани от текущото статукво, включително от енергоразпределителите и компаниите доставчици на комунални услуги. Ако потреблението на малките соларни източници понижи търсенето като цяло, това ще подкопае общия доход на компаниите доставчици и ще понижи сигурността на приходите им. За да компенсират, намират други начини да си осигурят доходи – като повишават разпределителните такси и след това обвиняват малките соларни потребители. Ефективната употреба също намалява търсенето, но разбира се, никой разпределител не се оплаква от този метод за намаляване на потребителските сметки.
Как да сравняваме цени
Потребителската сметка за ток е съставена от няколко елемента: цената на производство на енергия на едро (която варира), разпределителни разходи и административни разходи. Нужно е също енергосистемата да осигури енергиен резерв и съхранение. Тези елементи не винаги са описани по отделно, така че е трудно да се изчисли по колко от дължимата сума се пада на всеки от тях. Доставчикът има и други разходи – като обслужването на дългове и цената за ядрена енергия, които са скрити в потребителските сметки.
Потребителят, който съм произвежда възобновяема енергия за собствените си нужди (prosumer) и може да я продава на електромрежата, трябва да заплати резонен дял от тези системни разходи (Вижте Плащане за електромрежата, по-надолу). Но – ако един просюмер е възнаграждаван за производството си по цени от ниските сегменти на пазара на едро, в същото време си плаща за пренасянето, разпределението и адмистративните разходи – не получава субсидии от други потребители.
Нито се заплаща на всички просюмери. В Испания например, собствениците на соларни панели са данъчно облагани за електричеството, което произвеждат.
Истинската причина поради, която компаниите за комунални услуги се чувстват застрашени от виртуалното нетно измерване и от нарастването на броя на просюмерите е, че ролята им на енергийния пазар може да бъде сведена до тази на разпределителни мениджъри и равностойни доставчици. Биха изгубили мощната си позиция и всичките привилегии, които тя им носи.
Начини, по които соларната енергия намалява общите енергийни разходи:
Соларните панели, които са свързани с разпределителната мрежа всъщност помагат да се понижат общите енергийни разходи, в полза на всички потребители.
- Намаляват количеството електричество, което компаниите доставчици трябва да закупят от въглищни или газови заводи.
- Намаляват количеството енергия, която се изгубва при пренасянето на дълги разстояния и при разпределението (тези разходи обикновено се прехвърлят за сметка на потребителя).
- Намаляват капиталовложителните разходи на доставчиците, на които в противен случай би се наложило да строят заводи и тръбопроводи за да могат изцяло да отговарят на търсенето. Капиталовложителните разходи са всъщност поети от собствениците на соларни панели, които влагат големи суми от собствените си средства за да генерират капацитет.
Има и други ползи, на които е трудно да се сложи конкретна цифра, като избягване замърсяването на околната среда и хилядите работни места, създадени от соларната фотоволтаична индустрия, които облагодетелстват местната икономика – в областите на инсталирането, управление на проекти, продажби, и т.н.
Някои грешки от миналото
В някои държави през ранните дни на разпределението на соларна енергия, изкупвателните тарифи бяха неудачно изчислени и доведоха до повишени разходи за останалите потребители. По време на икономическата криза от 2008 някои доставчици също надцениха колко соларна енергия биха могли да продадат и, когато търсенето спадна, тарифите не покриха цената на системата – така, че потребителите, които зависеха изцяло само от електромрежата видяха увеличение на цените. Тъй-като тези събития съвпаднаха с подема на соларните източници, беше лесно да се обвинят собствениците на соларни панели (просюмери), въпреки че проблемът беше причинен от неправилното прогнозиране на търсенето от страна на доставчиците.
Плащане за електромрежата
Просюмерите трябва да допринасят към общите разходи на електромрежата, ако искат от време на време да я ползват. Зависи от компаниите за комунални услуги по какъв начин тази такса ще се изиска, така че да е справедливо за всички потребители. Ако компаниите за комунални услуги скрият таксата за електромрежата в общите разходи за електричество, ще се окаже, че на едно домакинство, което генерира повечето от електричеството си само (но не всичкото), няма да му се наложи да плаща почти нищо за разходите на електромрежата. Тази отговорност пада върху компаниите за комунални услуги, които се облагодетелстват от просюмерите, чрез по-ниски капиталовложения и емисии.
Ключов факт: малките соларни потребители допринасят далеч повече към системата чрез капиталовложения, избегнати замърсяване на околната среда и загуба на енергия при пренасянето, които далеч надминават всякакви ползи или субсидии за просюмерите.