“ВиК Хасково е длъжно да Ви уведоми за трайно и константно намаляване на общия водочерпен дебит от съществуващите съоръжения. Това се дължи най-вече на понижените статични водни нива на подземните водни тела, от които се водоснабдява обособената територия, в резултат влошаване на климатичните условия, причинено от засушаване. Решението на този сериозен проблем е комплексно, трудно и бавно. Умоляваме гражданите да ограничат ползването на питейна вода за напояване, поливане на зелени площи, миене на моторни превозни средства, миене на балкони.”
Това официално обявление откриваме на сайта на ВиК Хасково – насред безброй други, съобщаващи за спиране на водата в различни части от града поради авария. Денят е 30 юли – горещ и пети подред с температурни рекорди.
Какво ни казва това съобщение? На разбираем език – вода няма. Запасите се изчерпват. Ограничете използването ѝ, защото свършва.
Три дни по-късно е организиран граждански протест, който събира над 200 души с искане за годна питейна вода на поносима цена и адекватно управление на ресурсa. Протестът е провокиран също и от новия бизнес план за развитие на дейността на ВиК Хасково за периода 2022-2026 година, в който се предвижда увеличаване на цената на водата от 3.52 лв/м3 на 4.47 лв/м3 за 2026 година. В крайна сметка, бизнес планът не бива съгласуван от Асоциацията по ВиК и ще претърпи преработка.
Всичко казано дотук е предистория на случващото се в Хасковска област. Реалната значимост и последствия са за хората, които са пряко потърпевши. В случая, най-потърпевши от липсата на годна питейна вода са всички жители на град Хасково – повече от 60 000 души. И както става ясно, проблемът е не само с осигуряване на качествена питейна вода за хиляди домакинства, а и генерално с наличието на вода в подземните водни тела.
С цел да внесем още повече детайли за този проблем ви представяме разказ от първо лице на Недялко и Елена Вапцарови. Баща и дъщеря, жители на гр. Хасково и активни участници в борбата за справедливост и чиста питейна вода. Недялко през целия си живот се занимава с информационни технологии, а Елена ръководи счетоводна къща. Прочетете тяхната история за урана и радиоактивността на водата в града, решението, което те са намерили за себе си, и любопитната история за чешмата в село Долно Ботево.
Проблемът с водата – уран, манган и/или алфа активност
Недялко Вапцаров: В Хасково абсолютно винаги е имало проблем с питейната вода. Не винаги е имало забрана за питейна вода, както беше допреди една година, но винаги качеството е било лошо (бел. авт.: в град Хасково има забрана водата от мрежата да се ползва за готвене и пиене в продължение на малко повече от 3 години между 2017 и 2020). Преди 20 години правих основен ремонт на къщата и ме посъветваха да сменя железните тръби за питейна вода. Правейки това, забелязах, че в една от металните тръби не можеше да се вкара дори арматура с фи 6 (диаметър около 3-4 мм), толкова беше запушен от манган отворът на тръбата!
Последният проблем, който се появи, беше преди 4 години с увеличеното количество на уран във водата на Хасково. Това уж се реши преди 1 година с изграждането на нови кладенци и довеждане на вода от тях, с което водата се размеси. Да, уранът влезе в норма, но това, което никой не съобщава и не се знае, е каква е общата алфа-активност (наличието на радиоактивни алфа-частици) на питейната вода в Хасково. А това е огромен проблем! Имаше сведения и такова измерване беше направено през 2019 г., но впоследствие не беше нито потвърдено, нито отхвърлено. Този проблем е толкова голям, че може би трябва да се смени цялата водопроводна мрежа в града, за да се премахне радиоактивността от самите тръби. На всичкото отгоре, по данни на ВиК, има загуби от над 55% или 5 млн. литра в гр. Хасково изтичат по улиците, макар че плащаме вода с много висока цена – 3.52 лв/м3 от миналата година.
Добре е поне, че затвориха водоизточниците в близост до урановите мини. Направиха нови кладенци, основно около река Марица. Преди пиехме вода от яз. Тракиец, но това се прекъсна преди 7-8 години и вече се захранваме преди всичко от водоизточници на Марица и около с. Узунджово. Лошото е, че проблемите продължават и не се взима никакво отношение и отговорност по изграждането на един нов воден цикъл. Генералното решение вероятно е свързано с довеждане на вода от по-далеч, може би някъде от Родопите. Да се изгради цял голям водопровод от някакъв язовир, който е по-чист, не толкова замърсен като тези около Хасково.
Какво е решението за хората?
Елена Вапцарова: През 2017 г. се отпуснаха от държавата 2 млн. лева, с които беше решено да се изградят 8 нови кладенца и 2 водопровода, като по този начин да се достави чиста вода и да се намали количеството на урана и то да влезе в норма. Тези пари бяха похарчени, но кладенците не проработиха изцяло. Чак през миналата година (бел.авт.: 2020 г.), през май месец, по време на пандемията, се стигна до много проверки на високо ниво и след доста проби бе решено, че водата е годна за пиене и кладенците изведнъж проработиха. Въпреки това ние пием най-мръсната и плащаме за най-скъпата вода в България! Честно да си призная, и в момента не употребявам вода от чешмата нито за пиене, нито за готвене. Същото важи и за всички мои приятели и познати.
Относно осигуряването на вода в ежедневието, алтернативите за хората в момента са две: или отиваш до магазина и си купуваш скъпа минерална вода, или си товариш тубите в багажника, биеш 70 километра път с колата и пълниш изворна вода от едно село в областта. Но това според мен е абсолютно безобразие да караш път 35 километра отиване и 35 километра връщане. В 21-ви век човек трябва да има чист въздух и високо качество на водата. Това трябва да бъде приоритет не само управляващите, но и на нас като граждани – да си пазим природата чиста.
Чешмата в село Долно Ботево
Елена Вапцарова: Чешмата, от която пълним вода, се намира в село Долно Ботево, след селото. Наскоро ходихме да напълним вода. Но там с учудване разбрахме, че водата не става за пиене, а ние от толкова време пълним оттам с баща ми – може би от десетина години. Този път обаче със спрей на чешмата беше написано: “Водата не е годна за пиене!”. Постояхме озадачени известно време, докато местни хора идваха да пълнят. Разпитвахме ги за надписа и с ужас разбрахме от местни жители, че водата всъщност си е годна. А надписът е част от поредната “бизнес” далавера, тъй като няколко лица се интересуват от този имот, искат да го превърнат в частен с цел бизнес за бутилиране на вода. А чешмата се ползва от много хора. С часове сме чакали да си напълним нашите туби. Може би по 10 коли чакат непрекъснато. Пълнят се хиляди литри на ден. Чешмата е с регионално значение за Хасково!
Опитвайки се да разберем повече за казуса се обадихме на местното РЗИ – оттам казаха, че имат заповед, която са залепили на обекта, но ние им съобщихме, че на обекта не сме видели заповед с подпис и печат на техния директор, което е доста съмнително. Жената по телефона беше доста уклончива – спомена завишение на определени химични елементи, но кои са тези химични елементи – тя не ги конкретизира. В крайна сметка се изпада в ситуация, подобна на тази с годността на питейната вода в Хасково. И докато в Хасково казват, че е годна – никой не я пие и не готви с нея, а в случая с чешмата в Долно Ботево – казват, че не е годна, но въпреки това се ползва от стотици хора дневно! Пълнят хиляди литри, които употребяват за нуждите на своите семейства. Представете си, че в крайна сметка обаче водата наистина се окаже негодна. Кой ще носи отговорността тогава? Със сигурност управлението на водата трябва да е един от приоритетите в държавата и се надявам скоро повече хора да го проумеят и да предприемат съответните мерки. Дано не е прекалено късно.
Провеждайки интервюто с Недялко и Елена, разтърсен от тяхната история, потърсих повече информация относно количеството и качеството на водите в района на Хасково. Оказа се, че официалният Доклад за състояние на водите на територията на Източнобеломорски район през 2020 година директно потвърждава всички изказани становища относно лошото качество на питейната вода и високото наличие на уран, манган и обща алфа-активност. Освен това, докладът ясно илюстрира състоянието на повърхностните водни тела в Маришкия басейн и най-вече фактът, че в южната и източна част от него има много пресъхващи реки.
Тогава се замислих какво би се случило ако в бъдеще има още по-сериозни проблеми с количеството вода в река Марица? Какви ще бъдат последствията за хора? И тук стигаме до един по-генерален въпрос – какви са приоритетите при управлението на водите в България? Вода за енергетика (която по данни на НСИ потребява 70% от влязлата в употреба вода за 2019 г.*) или вода за хората и техните нужди? Не само Хасково, а много повече населени места и хора зависят от питейната вода, осигурена от Марица и нейния басейн. Затова трябва да преосмислим навреме за какви нужди използваме водата и как се управлява този (без)ценен ресурс!
Екипът на „Грийнпийс“ – България благодари сърдечно на Недялко и Елена Вапцарови за споделената история!