Блог от Кристина Димитрова – активист и доброволец на “Грийнпийс” – България
Най-мръсната енергия е въглищната. Но тя има алернатива, която се прилага успешно, включително и в граничния район Лаузиц между Германия и Полша, където шведската фирма Vatenfall – 100 % собственост на шведското правителство планира да отвори още нови мини, една от които с размерите на Манхатън. Проектът за превръщането на няколко селища в открити рудници с всички екологични, социални и икономически последствия предвиждаше преместването на 6000 души, живеещи там. Годишните емисии въглероден диоксид (CO2) от съществуващите в германската част на района мини се равняват на въглеродния отпечатък на Швеция – 53 млн. тона CO2. Същевременно се множат доклади и изчисления за поевтиняването на възобновяемата енергия, най-скорошните[1] от които вече открито твърдят, че тя излиза по-евтино от кафявата такава (добита от изкопаеми горива).
Снимка: Анастас Търпанов
Това лято 7500 човека от цяла Европа, включително и България – а даже и няколко от Перу и Аржентина – направиха 8-километрова жива верига на мястото, за да заявят, че въглищната енергия е опасна отживелица и разширяването й с нови мини ще попречи на стратегията за развитие на чиста възобновяема енергия и изпълняването на климатичните цели.
Да се озовеш на едно място с няколко хиляди човека, всеки пропътувал хиляди километри през половин Европа и дошли буквално от всичките й краища, за да кажете заедно, че искате чисто бъдеще и разумни решения, е неописуемо вдъхновяващо. Особено за нас, българите, от средата на апатията и упорито внушаваното ни безразличие, които знаем колко висока цена и лична енергия плащаме за преодоляването на обществен проблем или убеждаването на хора към действие. Много от местните ни споделиха възхищението си, че идваме от толкова далеч и ни благодариха, че ги подкрепяме. Имаше и хора, на които се наложи да обяснявам за страната ни и особено какво е кирилицата (разбира се нашият плакат бе написан на български, а друг на кирилица не видях). Но атмосферата на солидарност и единомислие бе осезаема и гъста като гулаш и така зареждаща за изнурената от родните битки и протести душа.
Снимка: Анастас Търпанов
„Ами работните места и стимулирането на икономиката?“ – бяха първите въпроси в България с традиционната ни мантра, с която биват подлъгвани всички местни хора у нас (а и не само) в подобни малки селища в добивни райони. Работните места обикновено се оказват почти единствения – и то частичен, положителен ефект за общността при започването на такива проекти. Те обаче са съпътствани с унищожителни екологични, икономически и социални последици[2], заедно с проблеми на човешките и гражданските права и местната демокрация.
Германското селце Лаузиц и регионът са спретнати и по немски подредени като играчки, чиито енергийни нужди се задоволяват със значителен дял възобновяема енергия, част от която бе по покривите на къщичките. Нищо не показваше видимо проблеми със заетостта. Навсякъде имаше плакати срещу мината и въглищата. Подкрепящи ги не видях. Обясниха ми, че и местните власти на всички равнища са против мината, подкрепата за нея била на централно ниво. Това за кметовете на страната на хората и срещу големия бизнес ме впечатли дълбоко, направо изуми. Опитах се да се сетя за подобен пример у нас и не можах.
Месец по-късно през септемврийската предизборна кампания в Швеция въпросът за спирането на проектите за нови мини бе основен. Резултатът: новото правителство на социал-демократите и зелените заяви отказ от разширяване. Заедно с това германското правителство пък започна курс към цялостен отказ от въглищната индустрия в средносрочен план с начално спиране на 2 работещи въглищни централи.
Това не е краят на пътя и за постигане на устойчивите цели предстои още много работа, но е огромна победа за екологичното движение!
Галерия от Анастас Търпанов: http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/multimedia/gallery/human-chain-jiva-veriga-na-nemsko-polskata-granica/Human-Chain——–/
