Само оценка на замърсяването на околната среда и ефектите върху здравето на хората (т.нар. ОВОС) може да повиши доверието към проекта за рехабилитация на старите мини в Перник. Това е основното послание на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ към Районната инспекция по околната среда – София в рамките на публичната консултация относно намерението на държавната фирма „Еко Антрацит“ ЕАД да се справи с вредните последици от въгледобива, като запълни тунелите с пепел и шлака, отпадъци от процесите по изгаряне на гориво от ТЕЦ „Бобов дол“ или ТЕЦ „Марица изток 2“.
В края на месец май двете екологични организации излязоха със становище към проекта, което провокира любопитни реакции от страна на възложителя и доведе до разкриването на допълнителна информация за проекта. Тогава съвсем официално ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“ казва, че „по никакъв повод представители на „Еко Антрацит“ не са опитвали да осъществят контакт“. В отговора си до РИОСВ „Еко Антрацит“ намира аргументите и доводите в становището за „несъстоятелни“ и излиза с нова информация относно проекта, според която дружеството е получило от ТЕЦ „Бобов дол“ предварителен договор за закупуване на неопасни отпадъци. Мимоходом в писмото на „Еко Антрацит“ е намесена и държавната ТЕЦ „Марица изток 2“. За тези отношения остава все още неизвестно дали са потвърдени или само пожелателни от страна на инвеститора, който иска да запълва мините в Перник. Разминаването в твърденията на централата и „Еко Антрацит“ буди недоумение.
Още по-любопитно е, че изпълнението на проекта ще се извършва от трето дружество – „Монтажи“ ЕАД. Тъй като обществото има нужда да получи гаранция, че независимо кое дружество ще изпълнява проекта, то е в състояние да се справи със заложените дейности и да носи отговорността за спазване на многобройните изисквания, една процедура по оценка на въздействието върху околната среда е изключително наложителна.
Самият възложител на проекта за запълване на мините признава, че в момента „тече процедура за охарактеризиране на отпадъка“, който се генерира от дейностите по производство на енергия. На практика това означава, че все още няма категорични данни за това дали шлаката и пепелта от ТЕЦ „Бобов дол“ представлява опасен отпадък или не. Тази информация за провеждане на изследвания е предоставена от „Еко Антрацит“ едва след като „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ повдигат въпроса дали няма опасност шлаката и пепелта на централата да влязат в категорията на опасните отпадъци, след като ТЕЦ „Бобов дол“ започва да гори смесени отпадъци от 2018 г. Остава неотговорен и въпросът как „Еко Антрацит“ ще разделя отпадъка от дейността на централата преди и след 2018 г. предвид, че по официални данни той отива на едно и също депо.
Освен това би било от полза и за РИОСВ, и за обществеността да се публикуват резултатите от онези „редица лабораторни изпитвания, които доказват по категоричен начин“, по думите на възложителя, характеристиките на отпадъците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“.
Предвид и наболелите проблеми с водните ресурси в Перник през последната година, в наличните документи от предвидения инвестиционен проект не присъства изследване на влиянието върху подземните води. В момента разполагаме единствено с писменото уверение на възложителя, че рехабилитацията може да повлия на водите, но то е съпроводено със смекчаващи изрази и думи като „не може да промени съществено“ и „не се предвижда значително покачване на подпочвените води“, което да доведе до навлизане в слоевете, запълнени с пепел и замърсяване, но без доказателства в подкрепа на тези уверения. Около проекта остават съществени въпроси без адекватни отговори. Усещането е, че културата на безотчетност пред обществото е пуснала дълбоки корени и в този административен орган, защото данните от вземане на проби, които би трябвало да са публични, всъщност остават скрити. Единствено оценка на въздействието върху околната среда и здравето на хората може да разсее всички съмнения.