Текст: Софи Алeн
Превод: Ирена Джурелова
Като организация „Грийнпийс“ отдадено отстоява трудно извоюваните права на работниците и подкрепя поддръжниците на социално справедливия преход отвъд замърсяващите индустрии.
Защо отбелязаме 1-ви май
Днес празнуваме Международния ден на труда. Работниците и техните съюзи са изиграли критична роля в оформянето на света такъв, какъвто го познаваме днес. Често демонстрирайки невероятна настойчивост, издържливост и упорит оптимизъм. Ако се радвате на почивни дни, на заплащане по време на болничен или на родителски отпуск, значи и вие сте се възползвали от тях!
Силата на хората е в сърцето на работата и на „Грийнпийс“, а работническото движение може да ни научи на много. Овластяването на работниците благодарение на колективното договаряне и придобитата смелост благодарение на стачките са доказателства, че хората могат да работят заедно, за да променят света към по-добро. Това са постижения, които заслужават уважение.
Как климатичните промени ще се отразят на работниците?
От една страна, много голяма част от препитанието на хората е свързана със сектори, които замърсяват. Това са работници в отрасъла за добиване на нефт, газ и въглища, топлотехници и други инженери, които работят в инсталации за производство на енергия, авиационни инженери, работници в заводи за производство на бензинови и дизелови автомобили. Спадът на производството в тези индустрии е неизбежен, докато намаляваме своите емисии на парникови газове, а това ще се отрази на хората и на семействата им. Много от тях търсят начини да излязат от въпросните индустрии или да се преквалифицират.
От друга страна, огромно количество работа трябва да бъде свършена за създаването на по-екологичен транспорт, за изграждането на инфраструктура за възобнояема енергия, за енергийната ефективност на домовете ни и за възстановяването на природата. Тези отрасли, от своя страна, ще продължат да се развиват и с правилните инвестиции, обучения и подкрепа, възможностите за работа в тях могат да компенсират изгубените работни места.
Това е същността на справедливия преход – изместването към по-устойчива икономика по начин, който е честен за всички.
Ако се направи добре, трансформацията, нужна за намаляването на емисиите, може да бъде и възможност да преодолеем много от останалите неправди в обществото ни. Ако се направи лошо, неравенствата могат да се влошат. Всеки трябва да има възможността да подкрепя близките си и да се радва на достойно качество на живот. Изводът е, че няма как да има екологична справедливост без социална справедливост.
Какво трябва да се направи?
Справедлият преход няма как да стане от само себе си. Важно е да работим заедно, за да сме сигурни, че инвестициите и подкрепата са насочени към правилните места.
Много съюзи и обикновени работници по света са го изтъквали с години. Терминът „справедлив преход“ е роден от работническото движение и засегнатите общности. Принципите му включват: подкрепа за преквалификация, гаранция за заетост, когато замърсяващите индустрии съкращават дейността си, добри трудови стандарти и добро заплащане в по-екологичните растящи индустрии, право на участие в профсъюзи и стимули за релокация, когато е приложимо.
Това включва и силна социална сигурност, която да обхваща цели общности, и планове за развитие на засегнатите региони. Опитът от миналото ни учи, че индустриите, които претърпяват преход, имат огромно вълнообразно въздействие и не всеки има възможност или би се преместил да потърси работа другаде. А понякога това означава и обезлюдяване на райони, които преди това са процъфтявали.
Вероятно, най-спешна е нуждата от инвестиции и политики за подсилване на развиващите се нови индустрии и за създаване на нови и почтени работни места.
Няма универсално решение: при планирането на преход, който да бъде адаптиран към всяка от местните особености, ще има нужда от консултации и активно участие на работниците и техните съюзи.
Кой ще плати сметката?
Много компании и свръхбогати хора от елита са се възползвали от замърсяващите индустрии в продължение на години. Ние смятаме, че замърсителите следва да си платят за щетите, които са нанесли.
Когато компаниите за изкопаеми горива всяват съмнения в науката, или използват трикове за отчитане на въглеродните емисии, за да отрекат мащаба на идващата промяна, или обещават работа, която не могат да свършат, или използват климатичните промени като извинение за съкращения, наложени по други причини, те не правят услуга на своите работници. Вместо това, те ги повличат все по-надълбоко в дупката, която изкопават.
Затова днес, на Международния ден на труда, нека всички, които се интересуваме от зелено и мирно бъдеще, помислим за това какво можем да направим, за да ускорим прехода. Не само в думи, но и в действия и политически искания.
Нека потвърдим нашето убеждение, че хората имат силата да променят света към по-добро, когато работят заедно. Защото сега ние имаме нужда от тази сила може би повече от всякога.
Седем страхотни примера от работнически движения за силата на народа
- Бразилия: Улични чистачи в Рио де Жанейро печелят безпрецедентна победа след 8-дневна стачка, която оставя тонове боклук по улиците на града след Карнавала през 2014 г. и точно преди Световното първенство по футбол. Посланието им „Не се дръжте с нас като с боклуци!“ въздейства на много хора и чистачите започват отново работа с 37% увеличение на заплатата!
- Корея: Южнокорейският заварчик и трудов активист Ким Джин-Сук вдъхновява страната си през 2011 г., като окупира за 309 дни върха на 35-метров кран на корабостроителница, за да протестира срещу съкращенията на работници и за да защити правата им. Резултатът? Компанията наема наново почти 100 от участниците в съюза, след като социалното движение, вдъхновено от стачката, добива популярност извън страната.
- Австралия: Зелената забрана през 70-те, ръководена от „Федерацията на строителните работници“, организира стачка в отговор на притесненията на местните общности, за да предпази паркове, нискодоходни жилища и сгради с историческа значимост. Строителните работници оставят инструментите си и принуждават строителните компании да променят плановете си. В дългосрочен план зелената забрана повлиява на местните структури за градско планиране, както и на националните системи за градоустройство.
- САЩ: Гроздовата стачка в Делано, Калифорния, е трудова стачка, която обединява филипнски и мексикански земеделски работници в борбата за по-добри условия на труд. Започнала през 1965 г., тя продължава 5 години и поставя началото на съюза „Обединени земеделски работници“. Движението се разраства и получава подкрепата на потребителския бойкот на грозде извън съюза. През 1970 г., работниците и техният съюз печелят споразумение с ключови производители на трапезно грозде, което включва и 10 000 земеделски работници.
- Южна Африка: По време на „Движението срещу апартейда“ борбата за основни синдикални права и по-всеобхватната борба за човешки права са били дълбоко свързани. От обединението на различни секторни съюзи в началото на 80-те е основан Конгресът на южноафриканските синдикати (COSATU). Това е невероятен период в историята, когато се обединяват движения за гражданско общество, църкви, трудови движения, студентски движения и по-обширното „Масово демократично движение“ в един съвместен съюз. Хиляди хора са задържани, стотици хиляди се включват в стачката и милиони хора по света предприемат действия на солидарност. През 1994 г. в Южна Африка се провеждат първите избори без расово разделение и демократичното управление побеждава.
- Тунис: Тунизийският генерален профсъюз е изиграл критична роля в Тунизийския квартет за национален диалог заедно с още три организации за гражданско общество, като те представляват работниците, социалното подпомагане, законовите принципи и човешките права. Квартетът е основан през лятото на 2013 г. в началото на Арабското пробуждане, когато процесът на демократизация е в опасност от разпадане и когато държавата е на ръба на гражданска война. Заедно те помагат за създаването на нова конституционна система и през 2015 г. Квартетът печели Нобелова награда.
- Навсякъде по света: Кампанията „Накарайте „Амазон“ да си плати“ е сътрудничество между складови работници, екологични активисти и граждани по света, които се обръщат към най-богатия човек на Земята и мултинационалната компания зад него. Създадена през 2020 г., кампанията излага на показ лошите условия на труд, избягването на данъци, лошото влияние върху околната среда и неспособността да бъде осигурена безопасна среда на персонала по време на Ковид пандемията. Разпростираща се от Индия до Полша, от Багладеш до Мексико, тя е пример за едно същинско международно усилие.