Отворено писмо на коалицията от граждански организации „За зелен рестарт“ – MOVE.BG, WWF България, „Грийнпийс” – България и „Институт Кръгова Икономика” – с настояване за създаване на длъжността вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация. Писмото е изпратено на 11.10.2021 г. до държавни институции, политически партии и медии.
Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми г-н служебен Министър-председател,
Уважаеми кандидати за Президент и Вицепрезидент,
Уважаеми кандидати за народни представители,
Уважаеми дами и господа,
България трябва да създаде специализирана управленска структура за подпомагане на климатичния преход и зелената трансформация.
Необходимо е в българското правителство да бъде установена длъжността Вицепремиер по климатичния преход, който да координира зелената трансформация и да гарантира постигане целите за устойчиво развитие на България. Заместник министър-председателят трябва да отговаря и за реформирането и координирането на въглеродно интензивните отрасли, извеждайки ясен план, дата и холистична стратегия за съответните райони по справедлив за гражданите, околната среда и бизнеса начин.
Намираме се пред важен избор за бъдещето на страната ни. Избор, който ще определи дали ще живеем в страна с развита и конкурентоспособна икономика, с добре платени работни места, със здрави деца и възможности за реализация на таланта на всеки един, със защитена природа и съхранени растителни и животински видове. Или ще продължим да бъдем държава с въглеродно интензивни и неефективни производства, на дъното по нива на доходите, в челните позиции по сърдечни и белодробни болести, с енергийна система на “изкуствено дишане” и природа с все по-малко равновесие.
Време за забавяне на този избор вече няма. Международната научна общност е обединена в позицията си, че са необходими незабавни стратегически мерки и действия на правителствено ниво по отношение на климатичните промени и устойчивото развитие. Наводненията, жегите и пожарите са само първите доказателства на вече настъпилата криза с климата и биоразнообразието по света и в България.
Българската икономика продължава да е най-ресурсоемката и въглеродно интензивната в Европейския съюз. Продължаваме да изразходваме най-много ресурси от природата по изключително неефективен начин, който замърсява въздух и почва, предизвика болести, прави продуктите ни неконкурентоспособни, а доходите – ниски. Продължаваме да неглижираме въздействията на транспорта и да заобикаляме горещия картоф – изгарянето на изкопаеми горива в конвенционалния енергиен сектор.
Пред избор сме – дали да продължим да се самозалъгваме, че снишаването ще ни спаси и че отлагането на зелената трансформация с още няколко години е решение. Или да поемем отговорност за изпълнението на стратегическите цели на ЕС, да действаме ясно, последователно и с дългосрочна програма и визия, което да позволи на страната да направи така дългоочаквания икономически скок, модернизация и преход, и да повиши доходите на всички българи, създавайки екосъобразна икономика от нов модел.
Отлагането на вземането на правилните решения обрича България да продължи да изостава в своето икономическо и социално развитие и да не бъде място за сигурен, балансиран и щастлив живот, изпускайки историческата възможност за реформи и развитие.
Изборът днес е още по-значим, защото страната ни ще може да получи необходимите средства за подпомагането на климатичния преход на българската икономика и общество – както по финансовите механизми на Европейския зелен пакт, така и по програмата за възстановяване на Европа „Следващо поколение ЕС“. Напомняме, че постигането на целта за въглеродна неутралност на Европейския съюз до 2050 г. и целите за устойчиво развитие на ООН до 2030 г. са в сърцето на тези инструменти и формират основния механизъм за устойчиво икономическо и социално развитие.
Ще може да получим необходимите средства за реформи, ако вземем правилните решения днес, спрем с бездействието и предприемем реални стъпки за промяна.
Едно от основните предизвикателства пред България е липсата на координация и свързаност между отделните държавни структури по отношение на кризата с климата и предложенията за решения на европейските и глобални стратегически цели.
Климатичните промени са хоризонтален проблем, който обхваща всички икономически и социални сфери – от индустрия и транспорт, през енергетика, земеделие, сграден фонд и строителство, до заетост, професионално развитие и политики за социално подпомагане, в основата на които са компонентите на околната среда. Решаване на този хоризонтален проблем изисква централизиран подход на най-високо управленско ниво в България. Една дирекция към натовареното с много различни и важни задачи в Министерство на околната среда и водите не може да изпълни тази сложна и всеобхватна задача.
Съществен проблем е и липсата на темите „климат, природа и биоразнообразие“ извън Министерството на околната среда и водите. Подход за решаването на проблемите, предизвикани от климатичната криза, липсва дори в ключовото за зелената трансформация на българската икономика и общество Министерство на енергетиката.
Не на последно място, липсва дългосрочна визия на България за осъществяване на успешен зелен преход, съобразно европейските и глобалните стратегически цели.
Затова от Коалиция „За зелен рестарт” настояваме за смяна на подхода и за създаване на специализирана управленска структура за подпомагане и успешно реализиране на климатичния преход и зелената трансформация – Вицепремиер, координиращ ресорните министри и институции, които имат пряко отношение към ефективно ограничаване на ефектите от климатичните проблеми съпосочно със стратегическите цели на ЕС и Европейския зелен пакт.
Необходимо е веднага да бъде въведен механизъм за координиране на политиките и действията на ключови министерства и ведомства, свързани с климатичната криза и зелената трансформация на българската икономика:
- Министерство на финансите;
- Министерство на икономиката;
- Министерство на енергетиката;
- Министерство на околната среда и водите;
- Министерство на земеделието, храните и горите;
- Министерство на образованието и науката;
- Министерство на регионалното развитие и благоустройството;
- Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
- Министерство на труда и социалната политика;
- Министерство на туризма;
- Министерство на здравеопазването;
- Държавна агенция за научни изследвания и иновации.
Необходимо е реалното внедряване на хоризонтален подход към климата: включването му като интегрална част от всички политики, стратегии и механизми за вземане на решения в отделните институции и ведомства.
Необходима е ясна визия как България ще изпълни ангажиментите си към целите на ЕС: намаляване на въглеродните емисии с най-малко 55% до 2030 г., както и постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
Една от десетте години, в които трябва да намалим замърсяването с вредните парникови емисии, вече отмина, а действия не се предприемат. Няма и визия и стратегия за следващите девет години.
Въглеродната неутралност и постигането ѝ продължават да липсват сред приоритетите на политическите партии на национално ниво и сред програмите на управляващите на местно ниво.
Затова ние от коалицията от граждански организации „За зелен рестарт“ – MOVE.BG, WWF България, „Грийнпийс” – България и „Институт Кръгова Икономика” – настояваме за създаването на позицията вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформация в следващото българско правителство след изборите на 14-ти ноември. Към заместник министър-председателя трябва да бъде създаден и експертен съвет с представители на науката, гражданския сектор, бизнеса и местните власти, за да могат всички засегнати страни да бъдат включени в процеса на изработване на решенията.
Вицепремиерът трябва да бъде натоварен с няколко основни функции:
- Координиране на краткосрочните и дългосрочните климатичните политики на национално ниво;
- Координиране на икономическите политики, свързани със зелената трансформация на българската икономика;
- Преработка и стартиране изпълнението на стратегия за постигане на въглеродна неутралност преди 2050 година;
- Изработване и координиране на ускорена ревизия на Интегрирания национален план „Енергетика и климат“ и други секторни стратегически документи, с включване на амбициозни цели за секторна декарбонизация, в съответствие с целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г.;
- Изготвяне на ежегоден доклад за постигането на целите за 2030 г. и 2050 г. с анализ на действащите политики, предизвикателствата пред тяхното постигане и препоръка за промени, включително законови и регулаторни;
- Събиране и ежегодно публикуване на обществено достъпна платформа на данни за постигнатите резултати спрямо заложените хоризонтални цели;
- Цялостно координиране и постигане целите и реформите от Националния план за възстановяване и устойчивост, включително учредяване и координиране на предложената в плана Комисия за енергиен преход;
- Координиране на изпълнението в България на задълженията по таксономията за устойчивите финанси, при стриктно спазване на Принципа за ненанасяне на значителни вреди върху климата и околната среда (DNSH) от енергийни и други инвестиционни проекти с публично финансиране;
- Координиране на действията по извеждането от експлоатация на централите, използващи изкопаеми горива, в съответствие с поетите към ЕС ангажименти, които включват не само крайна дата за затваряне, но и Справедлив преход с гарантиране на поминъка, икономическото и социално развитие във въглищните райони.
Вицепремиерът трябва да бъде натоварен и със специалната задача да подготви административна реформа за изграждането на вътрешен капацитет във всяко от посочените министерства, осигуряващ ефективна подготовката на България за реакция и адаптация към засилващите се последици от климатичните промени.
Ние от коалиция „За зелен рестарт” сме наясно, че няма универсално и мигновено решение за преодоляване на последиците от неглижирането на климатичната криза и на зелената трансформация на българската икономика.
То изисква системен, дългосрочен и холистичен подход.
Справедливият климатичен преход не следва да бъде разглеждан единствено като изпълнение на дългосрочната стратегия на ЕС, а е необходимо да се превърне в национален приоритет за България, над партийните и политически разногласия. Вярваме, че холистичната и хоризонтална интеграция на устойчиви зелени стратегии във всички социални и икономически сектори е единственият ефективен начин да посрещнем последствията от климатичната криза.
Какво ще се случи утре, зависи от действията или бездействията ни днес.
С уважение,
Коалиция „За зелен рестарт”
Саша Безуханова,
Основател на MOVE.BG
[email protected]
Веселина Кавръкова,
Изпълнителен директор на WWF България
[email protected]
Деница Петрова,
Изпълнителен директор на „Грийнпийс” – България
[email protected]
Светослав Стойков,
Съосновател и изпълнителен директор
на „Институт Кръгова Икономика”
[email protected]