Екстремните прояви на климата ще стават все по-чести, показват редица научни проучвания и прогнози. Зачестяването и удължаването на горещите вълни, както и екстремните и нередовни валежи ще са от особено значение за България. Европа е най-бързо затоплящият се континент. Балканският полуостров е част от Източното Средиземноморие и глобалните модели за изменението на климата предричат, че този регион ще е един от най-силно засегнатите в Европа, като бъдещото лятно повишение на температурите може да надхвърли световното ниво с 40%.
Екстремните явления вече са тук и оказват влияние върху ежедневието и здравето на хората и върху икономиката. При това горещините, сушите, горските пожари и наводненията, на които сме свидетели през последните години в Европа, все повече ще се влошават дори при оптимистични сценарии относно глобалното затопляне и ще засегнат условията на живот на целия континент, сигурни са учените. Така вече наред с разговора за мерките за ограничаване на глобалното затопляне се налага да погледнем съвсем сериозно и в посока превенция и ограничаване на локалните щети, чрез подготовка за посрещане на последствията от новата реалност.
Европа не е подготвена
Подготвени ли сме обаче за променящия се климат? Отговорът е категорично „не“. Това се твърди в първата по рода си Европейска оценка на климатичния риск, изготвена и публикувана от Европейската агенция по околна среда през пролетта на 2024 г.
Експертите от агенцията определят 36 ключови риска за обществата ни, разпределени в няколко групи: храни, здравеопазване, инфраструктура, екосистеми, икономика и финанси. Анализът показва, че по отношение на 32 от рисковете политиките на ЕС и страните членки в съответната област не са достатъчно конкретни, за да гарантират устойчивост срещу бързо нарастващите опасности. Отделните държави постигат напредък в осъзнаването и разбирането на опасностите от нестабилния климат, макар все още да има доста пропуски. Все повече се използват национални оценки за климатичен риск, на база на които се разработват политики за адаптация. Самото прилагане на практически мерки обаче изостава сериозно от бързото повишаване на рисковете.
Единият от важните проблеми в тази връзка е комплексността на решенията, които често изискват координация между много институции и дори между държавите. Намаляването на климатичните рискове за здравето например е логично да се делегира на здравните органи, но много от инструментите за въздействие се намират извън традиционните здравни политики – да кажем в градското планиране, строителните стандарти и трудовото законодателство. Това поражда нуждата от степени на взаимодействие, които в момента не са развити.
А България?
България също е част от общата негативна картина. От една страна, държавата ни разполага с Национална стратегия за адаптация към климата и план за действие, които са сравнително подробни. Съществуват и законодателни инициативи в тази посока, както и специализирани органи и техни звена, които би трябвало да се занимават с проблематиката.
Събитията около последните природни бедствия, които можем пряко да обвържем с климатичните промени в страната, показват че на оперативно ниво няма нито качествена подготовка за действия по превенция, нито достатъчно капацитет да се реагира на по-екстремното време. Страната ни изостава и с финансовите мерки – диалогът между публичния и частния сектор у нас по темата се отлага от няколко години, посочват от Асоциацията на българските застрахователи. Увеличаването на екстремните явления може да доведе до невъзможност за достатъчно подпомагане на пострадалите, а и това не би трябвало да е грижа на държавата. Жизнеспособността на фонд „Солидарност“ на ЕС всъщност вече е критично застрашена поради големите разходи заради наводненията и горските пожари през последните години.
Какво трябва да се направи?
Природата ни принуждава да си спомним защо еволюцията е накарала хората да се събират в общества да оцелеят и каква е ролята на споделената отговорност. Защото климатичните рискове не са такива, с които можем да се справим сами. В оценката на Европейската агенция по околна среда се подчертава, че за да се анализират и намалят рисковете, свързани с климата в Европа, ЕС и отделните държави в него трябва да работят заедно и да включват организации на регионално и местно равнище, когато са необходими спешни и координирани действия. Един малък пример е Механизмът за гражданска защита на ЕС, с чиято помощ самолети и хеликоптери от други страни в ЕС помогнаха да изгасим пожарите в Централна и Южна България.
Необходима е серия от мерки за адаптация към климата. Ето някои важни от тях:
– Да се изградят и поддържат адекватни съоръжения за посрещане на по-сериозни природни явления като наводнения и пожари – например канали за оттичане на поройни води, диги и др.;
– Да се подобри подготовката на хората в звената, които трябва да реагират при бедствия, както и подготовката на администрацията по отношение на климатичните рискове;
– Да се повиши цялостно капацитетът на здравната система и да се наблегне на превенцията и информираността;
– Да се увеличат зелените и водните площи в градовете, защото те служат за регулиране на температурата – т.е. да се възстановят реки, да се засадят дървета и друга растителност;
– Да се спре изсичането на стари гори и гори във вододайни зони, защото те са особено важни за задържане на водата при наводнения и по този начин намаляване на щетите; също така за отдаване на влага по време на засушавания и за поглъщане на въглеродни емисии;
– Да се преосмисли строителството на инфраструктура и сгради, така че те да са приспособени към климатична реалност и да осигуряват надеждност и комфорт;
– Да се осигури напоителна система, която да помогне на земеделците да омекотят ефектите от екстремното време, като се придържаме към отговорно използване на водните ресурси;
– Да се обмислят културите, които се отглеждат и да се субсидират само подходящи за районите такива;
– Да се премине – дори само частично – от животински протеини към устойчиво отглеждани растителни протеини, което би намалило потреблението на вода в селското стопанство, както и зависимостта от вносни фуражи;
– Да се регулира незаконното строителство, както и строителството в зони, които са застрашени от наводняване или други природни бедствия;
– Да се оценят екосистемите и да се приложат мерки за тяхната жизнеспособност и опазване.
Възможните мерки са стотици. Но те трябва да са обмислени координирани и споделени.
Единственото устойчиво решение
Важно е действията за адаптиране да се засилят в Европа, но те не са решение. Те трябва да вървят ръка за ръка с тези за смекчаване на ефектите от климатичните промени, казва д-р Джули Брекманс от Европейската агенция по околна среда, един от авторите на доклада. Само смекчаването (тоест намаляване на емисиите от парникови газове, за да се предотврати въздействието им върху изменението на климата) може да намали по-сериозните рискове. „Развитието на климата е частично под наш контрол, поне в дългосрочен план, и смекчаването на климата е единствената стратегия за управление на риска, която може да поддържа общите климатични рискове управляеми“, добавя ученият.
Всъщност от това как ще се справим с предотвратяване на увеличението на температурите зависи и колко тежка, трудна и скъпа ще бъде адаптацията. В доклада на ЕАОС се оценяват два различни сценарии на затопляне на континента – на по-ниско и на по-сериозно затопляне. Негативните последици от повечето климатични рискове, оценени в доклада, ще се влошат, ако континентът и планетата се затоплят повече. Сметката е проста, а дали ще го допуснем, зависи от всички нас.