Едва отскоро понятието „енергийна бедност“ присъства в българското законодателство, а всички, които до момента са разчитали на помощ от държавата, влизат в категорията „правоимащи лица или семейства“. И това не е само езикова подробност, а ангажимент на различни структури в администрацията. Сега уязвимите домакинства разчитат на закрилата на Министерството на труда и социалната политика чрез неговата Агенция за социално подпомагане. А енергийно бедните в бъдеще ще бъдат грижа на няколко министерства, които се очаква да работят в добър синхрон и с ясни общи цели.
Енергийната бедност в България е превърната в хронична болест, за която се говори често, но това засега не води до подобрение, защото засегнатите са оставени да страдат завинаги. Порочният модел на подпомагане им осигурява временно облекчение, само в рамките на отоплителния сезон, под формата на финансова инжекция, дозирана по определена формула.
Месечният размер на целевата помощ за отопление се определя на база левовата равностойност на 500 квтч електроенергия, от които 300 квтч дневна и 200 квтч нощна, по осреднена крайна продажна цена за битовите потребители към 31 октомври на текущата календарна година. И тъй като помощта се изплаща в брой или по банков път, се разчита изцяло на отговорното отношение на получателите – да използват средствата само за покриване на енергийните си нужди, а не за странични разходи от лично естество.

Само за изминалия отоплителен сезон (2023/2024 г.) държавата е изразходвала над 233 милиона лева за около 650 хиляди домакинства, като са комбинирани пари от националния бюджет и от европейския механизъм за възстановяване след COVID, React-EU.
Проблемният модел на подпомагане пренебрегва енергийната ефективност, стимулира разхищението и удължава употребата на замърсяващи източници на отопление. Горенето на дърва и въглища директно влияе върху качеството на въздуха в дома, а оттам и на здравословното състояние на всички негови обитатели. В допълнение, в редица малки общини помощите за отопление са пряко свързани с благоразположението на местната администрация, която може да съдейства, но и да попречи дадено домакинство да получи достатъчно дърва за огрев. Тази зависимост личи най-силно в годините, в които се провеждат местни избори, и поводите за упражняване на натиск са най-много.

А колко би ни струвало да се справим с енергийната бедност веднъж завинаги? И кои са решенията, които биха дали подобен траен и удовлетворяващ резултат?
В доклад за предизвикателствата и решенията за овладяване на енергийната бедност в Югоизточна Европа се посочва, че схемите за финансово подпомагане трябва да са последен вариант за въздействие. Да, бързите пари винаги са добре дошли от нуждаещите се, а и се отпускат щедро и лесно от онези, които искат да се задържат удобно на вълната на популярността, особено в среда на чести избори. Комплексни и дълбоко заплетени проблеми, като енергийната бедност обаче, изискват новаторски решения. Такива, които не просто третират диагнозата, а се справят с нейния източник. Следват няколко работещи решения, които се прилагат в различни държави от Европа, включително на ограничена територия и в България.
След като ясна дефиниция за енергийната бедност вече съществува и у нас, достъпът до достоверна информация е решаващ за адресиране на проблема. По тази причина в Испания и Португалия съществува така нареченото едно гише (one-stop shop), където на едно място хората намират напътствия, подкрепа и смислени съвети за справяне с енергийната бедност.
Друг лесен подход за достъп до ценна информация са разбираемите сметки за енергия (електрическа и топлинна), в които хората ежемесечно виждат за какво колко пари плащат и как да намалят своите разходи. Данните могат да се представят с помощта на диаграми и инфографики, а полезните съвети за спестяване да са интересно допълнение в края.
В някои европейски градове, включително и в Пловдив, се обучават доброволци, които обикалят по домовете и дават лично подобни съвети, съобразени със спецификите и нуждите на всяко семейство. Така домакинствата спестяват пари от сметките си за енергия и подобряват условията си на живот. Във Великобритания дори имат длъжност „Зелен доктор”, който помага на семействата да подобрят енергийната си ефективност, чрез комбинация от евтини мерки и промени в поведението и навиците, свързани с използването на енергия. В Германия при такъв тип енергиен одит домакинствата, които притежават хладилник по-стар от 10 години, получават ваучер за закупуване на по-икономичен, който им спестява средно 94 евро годишно от сметките за ток.
Достъпната информация и полезните съвети обаче не са единствените решения за справяне енергийната бедност. Латвия и Португалия например тренират доброволци, които извършват рехабилитация на домовете на енергийно бедни граждани. Това включва запечатване на въздушните пролуки на прозорците и вратите, което с много малка инвестиция може да доведе до 2 градуса по-висока температура в дома и да спести до 30% от сметките за електричество.

Във Великобритания съществува инициативата „Бойлер по лекарско предписание“. Тя дава възможност на личните лекари да предписват мерки за енергийна ефективност на хора, чието здравословно състояние се влошава значително заради условията, в които живеят. Така с директен подход срещу източника на проблема лекарите помагат на уязвими семейства да подобрят комфорта в дома си чрез инсталиране на бойлер, саниране или подмяна на дограмата.
Във Франция една особено интересна схема дава възможност на хората да получат заем за обновяване, който впоследствие се изплаща от спестените пари за сметки. Така домакинствата успяват да подобрят жилищните си условия с нисък икономически риск и без да се налага да правят допълнителна инвестиция.
В Европа се прилагат и мерки за финансова помощ, но тя е индивидуална и съобразена със специфичните нужди на домакинствата. В Барселона например местният доставчик на енергия прави намаление с до 40% от сметките на хора, които са в затруднено финансово положение. Освен това в страната е забранено изключването на уязвими абонати от мрежата, дори ако не успяват да плащат навреме сметките си.
На 1-ви юли у нас започва приемът на заявления за отпускане на целева помощ за отопление и така за поредна година стотици хиляди домакинства ще поискат подкрепа, повечето ще я получат (от бюджета или преструктурирани европейски фондове) и държавата отново ще отдели над 200 милиона лева, които през зимата ще излетят от комините на къщите или през старите прозорци и врати на домовете им. Най-уязвимите отново ще бъдат временно спасени, но енергийната бедност ще остане тежък, нерешен проблем, макар и често дискутиран в безплодни политически разговори и дебати.