„Грийнпийс“ провежда кампании в защита на околната среда от 1971 г. насам.
Всичко започнало, когато през 1971 г. неголяма група от активисти, вдъхновени от мечтата си за чист и зелен свят без войни и насилие, отплават с малка рибарска лодка от канадския град Ванкувър. Активисти за мир, те смятали, че дори и шепа хора могат да направят много за своята планета.
„Едно пътуване към мира за цял живот“. Така един от основателите на „Грийнпийс” Ървинг Стоу, описва планa, според който с помощта на кораба „Филис Кормак” възнамеряват да спрат ядрените опити на Алеутските острови. По това време той все още не знае, че това пътуване ще отнеме десетилетия, ще промени света, а по-късно ще се превърне в цяло движение.
Идеята е подкрепена с концерт на Джони Мичел и Джеймс Тейлър в Пасифик Колизеума във Ванкувър, Канада. Музикантите се отказват от хонорара си, а събраните средства от концерта, посетен от хиляди хора, отиват за пътуването до Амчитка, Алеутските острови. След концерта корабът „Филис Кормак” може да отплава. Така се ражда и организацията „Грийнпийс”.
Корабът се отправил към малкия остров, в чиито район правителството на САЩ смятало да проведе нови подводни ядрени опити. Организаторите на акцията избрали кратко, но съдържателно име за екипа си: Green + Peace = Greenpeace. На борда не е имало достатъчно място, затова всички заедно написали името си. Протестите на еколозите принудили правителството на САЩ в края на 1971 г. да спре опитите около Амчитка.
Вдъхновени от победата си, активистите на „Грийнпийс“ решават да се борят срещу опитите с ядрено оръжие по целия свят.
Сред основателите на „Грийнпийс” има квакери, пацифисти, еколози, журналисти и хипита. С мечтите си те подпалват сърцата на хиляди хора.
През 1960 г. Франция провежда първите ядрени опити в Тихия океан. Въздействието върху хората и околната среда са напълно пренебрегнати. От 1972 г. програмата за тестовете е разширена.
Така следващата протестна акция е извършена през 1974 г. в близост до атола Муруроа в южната част на Тихия океан, където Франция провеждала атмосферни ядрени опити. Дейвид Мактагарт разбира за това и междувременно за първи път научава за „Грийнпийс”. Незабавно преименува лодката си Вега на Greenpeace III и отплава, за да протестира. Последват две години конфронтации с френската държава. Акцията на Мактагърд, който през 1979 г. става ръководител на „Грийнпийс интернешънъл“ е успешна. Същата година, Франция обявява, че ще спре атмосферните ядрени тестове.
През 70-те години на XX в., „Грийнпийс“ провежда много кампании срещу търговския китолов. Китовете биват застрашени от изчезване заради интензивния китолов. През 1970 г. броят на сините китове по цял свят не надвишава повече от 6000. Подобна е ситуацията и при останалите видове китове. Първата експедиция на „Грийнпийс“ се отправила отново от канадския град Ванкувър за протест срещу съветските китоловни кораби. „Грийнпийс” се противопоставя на китоловците и документира делата им. Появяват се снимки от лов сред обществеността. Активистите на „Грийнпийс“ маневрирали с малки надуваеми лодки между корабите и животните, като прикривали с телата си китовете от гигантските харпуни. За първи път в историята на китоловната промишленост, китоловците срещнали опозиция срещу жестоката си търговия. „Грийнпийс“ продължава тази тактика на протест и срещу исландски, испански и японски китоловци. През 1982 г., „Грийнпийс“ отправя искане за въвеждане на мораториум върху търговския китолов пред Международната китоловна комисия. След ожесточени протести, през 1982 г. Международната комисия по китолов (IWC) издава забрана върху търговския китолов – действие, смятано за огромен успех. Забраната влиза в сила от 1986 г. А през 1994 г. Антарктика е обявена за защитена територия за китове. Въпреки това протестът продължава и до днес – този път срещу японските китоловци, които не спазват на забраната.
В началото на 1985 г. корабът на „Грийнпийс“ Rainbow Warrior, извършва евакуация на жителите от тихоокеанския атол Ронгелап. Повече от 95% от населението на атола страда от радиационното замърсяване след ядрените тестове на американския полигон.
По-късно, същата година, екипажът на Rainbow Warrior се готви за протести срещу Франция, която смята да възобнови ядрените си опити на атола Муруроа. Агенти на френските тайни служби взривяват кораба. Загива фотографът от „Грийнпийс“ Фернандо Перейра.
През 90-те на XX в. „Грийнпийс“ привлече общественото внимание върху проблема със замърсяването на въздуха и изчерпването на озоновия слой. Научните доказателства, че озоновият слой се разрушава от въглеводородни групи CFC и HFC, са пренебрегнати от политиците и промишлените конгломерати. В отговор, „Грийнпийс“ провежда акция в заводите на известни компании, които генерират емисии на въглеводороди. През 1992 г. по инициатива на „Грийнпийс“, германски учени разработват технологията „Грийнфрийз” (Greenfreeze), която може да се прилага при производството на екологични охлаждащи машини. „Грийнпийс” прави революция сред пазара на хладилници с Greenfreeze. Моделът работи без използването на вредните за климата HFCs / FCFW. Днес 35 милиона бройки годишно се произвеждат и продават по цял свят.
1991 г.: Приемане на Антарктическия договор. Това, което в днешно време заплашва Арктика – а именно експлоатацията на природните ѝ ресурси, заплашва девствената природа на Антарктика още през 1982 г. Държавите започват да делят „баницата” помежду си. След многогодишна кампания и собствени експедиции „Грийнпийс” успява да се пребори – през 1991 г. е подписан Антарктическият договор, който забранява търговската експлоатация на ресурсите в продължение на поне 50 години. През 1997 г. Япония е последната държава, която ратифицира договора.
През 1996 г. „Грийнпийс“ стартира кампания срещу генно-модифицираните храни. Започва дело срещу вноса на генномодифицирани соеви зърна от САЩ в Европа. Започват кампании и срещу отглеждането на генетично модифицирана царевица в много страни на света. През 1999 г. Европейският съюз установява мораториум върху вноса и отглеждането на генномодифицирани култури.
Други постижения на организацията са:
1993: Лондонската конвенция забранява изхвърлянето на радиоактивни и други промишлени отпадъци в морето. Забраната влиза в сила след 15-годишна кампания на „Грийнпийс”.
1995: След успешната кампания на „Грийнпийс” нефтодобивната компания Shell прекратява изхвърлянето на петрол от платформата Brent Spar в Атлантическия океан.
2004: „Грийнпийс” насочва работата си срещу опасните химикали в електронните устройства. Въпреки че има още какво да се желае, зеленото ръководство Greener Guide to Electronics вече се увенчава в първите си успехи . Работата по него все още продължава.
2006: След 9-годишна кампания 1/3 от канадската дъждовна гора, дом на мечките гризли, е поставена под защита. Останалите две трети трябва да бъдат използвани по устойчив начин. В днешно време канадската дъждовна гора е една от много малкото останали дъждовни гори в умерените климатични зони.
2010: В отговор на глобалната кампания KitKat, Nestlé съобщава, че прекратяват снабдяването си с палмово масло от доставчици, които унищожават индонезийската джунглата.
„Грийнпийс“ днес
От малка шепа хора, борещи се за световен мир, в днешно време „Грийнпийс” се е превърнала в модерна международна организация с офиси в над 40 страни. Основните принципи обаче остават непроменени: ненасилие и абсолютна независимост от бизнеса и политиката. И отличителен белег: преките действия, които често са зрелищни.
През последните десетилетия проблемите, свързани с околната среда, се преместват от едно място на друго. Това показва текущата кампания на „Грийнпийс”срещу опасните химикали в текстилното производство. Днес токсични отпадъчни води почти не се вливат в европейски реки, но за сметка на това много от реките в Азия са застрашени от този проблем.
Корабите
С течение на времето корабите са станали неотменим символ на организацията. Най-значимият сред тях е корабът Rainbow Warrior. Първият кораб с това име вече е легенда. Той е бил част от организацията през годините 1978-1985 г., след което бива унищожен от френските тайни служби.
Вторият Rainbow Warrior отново става жертва на френското безразсъдство. През 1995 г. той е бил жестоко нападнат от френския флот по време на протест срещу ядрените опити. През 2011 г. „Грийнпийс” дарява кораба на благотворителната организация Friendship.
Третият Rainbow Warrior е специално проектиран и построен за организацията. Пуснат в действие на 14-ти октомври 2011 г., този кораб е по-добре оборудван от който и да е друг преди това.
Този кораб плава основно на вятър. Неговата 55 метрова А-образна мачта може да издържа много повече от традиционните мачти за същия тип кораби. За първи път подобен дизайн е монтиран на кораб с големината на Rainbow Warrior.