Проблемът със замърсяването на въздуха е от критична важност за всички нас, защото вреди на здравето ни
Замърсяването на въздуха не винаги е проблем, който виждаме, но последиците за здравето ни са сериозни. Дълготрайното влошаване на качеството на атмосферния въздух може да доведе и до последици като астма, сърдечно-съдови заболявания, рак на белите дробове, заболявания, свързани с нервната и репродуктивната системи.
Сред основните източници на замърсяване в България са битовото отопление на твърди горива (въглища и дърва), горенето на въглища за производството на електро- и топлоенергия от ТЕЦ, автомобилният транспорт, промишлеността, строителните и ремонтни дейности. Разпределението на дела на различните източници на замърсяване варира в различните населени места. Например, градовете в близост до въглищни ТЕЦ имат по-високи нива на серен диоксид (SO2) от местата, които са по-отдалечени от индустриалните центрове.
Освен замърсяване на въздуха и непоправими щети върху околната среда (замърсяване на води и унищожаване на плодородни земи) и върху човешкото здраве, горенето на въглища причинява и промени в климата. Въглищните централи за производство на енергия са източник и на една трета от въглеродния диоксид, резултат от човешка дейност в света. И докато въглищната индустрия не поема разходите за щетите, които нанася, хората и планетата плащат висока цена.
Добрата новина е, че по света милиони хора като теб и мен настояват за амбициозни решения. Енергийната революция набира сила. Отделни хора, общности, градове и местни власти променят закони, преобразяват градовете, в които живеят, слагат собствени инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници в домовете и бизнеса си. Именно те поставят първите вятърни турбини в Европа, обединявайки се в общности за възобновяема енергия. Те правят свои собствени проекти за възобновяема енергия и системи за съхранението ѝ, като включват и изолирането на жилища и сгради. Те демонстрират, че много от решенията на замърсяването на въздуха също са решения за справяне с последствията от изменението на климата, причинено от човешка дейност.
Включи се сега и поискай чист въздух!
| Организирай сам акция! | Научи повече за енергийните общности! |
| Подготвили сме специален наръчник за организиране на демонстрации и други дейности за защита на чистия въздух. Можеш да го разгледаш, да го споделиш с приятели и да организирате сами акция. | Един от начините да се преборим със замърсяването на въздуха, е да започнем сами да произвеждаме енергия, с която да се отопляваме и така хем да намалим сметките си за ток, хем да не захранваме въглищната индустрия. |
| Изтегли наръчника оттук! | Научи повече тук! |
Нуждаем се от спешни действия. Нека заедно настояваме България да вземе решение за крайна дата и постепенно планирано излизане от зависимостта от въглища.
Сред нещата, които едно такова решение би трябвало да включва, са:
- Приемане на крайна дата за извеждане на въглищата от енергийния микс на България, не по-късно от 2030-а година, съгласно препоръките на най-новия доклад на Междуправителствения панел от учени за намаляването до 1/3 на употребата на въглища в света.
- Приемане на планове за извеждане от експлоатация на мините и тецовете в комплекса „Марица-изток“.
- Приемане на решение на Министерския съвет за създаване на фонд, който да да покрие рекултивацията и трансформирането на комплекса.
- Приемане на решение на Министерския съвет за това как ще се финансират дейностите по справяне с последиците от дейността на „Брикел“ ЕАД.
- Приемане на решение на Министерския съвет за премахване на статута на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД като стратегически обект за националната сигурност и как ще се финансират дейностите по ликвидиране на последиците от дейността на дружеството.
- Предвиждане на достатъчно средства за адекватно обезщетение на собствениците на недвижими имоти и на земеделците в предвидените за усвояване от мините села Бели бряг и Трояново, които от години живеят като обречени села, но за които дори не е съгласувана крайна дата за преселване нито адекватен план за преселване и компенсации.
- Предвиждане на програми за преквалификация и предприемачество на хората в региона с цел подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика. Преди това, създаване на адекватен профил на заетостта в комплекса „Марица-изток“ и преценка на нуждите на хората – например колко са в предпенсионна възраст, за да им се осигури нужната сигурност до пенсиониране.
- Разследване и прекратяване на порочните политически и бизнес практики в дейността на комплекса „Марица-изток“, които водят до монополни практики и картелиране на големия бизнес в региона и са основна спънка пред адекватното му развитие през последните години.
- В случай, че се предвижда разрешаването на поредните изключения от новите правила за емисиите на замърсители като серни диоксиди и живак в атмосферата (т.нар. дерогации) за някои ТЕЦ в комплекса, те трябва да са краткосрочни, колкото да позволят адекватна адаптация на енергийната система, и да са с ясна договореност, че централите затварят след изтичане на дадените изключения от нормите за емисии без допълнителни отстъпки и отсрочки. Осигуряването на тези изключения от правилата не трябва да се превръща в безсрочна практика, защото страната ни системно не изпълнява ангажиментите, които поема при даване на отстъпки. Допускането на поредните отстъпки трябва да бъде обект на изключителни условия и при ясни планове за действие и реформи. Изключения от нормите за живак пък не бива да се допускат при никакви условия.
- Таргетиране на енергийната бедност на домакинствата в цялата страна, които използват примитивни системи за отопление. Това да се случи чрез програми за подмяна на отоплението и по-разумни енергийни помощи, които стимулират преминаване към чисто отопление. Отоплението на домакинствата и подгряването на битова гореща вода води до най-голямата енергийна консумация в страната. Това от своя страна води до сезонни пикове на енергопотребление, които изискват целогодишно дотиране на мощности и на студен резерв. Ако страната иска да върви по пътя на чисто енергийно бъдеще, тези пикове трябва да бъдат постепенно овладени.
Допълнителна информация:
България е заключена в хватката на енергийна система от 20 век
Държавната политика в сектора на енергетиката ни заключва в миналия век като спира развитието на възобновяемите енергийни източници. Енергийният сектор в Европа и в света вече е в процес на трансформация. Това ще направи невъзможно съществуването на енергетиката в сегашния ѝ вид в следващите няколко десетилетия. Въпреки това българският министър на енергетиката Теменужка Петкова продължава да твърди, че България ще разчита на въглищата от Маришкия басейн в следващите 60 години. Тази теза е заложена и в Националния план за енергетика и климат на България, който също така твърди, че производството на енергия от възобновяеми източници от българските граждани е неприложимо.
Въглищните централи вече започват да усещат тази промяна, защото производството на тяхната енергия става все по-скъпо и неефективно в сравнение с новите технологии. Поради тази причина техните собственици правят отчаяни опити да продължат да работят, но без да инвестират в подобрения.
Изгарянето на отпадъци бавно, но сигурно се превръща в практика за все повече остарели технически електроцентрали, особено тези, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, каквито са „Бобов дол“, Топлофикация – Перник, Брикел, Топлофикация – Сливен, Топлофикация – Русе и други. Освен изхвърляне на вредни вещества в атмосферата – токсичен коктейл от диоксини, фурани, тежки метали, които често са дори по-вредни от емисиите от въглища, изгарянето на отпадъци е пряко в конфликт с политиката за рециклиране. Не се решава и проблемът с депонирането, тъй като се образува пепел, която също трябва да се заравя някъде, а част от нея е и токсична.
За сметка на това световните тенденции в енергетиката създават реална възможност за страната ни да премине през справедлив преход към нисковъглеродна икономика в контекста на европейските и световни промени. Крайно време е България да погледне отвъд въглищата и да разработи стратегия за постепенно излизане от зависимостта си от изкопаеми горива. Едновременно с това, имаме потенциал за стимулирането на използването на възобновяема енергия по ефективен начин. Това може да гарантира енергийна независимост, сигурност и по-чиста околна среда, както и да подпомогне икономиката като създаде нови работни места.
Има много достъпни алтернативи на енергията от изкопаеми горива
Изследвания показват, че половината от всички европейци биха могли да произвеждат собствена електроенергия до 2050 г., стига да получат съответната подкрепа. Така те ще могат да задоволят почти половината от търсенето на електроенергия в ЕС. В България, до 2050 г., 1 от всеки 7 българи би могъл да произвежда електроенергията, която използва, и така да бъдат задоволени 26% от количеството, необходимо за страната. Общностни проекти, които подкрепят производството на енергия от възобновяеми източници от хората, а не от големите енергийни предприятия демонстрират на практика как могат да се създадат повече предимства за местната икономика (например намалени разходи за горива, създаване на местни работни места и по-високи приходи от данъци за местните общини) в сравнение с проекти, в които няма участие на гражданите.
В прехода към по-чиста енергия, произведена от възобновяеми източници, могат и трябва да участват и гражданите. Това е възможност както за промяна на източниците на енергия, така и за създаване на децентрализирана система, в която ключови да са гражданите и общностите. В този процес общности като тези от въглищните райони са изправени пред двойно предизвикателство – освен промяна енергията, те трябва да променят и икономиката си, в повечето случаи изцяло зависима от централизираната система за добив на въглища и производството на енергия от тях. Затова е важно преходът да е справедлив, а това означава и ние хората да сме включени в него възможно най-активно. Като за начало, можем да започнем със създаване на право на хората да могат сами да произвеждат енергията, която използват, от възобновяеми източници на енергия – като слънце, вятър, вода, геотермална енергия и други. В България все още няма политика за насърчаване на подобни инициативи, а бюрокрацията представлява сериозна пречка за консуматорите, които биха искали да произвеждат енергия за собствена употреба.