Топлинният удар на „Ковачки“: Как Въглищната империя расте и продължава да трови с помощта на пенсионните осигуровки на 100 000 българи

Около 5 млн. лева от пенсионните осигуровки на над 100 000 българи всеки месец захранват компании от Въглищната империя на „Ковачки“. Това показва „Топлинният удар на „Ковачки“ – анализ на Пенсионноосигурителното дружество „Топлина“, изготвен за „Грийнпийс“ – България. 

Тайният холдинг, изобличен в разследването на Антикорупционния фонд, хвърля огромна сянка не само върху енергетиката, икономиката и живота на българите, но и върху финансовата сигурност на десетки хиляди бъдещи пенсионери. С категоричния напредък на енергийния преход инвестициите в изкопаеми горива като въглищата стават все по-нестабилни и се сблъскват с риска да се превърнат в блокирани активи – такива, които губят своята пазарна стойност. Дългосрочната финансова сигурност на настоящите и бъдещите пенсионери няма как да е свързана с разпадащи се замърсяващи предприятия и със сектор, обречен да залезе в рамките на настоящото десетилетие.

„На фона на все по-дълги и интензивни горещи вълни, опустошителни пожари и суши, инвестирането във въглища – най-големият ускорител на климатичната криза – е стимул за още бедствия и щети върху природата и здравето на хората. Инвестирането в компании от въглищната империя на „Ковачки“ през пенсионното дружество „Топлина“ пък е двоен „топлинен удар“: заплаха за качеството на живот въобще, но и риск за изработените с честен труд пенсионни осигуровки на работниците. Пенсионните фондове следва да се грижат за бъдещето на своите вложители, не да го залагат на карта“, коментира Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.

От една страна, „Топлина“ е сред малкото дружества, които енергийният бизнесмен Христо Ковачки притежава открито – чрез фирмата си „Ел Ем Импекс“. Други компании, свързвани с него, притежават по близо 10% от „Топлина“ – топлофикациите във Враца и Бургас, както и „Атоменергоремонт“, а ТЕЦ „Брикел“ има 4%. 

От друга страна, „Топлина“ инвестира средствата от пенсионни осигуровки в акции и облигации на дружества, свързвани с Въглищната империя на „Ковачки“. Към края на 2024 г. директните такива вложения достигат 75 млн. лв., а индиректните – до 150 – 200 млн. лв.

Общият размер на портфейла на пенсионното дружество е 450 млн. лв. Делът на свързаните инвестиции в активите се запазва относително константен – 30 – 35%, но като стойност те нарастват с над 15% годишно благодарение на новите постъпления от осигуровки на клиентите.

Проблемът с инвестициите в свързани лица

За начало, азбучна истина при портфейлния мениджмънт е, че всяка концентрация носи риск. Влагането на значителен дял от активите в една икономическа група е точно това – евентуални финансови затруднения в нейните рамки може да предизвикат съществени загуби. Затова и законът предвижда ограничения за такива инвестиции. В случая обаче те са заобиколени чрез множеството кухи офшорни компании – формални собственици на българските дружества. 

Проблемът с инвестициите в замърсители

За зомби-централите, свързвани с Ковачки, инвестициите на „Топлина“ са форма на финансиране, което е възможно никоя финансова институция да не желае да осигури или поне не при приемливи условия. Поне няколко от тези централи работят на хронична загуба. За четиригодишния период 2020 – 2023 г. ТЕЦ „Марица 3“ реализира над 100 млн. лв. загуби, „Топлофикация – Плевен“ – над 75 млн. лв., а „Топлофикация Русе“ – над 60 млн. лв. Благодарение на средствата на осигурените, много иначе финансово неустойчиви въглищни топлоцентрали и топлофикации продължават да функционират на ръба на оцеляването и на екологичното законодателство.

Към края на миналата година близо 16 млн. лв. от портфейла на „Топлина“ са вложени в акции и облигации на ТЕЦ „Бобов дол“, също „консултирана“ от Христо Ковачки. Централата системно обгазява със серен диоксид, а институциите години наред забулват данните за замърсяването в тайна и не успяват да го предотвратят. При последния такъв случай от централата дори си позволиха да излъжат, че никога не е замърсявала.

Проблемът за служителите на Въглищната империя

Има данни, че значителен брой от служителите в компаниите от Въглищната империя на „Ковачки“ се осигуряват в пенсионното дружество „Топлина“. Те са двойно изложени на рискове – първо, за работните си места със свиващите се перспективи пред кафявата енергетика, и второ, заради това, че инвестициите в личните пенсионни партиди са заплашени от изчезване. 

При професионалните пенсионни фондове пазарният дял на „Топлина“ е над 6%, а осигурените – над 20 000 души. Трябва да се има предвид, че голяма част от работещите първа и втора категория труд, за които се правят вноски в този тип фондове, са миньори.

Проблемът с регулатора

Регулаторът – Комисията за финансов надзор, през годините е просто един беззъб наблюдател на тенденциите. Санкциите, предвидени в Кодекса за социално осигуряване за този тип нарушения, варират от няколко хиляди до няколко десетки хиляди лева. При интереси за десетки и дори стотици милиони, те едва ли биха имали възпиращ ефект.

Свали оттук данните за ПОД „Топлина“ от анализа „Топлинният удар на „Ковачки“.
Свали оттук графиките за ПОД „Топлина“ от анализа „Топлинният удар на „Ковачки“.