За автора: Ангел Бондов е урбанист по призвание и образование. Натрупва опит по специалността, като участва в разработването на редица устройствени и стратегически документи. През последните 5 години фокусира усилията си към по-социалната, директна и креативна страна на урбанизма, а именно: работата с граждани и тяхното включване в различни процеси, целящи облагородяване на публичната градска среда. Като съосновател и част от сдружение „|Не|Формално“, Ангел придобива значителен практически опит в използването на подхода „placemaking“/ „местосъздаване”, който следва именно горните ценности – поставяне на човека в центъра на планирането и подобряването на градската среда. Участва като експерт в инициативите „_Тhe Spot “, „Визия за София“, ONE ARCHITECTURE WEEK, Sofia Service Jam, Tooltest Day и е активен член на професионалната мрежа „Placemaking Europe”.
Ревитализацията в полските градове – Варшава и Лодз
Казвам се Ангел и съм част от екипа на „Грийнпийс“ – България. Отговарям за връзката с местни общности в старозагорския регион. По образование и професия съм урбанист и силно се интересувам от работата с граждани и тяхното включване в различни процеси, целящи облагородяване на градската среда.
В края на 2019 година, по покана на Полския институт в София, имах възможността да участвам в работна визита в Полша, свързана с ревитализацията на градската среда. Посещението бе 5-дневно и проведено в градовете Варшава и Лодз. Общото между тях е, че имат определени територии, в които целево се инвестират средства – държавни, общински и от Европейския съюз. Следвайки предварително организирана програма, заедно с още четирима участници от България, посетихме редица институции и градски зони, които имат отношение по темата за градска регенерация.
Терминът градска ревитализация описва процеса по трансформация и обновяване на части от градове, които са в упадък поради различни, най-често социално-икономически, причини. Целта на ревитализацията е да придаде „нов живот“ на подобни зони чрез подобряване и доизграждане на физическата им среда, промяна на действащите икономически модели, внедряване на нови функции и социални взаимоотношения, които да бъдат катализатор за развитие на целевата територия.
Градската ревитализация е привлекателен механизъм за подобряване на западащи части от градовете, който обаче трябва да бъде използван внимателно. С оглед на своята комплексност и в зависимост от мащаба на изпълнение, той може да повлияе както силно позитивно върху различни аспекти от градския живот, така и негативно чрез последващите реализацията процеси. Ето защо, при планиране на подобна инициатива следва предварително да бъдат оценени социалните, икономически и пространствени последици от ревитализацията.
Отношението на хората, изпълняващи проекти за ревитализацията на нефункциониращи индустриални зони в Полша силно ме мотивира и вдъхнови. Затова след връщането си в България реших да подготвя поредица от три текста, посветени на част от добрите примери, които видях.
В текстовете разглеждам ревитализацията на бивши (топло)електроцентрали в Полша, по-конкретно в градовете Варшава и Лодз. Представям както личните си впечатления от цялостната (държавна и общинска) политика по темата, така и любопитни факти, истории и снимки, свързани с трансформацията и възстановяването на градски пространства в двата града.
Вниманието към детайла и уважението на хората, движещи проектите, към историята на тези територии, които са допринесли много за развитието на градовете, е немислимо. Дори, бих казал, граничещо с лудостта, особено когато идваш от контекста на България. Ще дам един единствен пример – в огромна бивша фабрика за водка („Кьонесер“) са обследвани всички съществуващи прозорци, за да се установи дали има оригинални, които да са оцелели след бомбардировките през Втората световна война. Открит е само един автентичен, за който е създаден проект от 300 страници с цел да се направи възможно най-точната и същевременно модерна възстановка на дограмата и детайлите, които са я допълвали. В момента всички прозорци в цялата зона са създадени именно по този проект. Просто изумително!
При посещението на Бюрото по архитектура и градско планиране във Варшава научихме, че основен приоритет при развитието на града е активното включване на гражданите на различни нива от планирането. Например при разработката на Общия устройствен план на Варшава са проведени публични консултации на място във всички квартали, от които са събрани 22 000 мнения, идеи и предложения на местните хора.
В допълнение, отново на ниво квартали, са правени обсъждания по макет как всеки от тях да стане по-мултифункционален, по-достъпен, по-компактен и по-устойчив. За да се случи това на практика и да се стимулират жителите да участват активно, всяка година има отделен бюджет за гражданско участие в размер на 3% (за 2019 г.) от бюджета на града. Общината стимулира хората да предлагат идеи, като част от тях се класират за обществено гласуване, по време на което всеки може да избере проект на квартално и градско ниво. Когато се селектират най-добрите предложения, се наемат специалисти, които отново с участието на гражданите създават дизайна за изпълнение на проектите. Самата реализация се осъществява най-често от общината. През 2019 г. около 90 000 жители са гласували на платформата, отличените проекти са 850, като за тяхната реализация ще бъдат отделени 62 млн. полски злоти или около 29 млн. лв.
Зоната за ревитализация на Варшава е разположена на източния бряг на река Висла и обхваща почти изцяло район „Прага“. Това е историческа зона, която нe е особено засегната от бомбардировките по време на Втората световна война, но въпреки това не е толкова силно развита, тъй като почти всички административни, обслужващи и културни институции са разположени на западния бряг. Ето защо този район е избран като целеви за насочване на инвестиции и развитие както на инфраструктурата, така и на жилищната среда и публичните пространства.
Тази стратегия довежда до ревитализацията на редица елементи на градската среда и най-вече на изоставени производствени зони. Например в бившата фабрика за водка „Kьонесер“, зад реконструираните стени на оригиналните индустриални сгради са разположени редица активности и компании, начело с кампуса „Google for Startups”. Това е център за дигитални предприемачи, в който има всички необходими условия за стартиране на бизнес.
Ползването на всички условия в него е напълно безплатно. Друг подобен пример за конверсия (промяна на функциите) е случващото се в момента мащабно обновяване на зоната на бившата електроцентрала Elektrownia Powiśle, за която ще можете да прочетете в следващите части от тази поредица.
За разлика от Варшава, в третия по население град в Полша – Лодз, зоната за ревитализация съвпада с концепцията за изграждане на нов градски център. Ето защо средствата целево се насочват както за развитието на новата централна част, така и за реновация и подобряване на условията на живот в съществуващите жилищни зони.
И тук, както във Варшава, за вдъхновение посетихме обновени индустриални комплекси, в случая две от най-големите текстилни фабрики от миналото. Първата от тях, известна сега като Manufaktura, е най-старият пример в Полша за трансформация на бивша индустриална зона в мултифункционален комплекс. Той е открит през 2006 г. и предлага условия за всякакъв вид развлечение и търговия. И докато за тази зона концепцията е единна, то в бившите „Обединени индустриални предприятия“ се инвестира „на парче“ и всяка част от комплекса се развива по собствен начин. Към момента голяма част от сградите функционират като частни жилища, а бившите складови помещения са трансформирани в арт инкубатор – „Фабрика за изкуство“.
Град Лодз е познат по света с редица неща, като например: традициите в текстилната промишленост, уличните си артисти и една от най-големите търговски улици в света – „Пьотрковска“, дълга почти 5 км. В последните години градът става известен именно с амбицията за мащабно подобрение на средата в зоната на новия център, която води след себе си редица казуси от различно естество.
По време на посещение в Бюрото по ревитализация на Лодз ни запознаха с най-голямото предизвикателство пред местната власт – цялостната реконструкция на съществуващите жилищни сгради и преместването на живущите от тях. Този социален казус контрастира с мащаба – пространствен и финансов, на вече обновената бивша електроцентрала EC1, която е ключов проект за обособяването на новия градски център. След посещението и на тази бивша централа, чиято трансформация вече е приключила, в мен се зародиха интересни мисли по темата. А именно – отношението на Полша към индустриалното ѝ наследство и специално към реконструкцията на бившите (топло)електроцентрали.
Когато говорим за Полша и горене на въглища от (топло)електрически централи, няма как да оставим на заден план факта, че страната е силно зависима от тях – 80% от електричеството ѝ се произвежда по този начин. Това до голяма степен обуславя факта, че Полша е на второ място (след Германия) в класациите на коалицията от граждански организации Europe Beyond Coal, отчитащи статистика по темата в 3 основни категории:
Брой въглищни електроцентрали и количество произведена от тях енергия – в Полша има 44 функциониращи + 3 новоизграждащи се, всички с общ капацитет от 32 138 MW;
Тонове изпуснати емисии CO2 – 127,60 милиона тона изпуснати към края на 2018 г.;
Влияние върху здравето – измерено по различни показатели, например: 170 793 загубени работни дни, носещи 7,5 млн евро загуби на работодатели и редица други по-сериозни фактори като преждевременна смърт и деца, заболели от астма.
Статистика за въглищните централи в Полша, Europe Beyond Coal: https://beyond-coal.eu/coal-exit-tracker/. Превод и адаптация – Ангел Бондов
Въпреки тази статистика и колебанията на полските политици относно прехода отвъд въглища, Полша може да бъде посочена като интересен пример по отношение на ревитализацията на спрените от употреба електроцентрали.
Ето защо, в следващите 2 части от поредицата ще ви представя в детайли историите за вдъхване на нов живот на бивши електроцентрали, посетени по време на работната визита в Полша.
Делото за мегапроекта за инсинератор за отпадъци в Гълъбово започва за втори път в Административния съд в Стара Загора. Това е шанс за съда да събере доказателства по казуса, да…
Общинските администрации от цялата страна вече имат възможност да се включат в напълно безплатно онлайн обучение, посветено на изграждането на енергийни общности – нов модел за устойчиво развитие на местно…
Какви тайни крие Черно море и защо мисията за опазването му е толкова важна? Как различните източници на електроенергия влияят върху природата? Може ли активизмът да бъде форма на изкуство,…
Моля, изберете кои бисквитки искате да съхранявате.
First-party cookies (required) Винаги активиран
These cookies are required for technical reasons so that you can visit our website and use the functions we offer. These cookies are used to recognise you between successive visits and thus provide you with a better experience, storing your consent preferences and the last Greenpeace.org website visited.
We use tracking and analysis tools to ensure continuous optimisation and demand-oriented design of our website. These cookies will allow us to collect statistical and anonymised data, such as how visitors use our website or which pages are accessed most frequently, to ultimately improve Greenpeace.org and provide you with a better experience of our website
В добавка към горните бисквитки е възможно да поставим в браузъра ви бисквитки от трети страни (например Google, Facebook и др.), за да измерваме производителността на нашите маркетингови стратегии и да ви показваме по-подходящи реклами за вас и вашите интереси. Възможно е да използваме тези бисквитки, за да ви показваме реклами и след като напуснете сайта ни.
Защита на личните ви данниКогато използвате формуляра за контакт, достъпен на интеренет страницата на „ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ, „ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ събира и обработва вашите лични данни.Вашите лични данни се обработват с цел осъществяване на комуникация между вас и „ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ чрез нашата интеренет страница.За повече информация, моля, прочетете Информационния лист относно защита на лични данни при използване на интеренет страницата на Грийнпийс.
© ThisWayDesign/ Art_Inkubator, Fabryka Sztuki
© Ангел Бондов/ „Грийнпийс“
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Изглед към Музея на модерното изкуство в Лодз, разположен в част от бившата текстилна фабрика Manufaktura.
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Националният център за филмово изкуство в Лодз, разположен в бившата електроцентрала EC1.
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Изглед от комплекса „Кьонесер“ – бивша фабрика за водка в миналото, сега модерна многофункционална зона
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Изглед от комплекса „Кьонесер“ – бивша фабрика за водка в миналото, сега модерна многофункционална зона
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс“
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Изглед към бизнес зоната на Варшава
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Изглед от улица „Пьотрковска“ в гр. Лодз
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Концептуален модел на град Варшава
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Река Висла, мостът „Светият кръст“, Националният стадион и най-популярното публично пространство във Варшава
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Изглед към музея на Шопен (вляво)
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Емблематичният бивш ресторант „Зодиак“, сега – павилион на архитектурата
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Зоната за ревитализация във Варшава
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Развитие на нови жилищни сгради с уважение към съществуващите в кв. „Прага”
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс“
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс“
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Макет на новия градски център и зоната за ревитализация в град Лодз
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Изглед към централния площад на Manufaktura
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Изглед към централния площад на Manufaktura
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Изглед към комплекса отвън с прилежащия му музей (в миналото – дом на собственика на Manufaktura)
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Нови частни жилища в постройка от „Обединените индустриални предприятия“
© ThisWayDesign / Art_Inkubator in Fabryka Sztuki“ alt=“Изглед към арт инкубатора „Фабрика за изкуство“
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Стенопис на известния полски пианист Артур Рубинщайн от артиста KOBRA
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Изкуство във вътрешни дворове на ул. „Пьотрковска“
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс“
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Облагородено дворно пространство от жители на вече обновена жилищна сграда
© EC1 Collections“ alt=“Изглед към EC1
