EC1 – мястото за култура в Лодз!

Казвам се Ангел и съм част от екипа на „Грийнпийс“ – България. Отговарям за връзката с местни общности в старозагорския регион. По образование и професия съм урбанист и силно се интересувам от работата с граждани и тяхното включване в различни процеси, целящи облагородяване на градската среда.

В края на 2019 година, по покана на Полския институт в София, имах възможността да участвам в работна визита в Полша, свързана с ревитализацията на градската среда. Посещението бе петдневно и се проведе в градовете Варшава и Лодз. Общото между тях е, че имат определени територии, в които целево се инвестират средства – държавни, общински и от Европейския съюз.

Отношението на хората, изпълняващи проекти за ревитализацията на нефункциониращи индустриални зони в Полша силно ме мотивира и вдъхнови. След като се върнах, написах поредица от три текста, посветени на част от добрите примери, които видях.

От първия можете да научите повече за процеса на ревитализация по принцип и в конкретика по отношение на обектите, които посетих в Полша.

Във втория текст и тази трета, последна част от поредицата представям в детайли отделните истории за вдъхване на нов живот на бившите електроцентрали. 

***

В този текст е разгледан примера за ревитализацията на зоната на бившата електроцентрала ЕС1. Тя се намира в град Лодз, третия по големина град в Полша с население от около 700 хил. жители. Комплексът на централата е част от по-голяма територия за ревитализация, която ще бъде превърната в нов градски център. Цялостната инициатива започва през 2009 г., когато е изработена стратегия за развитие на зоната, част от която е и EC1 (оградена с бял пунктир).

Изглед към зоната за нов градски център на Лодз, включително EC1
Изглед към зоната за нов градски център на Лодз, включително EC1 © EC1 Collections

Историята на EC1 започва през 1906 г., когато започва изграждането на първата електроцентралата в Лодз. То приключва към края на 1907 г., когато тя започва да захранва града с електричество. Машинното отделение, което в момента се използва за изложби и концерти, е построено през този период. Други оригинални и възстановени фрагменти са разположени в бившето котелно отделение, което в момента е основна част от постоянната изложба на тема „Производство на енергия“. Бързото развитие на централата от 2,1 MW през 1907 г. до 21,1 MW през 1913 г. е спряно от Първата световна война.

Изгледи към централата EC1 от миналото
Изгледи към централата EC1 от миналото © Veolia Archives

След войната мощностите продължават да се увеличават и развиват, като през 1930 г. започва работа турбина Brown Boveri, която е запазена и до днес. Между 1907 и 1938 г. са построени общо 18 нови сгради и 12 технологични структури. Това обуславя факта, че през 1939 г. централата е най-модерната в цяла Полша и е с общо инсталирани мощности от 100 MW.

Изглед към EC1 от 1932 г.
Изглед към EC1 от 1932 г. © Veolia Archives

След Втората световна война централата започва да произвежда топлинна енергия за нуждите на града и да генерира пара за развитие на индустрията. През 1960 г. е изградена втора електроцентрала в града (EC2), което спира разширяването на EC1. През тази година за първи път се споменава  и настоящото име на централата – EC1, коeто се свързва с факта, че тя е първата електроцентрала в града. След изграждането на EC2 следва изграждане на още две централи, а EC1 се фокусира върху производството на топлинна и електрическа енергия за бита.

Централата спира да функционира в началото на 2001 г., а от 2003 г. собственик става Община Лодз. През 2007 г. е одобрен проект за нейната ревитализация и адаптиране за културни и артистични цели спрямо изискванията на Отдела по консервация на културното наследство. Според тях съществуващото индустриално наследство трябва да бъде запазено и трябва да се обособят пространства за различни институции на територията на вече бившата електроцентрала. Предвидените места са за Националния център за филмово изкуство и за Филмовата комисия на Лодз, за планетариум, за Центъра за наука и технологии и за Центъра за комикс и компютърни игри. Строителните дейности започват през 2010 г. и продължават до 2015 г. През 2016 г. е открита изложбата в Центъра за наука и технологии, като в момента единствено се доизгражда Центърът за комикси и компютърни игри.

EC1 – West през 2011 г.
EC1 – West през 2011 г. © Veolia Archives
EC1 – West през 2014 г.
EC1 – West през 2014 г. © EC1 Collections
EC1 – East през 1929 г.
EC1 – East през 1929 г. © Veolia Archives
EC1 – West през 2014 г.
EC1 – West през 2014 г. © EC1 Collections
EC 1 – East през 2010 г.
EC 1 – East през 2010 г. © Veolia Archives
EC 1 – East през 2014 г.
EC 1 – East през 2014 г. © EC1 Collections

Днес комплексът EC1 привлича множество посетители, които използват изпълнените със съдържание сгради. Те са разделени основно на две: ЕC1 – East и EC1 – West. В първата, чиято обновена фасада е вдъхновена от маската на Дарт Вейдър, са разположени Центърът за филмово изкуства, филмовата комисия и планетариумът. Във втората е разположен Центърът за наука и технологии.

Изглед EC 1 – East и EC 1 – West, 2019 г.
Изглед EC 1 – East и EC 1 – West, 2019 г. © Aнгел Бондов/ „Грийнпийс“

Поради факта, че електроцентралата е функционирала относително доскоро (до края на 2000 г.), голяма част от оригиналния интериор, конструкцията и съоръженията са възстановени и създават специално усещане на посетителите, като пресъздават по уникален начин прехода между индустриалното миналото, настоящето и технологичното бъдеще на комплекса.

Елементи от оригиналните съоръжения обслужвали нуждите на електроцентралата в миналото – вагони, доставящи въглища
Елементи от оригиналните съоръжения обслужвали нуждите на електроцентралата в миналото – вагони, доставящи въглища © Aнгел Бондов/ „Грийнпийс“
Елементи от оригиналните съоръжения обслужвали нуждите на електроцентралата в миналото – кран с подемна мощност от 20 тона
Елементи от оригиналните съоръжения обслужвали нуждите на електроцентралата в миналото – кран с подемна мощност от 20 тона © Aнгел Бондов/ „Грийнпийс“

Центърът за филмово изкуство, разположен в бившето машинно отделение на EC1 – East, представя няколко тематични изложби, свързани с развитието на кинематографията. Освен като изложбено пространство, центърът предоставя възможности за провеждане на събития, а във фоайето му е разположен планетариумът. Възможен е и достъп до покрива на сградата, който открива панорамна гледка към цялата зона за ревитализация.

Изглед към филмово събитие в машинното отделение на EC1
Изглед към филмово събитие в машинното отделение на EC1 © EC1 Collections
Изглед към планетариума в EC1
Изглед към планетариума в EC1 © EC1 Collections

Центърът за наука и технологии, разположен в бившето котелно отделение на EC1 – West, съчетава в себе си редица временни и постоянни изложби и 3D кино, разположени на площ от близо 18 000 м2. Внушителното присъствие на оригинални интериорни детайли и интерактивният начин за представяне на производството на енергия, физични, химични и други природни закони може да заплени хора на всякаква възраст.

Изглед към котелното отделение на EC1 през 1932 г.
Изглед към котелното отделение на EC1 през 1932 г. © Veolia Archives
Изглед към котелното отделение на EC1 през 2019 г.
Изглед към котелното отделение на EC1 през 2019 г. © EC1 Collections

Внедряването на нови технологии във възстановените индустриални съоръжения, като кранове, турбини и други, допринася изключително много за цялостното усещане. Центърът е един своеобразен музей на планетата ни – в него всеки може нагледно да си представи как функционира света и дори вселената около нас.

Изглед към интерактивна игра в EC1, съчетаваща оригинални интериорни детайли с компютърен софтуер
Интерактивна игра в EC1, съчетаваща оригинални интериорни детайли с компютърен софтуер © EC1 Collections
Част от изложбата в EC1 „Макро свят“, предоставяща интеракция с цялата вселена посредством дигитални технологии
Част от изложбата в EC1 „Макро свят“, предоставяща интеракция с цялата вселена посредством дигитални технологии © EC1 Collections

Основно място в Центъра има изложба на тема „Производство на енергия“. Тя показва уважение към историята на бившата електроцентрала и отразява важността ѝ в развитието на града, като същевременно дава възможност на посетителите да вникнат в процеса по създаване на електричество. Това е възможно благодарение на реставрация на редица оригинални елементи, които чрез внедряване на дигитални технологии са приели нова функция. Едно от най-забележителните им приложения е 3D мапинг прожекция върху оригиналната турбина Brown Boveri, която илюстрира пълния цикъл по производство и разпространение на енергия. Друго не по-малко интересно преживяване е посещението на обновените контролна зала и разпределителни табла, в които човек може да симулира включване и изключване на електричеството за различни зони от града, да научи основните термини и да разбере как се е управлявало и разпределяло електричеството.

Контролната зала на EC1 през 1932 г.
Контролната зала на EC1 през 1932 г. © Veolia Archives
Контролната зала на EC1 през 2019 г.
Контролната зала на EC1 през 2019 г. © EC1 Collections
Разпределителни табла в EC1 през 1932 г.
Разпределителни табла в EC1 през 1932 г. © Veolia Archives
Разпределителни табла в EC1 през 2019 г.
Разпределителни табла в EC1 през 2019 г. © EC1 Collections

***

В заключение на поредицата мога да кажа, че разгледаните примери за ревитализация на бивши електроцентрали представят две различни концепции за развитие (комерсиална и културна), обединени от една обща ценност – уважение към миналото чрез съхраняване на културното наследство.

Трансформацията на тези зони и отношението към самата реконструкция, чрез запазване дори на най-малките детайли, привлича инвеститори и посетители. Това е ключово за развитието на градовете, в които се намират, защото бившите електроцентрали имат потенциала да се превърнат в „ядра“ на социални функции и активности, които да разнообразят и да вдъхнат нов живот на градската тъкан. А какво по-екстравагантно от обяд или разходка в научен център, разположен в средата на бивша електроцентрала, която е произвеждала десетки мегавати енергия в миналото? Усещането е невероятно!

И макар Полша да е далеч от прехода отвъд въглищата, то тези примери показват, че държавата има опит в трансформирането на остарели (и негодни) мощности в съвременни, също толкова важни за развитието на градовете центрове. Нека се поучим от този пример, като уважаваме миналото, живеем в настоящето и планираме бъдещето!

Надпис в Elektrownia Powisle: „Иновацията изисква спокоен ум“
Надпис в Elektrownia Powisle: „Иновацията изисква спокоен ум“ © Aнгел Бондов/ „Грийнпийс“

Прочетете първата част на поредицата, като кликнете тук.

Прочетете втората част на поредицата, като кликнете тук.