Блог от Цвета Стоева
Ако се интересувате от енергийния сектор в България (а и в Европа), сигурно все по-често се натъквате на абревиатурата BREF. В следващите няколко параграфа ще се опитаме да обясним на разбираем език какво се крие зад тези букви и наистина ли е толкова страшно за бъдещето ни, колкото твърдят някои хора и медии.
Какво е (LCP) BREF?
Тъй като Европейският съюз е загрижен за своите жители, тяхното здраве и въздуха, който дишат, той създава Директива относно емисиите от промишлеността с цел да намали въздействието върху околната среда от страна на големите отрасли. Част от тази директива е и специфичен документ, описващ най-добрите налични технологии (НДНТ) за изгаряне на различни видове гориво, който е познат още под името BREF. Абревиатурата LCP (от английски език: Large Combustion Plants) идва да покаже, че спецификациите се отнасят за големи горивни инсталации като електроцентрали на въглища, които имат номинална топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW.
Казано накратко, BREF е сложен, обемист документ, написан на технически език, който, за щастие, едва ли ще ви се наложи да четете. Той обаче има една проста, но много важна цел – да въведе нови, по-строги европейски изисквания за вредните емисии и да предпази здравето ни и околната среда.
Как се стигна до този документ?
BREF е плод на взаимните усилия на Европейската комисия, държавите членки, екологични неправителствени организации и експерти от промишлеността. Документът се базира на дългогодишното събиране на данни за емисиите, започнало през 2010 г., като на база на тази информация е взето решение какви намаления на емисиите могат да бъдат постигнати. BREF преминава през няколко кръга от обсъждания на експертно ниво, последното от които е през октомври миналата година в Севиля.
Окончателният вариант представлява опит за постигане на консенсус между страните и това е важно, тъй като BREF ще обвърже правно всяка държава – членка на ЕС, да се съобразява с ограниченията на емисиите, описани в документа.
За какво се бори BREF?
Документът всъщност дърпа юздите на големите електроцентрали и най-вече на остарелите такива, защото именно те са основните замърсители на въздуха, който дишаме. BREF прави това, като въвежда ревизирани нива за емисиите на азотни оксиди (NOx), серен диоксид (SO2), живак и фини прахови частици (PM). Ако се прилагат строго в целия ЕС, тези ограничения ще предотвратят повече от 20 000 преждевременни смъртни случая годишно, които настъпват поради замърсяването на въздуха от въглищните централи. BREF също така въвежда и по-строги изисквания за нивата на замърсяване на водите от опасни вещества като кадмий и живак.
Какво ме интересуват въглищните централи, та аз живея в града?
Много често ТЕЦ-овете са разположени в близост до големи населени места: ТЕЦ „Перник“ е разположен на практика в стохиляден град и само на 30 км от двумилионна София, а на приблизително същото разстояние от Стара Загора се намират ТЕЦ „Марица Изток“ 1, 2 и 3 и ТЕЦ „Брикел“ (които имат още по-пагубно влияние върху близките Раднево, Гълъбово и Нова Загора). Макар да не ги виждаме с очите си, те тровят въздуха, който дишаме, със сериозни количества серен диоксид, азотни оксиди и фини прахови частици. Последните пък могат да доведат до появата на хроничен бронхит, астма, а също така да причинят сериозни сърдечно-съдови, ракови и неврологични заболявания.
Според Световната здравна организация замърсяването на въздуха е „най-големият екологичен риск за здравето“ и именно то е отговорно за един на всеки осем смъртни случаи в света. Само преди няколко месеца организацията публикува своя доклад, в който постави България на второ място в света по смъртност на глава от населението заради сериозно замърсения въздух.
След като BREF има положително влияние, защо има противници?
BREF е изключително важен документ с огромен потенциал да принуди най-големите промишлени замърсители в ЕС да се съобразяват не само с печалбата си, но и с хората и тяхното здраве. Поради тази причина създаването на документа беше посрещнато с голяма вълна от недоволство от лобистите в индустрията и дори сега, когато BREF е одобрен като финален, след години отлагане, някои държави членки като България например открито се опитват да спрат влизането му в сила. И всичко това се случва въпреки че страната ни е на челно място по замърсеност на въздуха и е с един от най-високите проценти по заболеваемост в резултат от горенето на въглища.
Защо точно нашата страна е недоволна отново?
Основното притеснение на индустрията е, че българските ТЕЦ-ове трудно биха могли да покрият новите, по-строги изисквания за изпусканите от централите вредни емисии. Именно поради тази причина преди около месец Министерството на околната среда и водите би камбаната и размаха пръст срещу BREF, като започна активно да лобира за прилагането на специални условия за българските електроцентрали. Това обаче се случи само три седмици преди новите изисквания за вредни емисии да бъдат гласувани. В тази връзка се питаме – не е ли малко късно? Само припомняме, че процесът по обсъждане и актуализиране на BREF започна през 2011 г., т.е. българската администрация е имала възможност да се изкаже в последните шест години, а не да крие главата си във въглищна пепел. Вместо това обаче тя не предприема никакви действия и дори още по-лошо: почти изпада в паника пред вече свършен факт.
BREF е преоритет на зравия разум
Приемането на нови, по-стриктни стандарти за пределно допустими норми на вредни емисии от въглищни централи е уникална възможност за държавите членки да ограничат вредното въздействие от горенето на въглища върху човешкото здраве и околната среда. Въглищата причиняват непоправими щети и е крайно време да се освободим от тяхната зависимост. Степента, в която BREF ще намали замърсяването в ЕС, разбира се, зависи и от това колко строго ще се прилага документът от националните правителства. Информация за това какво ще бъде въздействието на новите емисионни норми за всяка една страна може да намерите в доклада на Европейското бюро за околна среда.
Какво ще се случи оттук нататък?
Работата по BREF започна през далечния октомври 2011 г. и трябваше да приключи до август 2014 г. Както вече споменахме, процесът беше значително затруднен поради съпротивата на индустрията и на някои от самите държави членки, които искат да се противопоставят на приемането на по-строги стандарти. Въпреки техните неистови усилия обаче BREF ще бъде гласуван на 28 април 2017 г., като изискванията трябва да влязат в сила от 2021 г. Най-новата версия на документа, който се състои от цели 940 страници, може да намерите на английски език на сайта на Европейската комисия, а за всичко останало ще ви държим в течение в следващите няколко седмици.