Казвам се Ангел и съм част от екипа на „Грийнпийс“ – България. Отговарям за връзката с местни общности в старозагорския регион. По образование и професия съм урбанист и силно се интересувам от работата с граждани и тяхното включване в различни процеси, целящи облагородяване на градската среда.
В края на 2019 година, по покана на Полския институт в София, имах възможността да участвам в работна визита в Полша, свързана с ревитализацията на градската среда. Посещението бе петдневно и се проведе в градовете Варшава и Лодз. Общото между тях е, че имат определени територии, в които целево се инвестират средства – държавни, общински и от Европейския съюз.
Отношението на хората, изпълняващи проекти за ревитализацията на нефункциониращи индустриални зони в Полша силно ме мотивира и вдъхнови. След като се върнах, написах поредица от три текста, посветени на част от добрите примери, които видях.
Във втория текст и тази трета, последна част от поредицата представям в детайли отделните истории за вдъхване на нов живот на бившите електроцентрали.
***
В този текст е разгледан примера за ревитализацията на зоната на бившата електроцентрала ЕС1. Тя се намира в град Лодз, третия по големина град в Полша с население от около 700 хил. жители. Комплексът на централата е част от по-голяма територия за ревитализация, която ще бъде превърната в нов градски център. Цялостната инициатива започва през 2009 г., когато е изработена стратегия за развитие на зоната, част от която е и EC1 (оградена с бял пунктир).
Историята на EC1 започва през 1906 г., когато започва изграждането на първата електроцентралата в Лодз. То приключва към края на 1907 г., когато тя започва да захранва града с електричество. Машинното отделение, което в момента се използва за изложби и концерти, е построено през този период. Други оригинални и възстановени фрагменти са разположени в бившето котелно отделение, което в момента е основна част от постоянната изложба на тема „Производство на енергия“. Бързото развитие на централата от 2,1 MW през 1907 г. до 21,1 MW през 1913 г. е спряно от Първата световна война.
След войната мощностите продължават да се увеличават и развиват, като през 1930 г. започва работа турбина Brown Boveri, която е запазена и до днес. Между 1907 и 1938 г. са построени общо 18 нови сгради и 12 технологични структури. Това обуславя факта, че през 1939 г. централата е най-модерната в цяла Полша и е с общо инсталирани мощности от 100 MW.
След Втората световна война централата започва да произвежда топлинна енергия за нуждите на града и да генерира пара за развитие на индустрията. През 1960 г. е изградена втора електроцентрала в града (EC2), което спира разширяването на EC1. През тази година за първи път се споменава и настоящото име на централата – EC1, коeто се свързва с факта, че тя е първата електроцентрала в града. След изграждането на EC2 следва изграждане на още две централи, а EC1 се фокусира върху производството на топлинна и електрическа енергия за бита.
Централата спира да функционира в началото на 2001 г., а от 2003 г. собственик става Община Лодз. През 2007 г. е одобрен проект за нейната ревитализация и адаптиране за културни и артистични цели спрямо изискванията на Отдела по консервация на културното наследство. Според тях съществуващото индустриално наследство трябва да бъде запазено и трябва да се обособят пространства за различни институции на територията на вече бившата електроцентрала. Предвидените места са за Националния център за филмово изкуство и за Филмовата комисия на Лодз, за планетариум, за Центъра за наука и технологии и за Центъра за комикс и компютърни игри. Строителните дейности започват през 2010 г. и продължават до 2015 г. През 2016 г. е открита изложбата в Центъра за наука и технологии, като в момента единствено се доизгражда Центърът за комикси и компютърни игри.
Днес комплексът EC1 привлича множество посетители, които използват изпълнените със съдържание сгради. Те са разделени основно на две: ЕC1 – East и EC1 – West. В първата, чиято обновена фасада е вдъхновена от маската на Дарт Вейдър, са разположени Центърът за филмово изкуства, филмовата комисия и планетариумът. Във втората е разположен Центърът за наука и технологии.
Поради факта, че електроцентралата е функционирала относително доскоро (до края на 2000 г.), голяма част от оригиналния интериор, конструкцията и съоръженията са възстановени и създават специално усещане на посетителите, като пресъздават по уникален начин прехода между индустриалното миналото, настоящето и технологичното бъдеще на комплекса.
Центърът за филмово изкуство, разположен в бившето машинно отделение на EC1 – East, представя няколко тематични изложби, свързани с развитието на кинематографията. Освен като изложбено пространство, центърът предоставя възможности за провеждане на събития, а във фоайето му е разположен планетариумът. Възможен е и достъп до покрива на сградата, който открива панорамна гледка към цялата зона за ревитализация.
Центърът за наука и технологии, разположен в бившето котелно отделение на EC1 – West, съчетава в себе си редица временни и постоянни изложби и 3D кино, разположени на площ от близо 18 000 м2. Внушителното присъствие на оригинални интериорни детайли и интерактивният начин за представяне на производството на енергия, физични, химични и други природни закони може да заплени хора на всякаква възраст.
Внедряването на нови технологии във възстановените индустриални съоръжения, като кранове, турбини и други, допринася изключително много за цялостното усещане. Центърът е един своеобразен музей на планетата ни – в него всеки може нагледно да си представи как функционира света и дори вселената около нас.
Интерактивна игра в EC1, съчетаваща оригинални интериорни детайли с компютърен софтуер
Основно място в Центъра има изложба на тема „Производство на енергия“. Тя показва уважение към историята на бившата електроцентрала и отразява важността ѝ в развитието на града, като същевременно дава възможност на посетителите да вникнат в процеса по създаване на електричество. Това е възможно благодарение на реставрация на редица оригинални елементи, които чрез внедряване на дигитални технологии са приели нова функция. Едно от най-забележителните им приложения е 3D мапинг прожекция върху оригиналната турбина Brown Boveri, която илюстрира пълния цикъл по производство и разпространение на енергия. Друго не по-малко интересно преживяване е посещението на обновените контролна зала и разпределителни табла, в които човек може да симулира включване и изключване на електричеството за различни зони от града, да научи основните термини и да разбере как се е управлявало и разпределяло електричеството.
В заключение на поредицата мога да кажа, че разгледаните примери за ревитализация на бивши електроцентрали представят две различни концепции за развитие (комерсиална и културна), обединени от една обща ценност – уважение към миналото чрез съхраняване на културното наследство.
Трансформацията на тези зони и отношението към самата реконструкция, чрез запазване дори на най-малките детайли, привлича инвеститори и посетители. Това е ключово за развитието на градовете, в които се намират, защото бившите електроцентрали имат потенциала да се превърнат в „ядра“ на социални функции и активности, които да разнообразят и да вдъхнат нов живот на градската тъкан. А какво по-екстравагантно от обяд или разходка в научен център, разположен в средата на бивша електроцентрала, която е произвеждала десетки мегавати енергия в миналото? Усещането е невероятно!
И макар Полша да е далеч от прехода отвъд въглищата, то тези примери показват, че държавата има опит в трансформирането на остарели (и негодни) мощности в съвременни, също толкова важни за развитието на градовете центрове. Нека се поучим от този пример, като уважаваме миналото, живеем в настоящето и планираме бъдещето!
Делото за мегапроекта за инсинератор за отпадъци в Гълъбово започва за втори път в Административния съд в Стара Загора. Това е шанс за съда да събере доказателства по казуса, да…
Общинските администрации от цялата страна вече имат възможност да се включат в напълно безплатно онлайн обучение, посветено на изграждането на енергийни общности – нов модел за устойчиво развитие на местно…
Какви тайни крие Черно море и защо мисията за опазването му е толкова важна? Как различните източници на електроенергия влияят върху природата? Може ли активизмът да бъде форма на изкуство,…
Моля, изберете кои бисквитки искате да съхранявате.
First-party cookies (required) Винаги активиран
These cookies are required for technical reasons so that you can visit our website and use the functions we offer. These cookies are used to recognise you between successive visits and thus provide you with a better experience, storing your consent preferences and the last Greenpeace.org website visited.
We use tracking and analysis tools to ensure continuous optimisation and demand-oriented design of our website. These cookies will allow us to collect statistical and anonymised data, such as how visitors use our website or which pages are accessed most frequently, to ultimately improve Greenpeace.org and provide you with a better experience of our website
В добавка към горните бисквитки е възможно да поставим в браузъра ви бисквитки от трети страни (например Google, Facebook и др.), за да измерваме производителността на нашите маркетингови стратегии и да ви показваме по-подходящи реклами за вас и вашите интереси. Възможно е да използваме тези бисквитки, за да ви показваме реклами и след като напуснете сайта ни.
Защита на личните ви данниКогато използвате формуляра за контакт, достъпен на интеренет страницата на „ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ, „ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ събира и обработва вашите лични данни.Вашите лични данни се обработват с цел осъществяване на комуникация между вас и „ГРИЙНПИЙС“ – БЪЛГАРИЯ чрез нашата интеренет страница.За повече информация, моля, прочетете Информационния лист относно защита на лични данни при използване на интеренет страницата на Грийнпийс.
© EC1 Collections
© Veolia Archives
© Veolia Archives“ alt=“Изглед към EC1 от 1932 г.
© Veolia Archives“ alt=“EC1 – East през 1929 г.
© EC1 Collections“ alt=“EC1 – West през 2014 г.
© Veolia Archives“ alt=“EC 1 – East през 2010 г.
© EC1 Collections“ alt=“EC 1 – East през 2014 г.
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Изглед EC 1 – East и EC 1 – West, 2019 г.
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Елементи от оригиналните съоръжения обслужвали нуждите на електроцентралата в миналото – вагони, доставящи въглища
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Елементи от оригиналните съоръжения обслужвали нуждите на електроцентралата в миналото – кран с подемна мощност от 20 тона
© EC1 Collections“ alt=“Изглед към филмово събитие в машинното отделение на EC1
© EC1 Collections“ alt=“Изглед към планетариума в EC1
© Veolia Archives“ alt=“Изглед към котелното отделение на EC1 през 1932 г.
© EC1 Collections“ alt=“Изглед към котелното отделение на EC1 през 2019 г.
© EC1 Collections“ alt=“Част от изложбата в EC1 „Макро свят“, предоставяща интеракция с цялата вселена посредством дигитални технологии
© Veolia Archives“ alt=“Контролната зала на EC1 през 1932 г.
© EC1 Collections“ alt=“Контролната зала на EC1 през 2019 г.
© Veolia Archives“ alt=“Разпределителни табла в EC1 през 1932 г.
© EC1 Collections“ alt=“Разпределителни табла в EC1 през 2019 г.
© Aнгел Бондов/ „Грийнпийс““ alt=“Надпис в Elektrownia Powisle: „Иновацията изисква спокоен ум“
