За автора: Ангел Бондов е урбанист по призвание и образование. Натрупва опит по специалността, като участва в разработването на редица устройствени и стратегически документи. През последните 5 години фокусира усилията си към по-социалната, директна и креативна страна на урбанизма, а именно: работата с граждани и тяхното включване в различни процеси, целящи облагородяване на публичната градска среда.
Като съосновател и част от сдружение „|Не|Формално“, Ангел придобива значителен практически опит в използването на подхода „placemaking“/ „местосъздаване”, който следва именно горните ценности – поставяне на човека в центъра на планирането и подобряването на градската среда. Участва като експерт в инициативите „_Тhe Spot “, „Визия за София“, ONE ARCHITECTURE WEEK, Sofia Service Jam, Tooltest Day и е активен член на професионалната мрежа „Placemaking Europe”.
Ревитализацията в полските градове – Варшава и Лодз
Казвам се Ангел и съм част от екипа на „Грийнпийс“ – България. Отговарям за връзката с местни общности в старозагорския регион. По образование и професия съм урбанист и силно се интересувам от работата с граждани и тяхното включване в различни процеси, целящи облагородяване на градската среда.
В края на 2019 година, по покана на Полския институт в София, имах възможността да участвам в работна визита в Полша, свързана с ревитализацията на градската среда. Посещението бе 5-дневно и проведено в градовете Варшава и Лодз. Общото между тях е, че имат определени територии, в които целево се инвестират средства – държавни, общински и от Европейския съюз. Следвайки предварително организирана програма, заедно с още четирима участници от България, посетихме редица институции и градски зони, които имат отношение по темата за градска регенерация.
Терминът градска ревитализация описва процеса по трансформация и обновяване на части от градове, които са в упадък поради различни, най-често социално-икономически, причини. Целта на ревитализацията е да придаде „нов живот“ на подобни зони чрез подобряване и доизграждане на физическата им среда, промяна на действащите икономически модели, внедряване на нови функции и социални взаимоотношения, които да бъдат катализатор за развитие на целевата територия.
Градската ревитализация е привлекателен механизъм за подобряване на западащи части от градовете, който обаче трябва да бъде използван внимателно. С оглед на своята комплексност и в зависимост от мащаба на изпълнение, той може да повлияе както силно позитивно върху различни аспекти от градския живот, така и негативно чрез последващите реализацията процеси. Ето защо, при планиране на подобна инициатива следва предварително да бъдат оценени социалните, икономически и пространствени последици от ревитализацията.
Отношението на хората, изпълняващи проекти за ревитализацията на нефункциониращи индустриални зони в Полша силно ме мотивира и вдъхнови. Затова след връщането си в България реших да подготвя поредица от три текста, посветени на част от добрите примери, които видях.
В текстовете разглеждам ревитализацията на бивши (топло)електроцентрали в Полша, по-конкретно в градовете Варшава и Лодз. Представям както личните си впечатления от цялостната (държавна и общинска) политика по темата, така и любопитни факти, истории и снимки, свързани с трансформацията и възстановяването на градски пространства в двата града.
Вниманието към детайла и уважението на хората, движещи проектите, към историята на тези територии, които са допринесли много за развитието на градовете, е немислимо. Дори, бих казал, граничещо с лудостта, особено когато идваш от контекста на България. Ще дам един единствен пример – в огромна бивша фабрика за водка („Кьонесер“) са обследвани всички съществуващи прозорци, за да се установи дали има оригинални, които да са оцелели след бомбардировките през Втората световна война. Открит е само един автентичен, за който е създаден проект от 300 страници с цел да се направи възможно най-точната и същевременно модерна възстановка на дограмата и детайлите, които са я допълвали. В момента всички прозорци в цялата зона са създадени именно по този проект. Просто изумително!
***
При посещението на Бюрото по архитектура и градско планиране във Варшава научихме, че основен приоритет при развитието на града е активното включване на гражданите на различни нива от планирането. Например при разработката на Общия устройствен план на Варшава са проведени публични консултации на място във всички квартали, от които са събрани 22 000 мнения, идеи и предложения на местните хора.
В допълнение, отново на ниво квартали, са правени обсъждания по макет как всеки от тях да стане по-мултифункционален, по-достъпен, по-компактен и по-устойчив. За да се случи това на практика и да се стимулират жителите да участват активно, всяка година има отделен бюджет за гражданско участие в размер на 3% (за 2019 г.) от бюджета на града. Общината стимулира хората да предлагат идеи, като част от тях се класират за обществено гласуване, по време на което всеки може да избере проект на квартално и градско ниво. Когато се селектират най-добрите предложения, се наемат специалисти, които отново с участието на гражданите създават дизайна за изпълнение на проектите. Самата реализация се осъществява най-често от общината. През 2019 г. около 90 000 жители са гласували на платформата, отличените проекти са 850, като за тяхната реализация ще бъдат отделени 62 млн. полски злоти или около 29 млн. лв.
Зоната за ревитализация на Варшава е разположена на източния бряг на река Висла и обхваща почти изцяло район „Прага“. Това е историческа зона, която нe е особено засегната от бомбардировките по време на Втората световна война, но въпреки това не е толкова силно развита, тъй като почти всички административни, обслужващи и културни институции са разположени на западния бряг. Ето защо този район е избран като целеви за насочване на инвестиции и развитие както на инфраструктурата, така и на жилищната среда и публичните пространства.
Тази стратегия довежда до ревитализацията на редица елементи на градската среда и най-вече на изоставени производствени зони. Например в бившата фабрика за водка „Kьонесер“, зад реконструираните стени на оригиналните индустриални сгради са разположени редица активности и компании, начело с кампуса „Google for Startups”. Това е център за дигитални предприемачи, в който има всички необходими условия за стартиране на бизнес.
Ползването на всички условия в него е напълно безплатно. Друг подобен пример за конверсия (промяна на функциите) е случващото се в момента мащабно обновяване на зоната на бившата електроцентрала Elektrownia Powiśle, за която ще можете да прочетете в следващите части от тази поредица.
За разлика от Варшава, в третия по население град в Полша – Лодз, зоната за ревитализация съвпада с концепцията за изграждане на нов градски център. Ето защо средствата целево се насочват както за развитието на новата централна част, така и за реновация и подобряване на условията на живот в съществуващите жилищни зони.
И тук, както във Варшава, за вдъхновение посетихме обновени индустриални комплекси, в случая две от най-големите текстилни фабрики от миналото. Първата от тях, известна сега като Manufaktura, е най-старият пример в Полша за трансформация на бивша индустриална зона в мултифункционален комплекс. Той е открит през 2006 г. и предлага условия за всякакъв вид развлечение и търговия. И докато за тази зона концепцията е единна, то в бившите „Обединени индустриални предприятия“ се инвестира „на парче“ и всяка част от комплекса се развива по собствен начин. Към момента голяма част от сградите функционират като частни жилища, а бившите складови помещения са трансформирани в арт инкубатор – „Фабрика за изкуство“.
Град Лодз е познат по света с редица неща, като например: традициите в текстилната промишленост, уличните си артисти и една от най-големите търговски улици в света – „Пьотрковска“, дълга почти 5 км. В последните години градът става известен именно с амбицията за мащабно подобрение на средата в зоната на новия център, която води след себе си редица казуси от различно естество.
По време на посещение в Бюрото по ревитализация на Лодз ни запознаха с най-голямото предизвикателство пред местната власт – цялостната реконструкция на съществуващите жилищни сгради и преместването на живущите от тях. Този социален казус контрастира с мащаба – пространствен и финансов, на вече обновената бивша електроцентрала EC1, която е ключов проект за обособяването на новия градски център. След посещението и на тази бивша централа, чиято трансформация вече е приключила, в мен се зародиха интересни мисли по темата. А именно – отношението на Полша към индустриалното ѝ наследство и специално към реконструкцията на бившите (топло)електроцентрали.
Когато говорим за Полша и горене на въглища от (топло)електрически централи, няма как да оставим на заден план факта, че страната е силно зависима от тях – 80% от електричеството ѝ се произвежда по този начин. Това до голяма степен обуславя факта, че Полша е на второ място (след Германия) в класациите на коалицията от граждански организации Europe Beyond Coal, отчитащи статистика по темата в 3 основни категории:
- Брой въглищни електроцентрали и количество произведена от тях енергия – в Полша има 44 функциониращи + 3 новоизграждащи се, всички с общ капацитет от 32 138 MW;
- Тонове изпуснати емисии CO2 – 127,60 милиона тона изпуснати към края на 2018 г.;
- Влияние върху здравето – измерено по различни показатели, например: 170 793 загубени работни дни, носещи 7,5 млн евро загуби на работодатели и редица други по-сериозни фактори като преждевременна смърт и деца, заболели от астма.
Въпреки тази статистика и колебанията на полските политици относно прехода отвъд въглища, Полша може да бъде посочена като интересен пример по отношение на ревитализацията на спрените от употреба електроцентрали.
Ето защо, в следващите 2 части от поредицата ще ви представя в детайли историите за вдъхване на нов живот на бивши електроцентрали, посетени по време на работната визита в Полша.
