Автор: Sudhanshu Malhotra

Превод: Пламен Маринов

За съжаление, с всяка изминала година климатичната криза става все по-интензивна, чупи рекорди и причинява хаос на милиони, като засяга екосистемите и биологичното разнообразие в почти всяка част на земното кълбо.

Това е нашата настояща климатична реалност – тази, с която бихме искали никога да не се сблъскваме. Но просто доброжелателно мислене няма да накара тази реалност да се промени. Не и без колективни, решителни и амбициозни действия из основи от нулата.

Тази година, глобалната пандемия се превърна в най-важното събитие. За няколко кратки месеца, небето над света стана чисто, тъй като бяха затворени фабрики и производствени центрове и въздушният и сухопътен транспорт спря. Въпреки това 2020 г. остава втората най-гореща година в рекордите. Бяхме свидетели на периоди с продължително затопляне, бушуващи горски пожари и дори повтарящи се циклони и тайфуни, засягащи хора и икономики по целия свят.

Ето няколко незабравими изображения на климатичната криза, които завинаги ще бележат 2020 г.

Пожари в дивия австралийски буш. © SAEED KHAN / AFP via Getty Images

Пожарите в дивия австралийски буш достигнаха безпрецедентни мащаби, унищожиха близо 11 милиона хектара, като поне 29 души загубиха живота си. Смята се, че над 1 милиард птици, бозайници и влечуги, много от тях уникални за Австралия, ще бъдат засегнати или убити.

Наводнения в области Мигори и Хома Бей в Кения. © Bernard Ojwang / Greenpeace

През май и юни, Кения стана свидетел на наводнения, които оставиха хиляди хора без дом, стотици загубени човешки животи, унищожени посеви и култури и мъртъв добитък. Метеорологичните модели в Източна Африка са значително повлияни от променящия се глобален климат.

Град Хитоши, Префектура Кумамото, Япония © Masaya Noda / Greenpeace

Поройните дъждове опустошиха големи райони на Кюшу, Япония. Наводненията и свлачищата нанесоха големи щети, особено в префектура Кумамото. Десетки хора са убити, а на повече от един милион души са инструктирани да се евакуират. Регион Кюшу беше тежко засегнат от дъждовния сезон и миналата година, когато отново имаше големи щети.

Наводнения в Китай. © STR/AFP via Getty Images

Около 36 милиона души са засегнати, със 140 смъртни случая, поради един от най-силните валежи от десетилетия насам, довел до масивни наводнения в централен Китай.

Последиците от потоп, причинен от краткотрайни поройни дъждове в Южен Сулавези. © Hariandi Hafid / Greenpeace

Потопите, причинени от краткотрайни поройни дъждове в Северно Луву в Южно Сулавеси, Индонезия, отнеха живота на 32 души, а много други все още са в неизвестност. Около 1590 жители са засегнати от наводнението.

Наводнения в Южна Корея. © Sungwoo Lee / Greenpeace

Най-продължителният мусон в Южна Корея от седем години насам, причинява сериозни щети от проливните дъждове. Заради силния пороен, повечето градове и провинции претърпяха огромни материални щети, включително наводнения в градски и селскостопански райони, прекъсване на електрозахранването, свлачища и загуба на съоръжения като пътища и рухнали резервоари. Най-малко 31 души са загинали, а 11 са изчезнали след 54 дни дъжд.

Ураганът Лаура в Луизиана. © Julie Dermansky / Greenpeace

Ураганът Лаура уби най-малко 14 души, остави без домове хиляди; и остави стотици хиляди без електричество. Ураганът Лаура е един от най-силните урагани, удряли някога САЩ. Той премина през Луизиана, като отнесе покриви и уби най-малко шест души, докато проправяше стотици мили от разрушителния си път. Максималната скорост на вятъра на Лаура от 150 мили/ч (241 км/ч) я поставя сред най-мощните, регистрирани в САЩ.

Горски пожари в Сибир. © Julia Petrenko / Greenpeace

През лятото Сибир стана свидетел на различни последици от изменението на климата: необичайно затопляне, разливи на петрол – причинени от топенето на „Вечната замръзналост”* и бушуващи горски пожари. Екип на „Грийнпийс“ –  Русия документира горски пожари в района на Красноярск. Това е ясно доказателство за климатична криза. Северният пейзаж се трансформира от горещината и пожарите. Докато руските власти не успяват да спрат тези пожари, ценната за планетата тайга продължава да гори с последствия за местните хора и съществено влияние за промените в климата.

Амазонската гора в пламъци. © Christian Braga / Greenpeace

Амазонската гора горя – отново. Това е сърцераздирателната реалност на изменението на климата и алчността, които вървят ръка за ръка и които ни оставиха ужасени. С повече от 38 хиляди горящи точки, пожарът беше не само заплаха за най-голямата тропическа гора в света, но и с пряко неблагоприятно въздействие по отношение на глобалните температури.

Калифорния. © David McNew / Greenpeace

Всяка година, периодите в които бушуват пожари в Калифорния, се удължават. Пожарите са все по-интензивни, в резултат на повишаване на температурите, а жертвите са човешки животи, както и домовете и прехраната на много хора. Дивата природа и горите, от които всички зависим, се унищожават.

Последици от тайфуна Вамко в Манила. © Jilson Tiu

Тайфуните, връхлитащи един след друг Филипините, включително най-силната буря през 2020 г., която причини свлачище, предизвикаха по-лоши наводнения и оставиха над 3 милиона души без дом. От 17 ноември насам, щетите за селското стопанство от поредицата тайфуни възлизат на 256 милиона долара, докато щетите по отношение на инфраструктурата са на стойност 165 милиона долара. В момента, има нарастващи призиви към Филипините да обявят извънредна ситуация в областта на климата след случилите се интензивни природни бедствия от началото на тази година.

Това беше част от климатичната реалност за 2020 г. Важно е да бъдат взети спешни, колективни, решителни и амбициозни действия, за спряване и адаптация с климатичните промени.


*Бел. прев. „Вечна замръзналост” – най-горната част на земната кора на местата, където температура ѝ от минимум 2 години до хилядолетия не надвишава 0 °C. В англоезичната литература понятието се среща като permafrost (срещано и на български като пермафрост). Размразяването на замръзналата земя в хода на глобалното затопляне води до намаляване на носещата способност на почвата. Това, на свой ред, води до загуба на устойчивостта на зданията и съоръженията с възможни катастрофални последици. 

Една такава катастрофа става в района на Норилск на 26 май 2020 г., когато вследствие намаляване устойчивостта на нефтен резервоар настъпва изтичане на 21 000 тона дизелово гориво, довело от катастрофално замърсяване на близките реки и езера, което вероятно се има предвид в споменатото в статията от автора ”oil spills”  Източник: https://bg.wikipedia.org