Дойде ли времето, в което хората от Гълъбово да поискат нови източници на отопление вместо замърсяващата централа на „Брикел“?
Ако живеете в град Гълъбово, има голяма вероятност домът ви да се намира в многофамилен жилищен блок или къща, с централно отопление, което през половината част от годината (предполагаемо по-студената) работи на една и съща температура от сутрин до вечер.
Ситуацията е „ползвай или се оправяй сам“, защото единственият източник на централно отопление в града е въглищната топлоцентрала с не особено добра слава – „Брикел“. Услугата не е перфектна, но изглежда и че не е от най-скъпите – за сравнение в столицата жителите непрекъснато се оплакват от високи сметки за парно, докато в Гълъбово е публична тайна, че сметките се манипулират, но това не притеснява никого.
През последните години, благодарение на усилията за информиране за здравните проблеми заради качеството на въздуха, хората в различни населени места, не само в София, стават все по-непримирими към честите обгазявания и изразяват желанието си да получават качествено отопление в домовете си.
Веднага щом започне зимата, социалните мрежи и традиционните медии се изпълват с публикации и материали за тревожни нива на замърсяване на въздуха, влошени от отоплението. Това е така, защото въглищата и дървесината все още са основни горива за отопление по нашите ширини, а инсталациите за централно отопление, каквито са топлофикациите, също разчитат на тези замърсяващи горива, а понякога дори и на отпадъци.
Същевременно, докато управляващите и други експерти обсъждат декарбонизацията на енергийния сектор, сякаш те най-вече си представят трансформация на производството на електричество, но не и в сферата на отоплението. Това е, защото централното отопление в градовете е сложна система, която изисква прогресивно мислене и модернизация във всичките ѝ аспекти: нискотемпературни решения с разнообразни източници, които да я захранват, вместо заместването на един голям котел с друг. Това биха могли да са например използването на излишната топлина от промишлени процеси или центрове за данни, в комбинация с местни възобновяеми източници на енергия като слънцето, акумулиране и съхранение на топлинна енергия за по-студените периоди, термопомпи и мерки за енергийна ефективност на ниво мрежа и от страна на потреблението, за да се намали нуждата от генериране на свръхголеми количества топлина.
© "Грийнпийс" – БългарияАко искаме да видим модерна, ефективна и работеща система за централно отопление в градове като Гълъбово след десет години, планирането и работата по това начинание вече трябва да започне. Само че опитът до този момент показва, както на национално, така и на местно ниво липсва капацитет и желание за подобно планиране. Това само бетонира статуквото за топлофикациите, свързани с енергийния консултант Христо Ковачки – след протести заради работни места отговорните институции се оказват притиснати да разрешат на централите да продължат да работят въпреки нарушенията. И така още десет години.
Последните големи протести в този дух бяха през 2010 г., когато ръководството на ТЕЦ „Брикел“ до последно не искаше да изгради инсталация за пречистване на серните оксиди – един от най-токсичните замърсителите, които попадат във въздуха от горенето на въглища. По ирония на съдбата и през 2021 г. казусът с продължаващата работа на централата е изграждането на втора такава инсталация за намаляване на вредните емисии.
Това стана ясно от отговор на служебния министър на околната среда и водите Асен Личев на въпроси от народната представителка Зорница Стратиева във връзка с влизането в сила на нови изисквания към големите инсталации за производство на енергия от средата на месец август т.г. [1] Все пак, минало е толкова много време от 2010 г. насам, технологиите са се развили и по цял свят централите за производство на енергия вече постигат много по-амбициозни нива на пречистване на вредните си емисии. ТЕЦ „Брикел“ обаче, разбираме от думите на министъра, не изпълнява проекта за новата си сероочистка.
От отговора става ясно още, че централата е обект на наказателни производства по многобройни нарушения: работа с превишен капацитет; изгаряне на неразрешени горива; нерегламентирано неорганизирано изпускане на емисии (с други думи – прах излиза не само от комините, но и от сградата на котелния цех); неспазване на условията за пускане и спиране на енергийните котли; нерегламентирано изпускане на емисии на вредни вещества през високия комин, който няма системи за пречистване.
Звучи логично, че един такъв системен нарушител би трябвало да бъде санкциониран и ако финансовите санкции не водят до промяна на поведението, то санкцията да е принудително спиране на работата до привеждане в съответствие със законодателството. Това се изисква от стандартите за качеството на околната среда, в това число предотвратяването на аварии и замърсяване, които целят и подобряване на качеството на живот на населението, както подчертава и министърът.
© "Грийнпийс" – България
