Една регионална новина остана почти незабелязана в общия комуникационен поток, потопен във вихрушка от ваксини и избори. Предишният уикенд канал на ТЕЦ „Бобов дол“ наводни дупнишкото село Даково. Според кратката новина хората са в Параграф 22 – проблемът не се решава след сигнал до общината и „Напоителни системи“. Каналът на централата е в плачевно техническо състояние и това не е изненада. Въглищната централа ТЕЦ „Бобов дол“ многократно е определяна като играч със стратегическо значение за електроенергийната система, но, парадоксално, от години насам е далеч от еталон за най-новите технологични достижения. Каналът, станал повод за възмущението на жителите на Даково, е малка част от картината.
Дори оставяйки настрана дълбоко проблематичния избор на основни горива – лигнитни въглища и биомаса, а доскоро – и RDF отпадъци, самата горивна инсталация и съоръженията ѝ са морално остарели. Тъй като централата застрашаваше всекидневно здравето на жителите на околността, през август месец тя беше принудена от местното ведомство по контрол върху екологичното законодателство, РИОСВ – София, да преустанови работата на два от трите си енергийни котела. След санкцията само за четири седмици (между фактическото спиране на котлите и възобновяването на работата им – бел. авт.) най-належащите проблеми бяха отстранени и ТЕЦ-ът продължи работа. Въпреки това, ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да носи риск.
Системното неглижиране не е от днес. След активно събиране на факти, данни и документи от РИОСВ – София екипът на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ подготви тази статия с цел да предостави хронология на събитията, предхождащи налагането на тази мярка.
Допреди година централата поне по няколко пъти годишно беше глобявана за нарушения на разрешителното си за работа, сред които наднормени нива на замърсители във въздуха и в точките на заустване на отпадъчните води. Друго системно нарушение е изпускането на изходящите газове през комин, който работи без сероочистваща инсталация, извън изрично посочените в комплексното ѝ разрешително случаи. През октомври 2020 г. още един фактор започва да влошава състоянието на околната среда в района. Тогава РИОСВ – София за пръв път констатира, че двата основни комина на централата са с дупки по цялата височина. Нарушената цялост на комините води до увеличаване на количеството емисии на серен диоксид и ФПЧ в атмосферата и на практика превръща проблема със замърсяването в района на с. Големо село в перманентен.
За местните влошаването на качеството на въздуха е съвсем осезаемо: в сигналите, които те подават към екологичното ведомство, се докладва за задушлива миризма на сяра, отлагания на прах по прозорците и растенията, черен дим, който идва от комините на централата, но видимо не само от отвора им. В протоколите от извършените проверки инспекторите от РИОСВ потвърждават всички тези наблюдения. Неизправността е съществена: пробивите по целите продължения на комините водят до изпускане на газовете от горивния процес, преди те да са минали през пречиствателно съоръжение. Наблюдават се също течове и пръски варно мляко, тъй като варовикът се използва в процеса по сероочистване, а по повърхността на площадката на теца и растителността до границите на площадката се виждат бели отлагания, които са пряко следствие от варните течове.
Следващите дванадесет месеца минават под знака на десетки проверки и наложени санкции от регионалната инспекция. От централата действат по пътя на най-малкото съпротивление – подават възражения, винаги когато ги глобяват, и отклоняват общественото недоволство с твърдения за извършващ се, но още неприключил ремонт.
В средата на лятото тази година каскада от неблагоприятни обстоятелства се струпват. Сигналите за неорганизиран дим, миризми и прах, идващи от централата, са почти ежедневни. По техен повод от РИОСВ – София правят редица извънредни проверки, а между 15 юли 2021 г. и 9 август 2021 г. в с. Големо село са извършени и измервания от мобилна автоматична станция (МАС).
По време на измерванията са установени повече от двукратни превишения на среднодневните норми за ФПЧ. Силно тревожни са и данните за нивата на серен диоксид в района. В голяма част от дните измервателните устройства измерват концентрация от точно 2,85 пъти над разрешената средночасова норма от 350 μg/m3… или около 1000 μg/m3. Концентрациите на серен диоксид достигат над капацитета на измервателната техника, използвана в мобилната станция (вж. по-долу).
След като ТЕЦ-ът не следва предписанията за извършване на ремонт на съоръженията си, от РИОСВ изискват да се намали мощността на централата, за да бъде компенсирана незадоволителната степен на пречистване на отпадните газове. Първото предписание от 2 август задължава централата да ограничи производствената мощност на централата до най-ниски технологични нива. След като ръководството не взема мерки, три дни по-късно в ново предписание е заложен максимален капацитет от 145 MW за всеки от енергийните котли. И това ограничение се нарушава почти ежедневно – и така до налагането на последната мярка от РИОСВ – София на 16 август – запечатване на два от котлите – срещу която служители на предприятието излязоха на протест.
На 24 август котлите на дружеството все още не са запечатани – въпреки принудителната мярка, служителите на централата отказват съдействие и възпрепятстват поставянето на пломбите.
В крайна сметка, прекратяването на работата на мощностите се случва, съпроводено от протест на работещите в централата. Говорителят на централата, Кристина Лазарова, твърди, че се прави „и невъзможното, за да се отстранят нередностите в кратки срокове“. Но техническите неизправности са налице от почти година насам. Но месец по-късно се оказва, че довършването на ремонта, на което контролните институции и местните вече са спрели да се надяват, е било възможно в кратък срок. Изглежда, че „невъзможното“ отнема няколко седмици ремонт, но е направено след множество понесени санкции и едва когато централата е пряко застрашена от загуба на приходите си. На 15 септември 2021 г. РИОСВ – София констатира завършването на ремонта и позволява на централата да използва всичките си котли.
Историята за отлагането на един стандартен ремонт, без адекватна причина до последния възможен момент е илюстрация на работата на много от централите на въглища – в ущърб на здравето на местните жители, до момента, в който превишенията на нормите на въздуха са толкова големи, че не могат да се замерят с наличната техника. Инвестициите в ремонти и в по-нова техника, макар и отдавна закъснели, биха се обезсмислили без дългосрочна стратегия за енергийното бъдеще на региона и замяна на въглищните мощности с по-чисти източници. Това е пределно ясно на собствениците и управлението на въпросните централи, затова и експлоатацията на съоръженията продължава, докато не бъдат наложени драстични мерки от контролните органи.
Случаят с ТЕЦ „Бобов дол“ е още един щрих в палитрата от аргументи за изработване на цялостна стратегия за справедлив преход отвъд въглищата, който да гарантира на работещите в сектора обезщетения и възможност за преквалификация. Обявяването на дата за край на въглищата е само първа стъпка към затваряне на въглищните ТЕЦ-ове. Изместването напред в годините – през 2038 г., при положение че преобладаващата част от европейските държави се целят в 2030 г., само по себе си не е стратегия. То гарантира единствено измамното очакване, че има време в изкуството да се отлага неотложното.