Световните лидери от Г-7 се срещат в Япония. По път президентът Обама направи нещо, което никой действащ президент на САЩ не е правил – посети Хирошима. Градът е изравнен със земята по време на Втората световна война от първото ядрено оръжие, използвано по време на военни действия. Сега, повече от всякога, се нуждаем от управляващи, които да направят така, че историята никога да не се повтори. Трябва да кажем „не” на ядрената енергия.

Хората от Хирошима чакаха 71 години действащ американски президент да посети града им и да види белезите от първата атомна бомба, използвана някога по време на война.

Баба ми няма да е там, за да посрещне г-н Обама, защото тя вече не живее в града. Тя е „хибакуша“, една от оцелелите след бомбардировката и облъчени от радиацията. През последните няколко години слушам разказите на хората „хибакуша“. Всичко започна след като присъствах на церемония в Хирошима през 2013 г. и чух една от оцелелите да разказва своята история. Тя ме умоляваше: „Моля те, чуй историята ми, докато съм все още жива“.

Имало е близо 16 000 деца, когато е паднала бомбата в Хирошима. Хиляди други са били евакуирани в провинцията. Но всички са били засегнати. Някои умират веднага, други дни или седмици по-късно от радиационно отравяне. Много оцелели след експлозията губят семействата си. Те стават известни като ядрените сираци. След войната, само в Хирошима, те наброяват 6 500 души.

Свидетелства от Мемориалния музей на мира

Ако отидете в музея на бомбардировките в Хирошима или Нагасаки, можете да чуете гласовете на тези, видели бедствието със собствените си очи.

„Светът беше тъмен. Нямаше нищо. Хората умираха по улиците, главите им бяха потопени в локви, заради изгарянията. Имаше мъртви коне. Кучетата, котките и птиците бяха изчезнали. След бомбардировката хората продължаваха да умират. Миризма, подобна на риба, изпълваше града.“

Снимка, предоставена от г-н Нобору Катаяма.

Хората от снимката са живеели в област Накажима, мястото, където в момента се намира Мемориалният парк на мира. Всички те умират по време на бомбардировката.

На снимката виждате само жени и деца, които не са били евакуирани в провинцията. Повечето от мъжете са били вербувани за войници. Около 90% от останалите хора в Хирошима са били жени, деца и възрастни хора.

Хората от снимката са били в ядрото на експлозията. Пламъците от взрива, изпепелил хората, са били с температура около 3 000 градуса по Целзий. От телата им не е останало нищо освен прах.

Страданието на оцелелите

Тамадамичи Хирата, оцелял след бомбардировката, си спомня думите на майка си: „Искам тази война да свърши. Искам да живеем заедно като семейство“.

Това желание не се изпълва. Майката и децата ѝ умират по време на бомбардировката.

Някои от оцелелите дори сега не искат да говорят за случилото се. Техните страдания не свършват с края на бомбардировката. Хиляди умират след края на войната от радиационно отравяне. Други са дискриминирани, заради страха от радиацията, с която са били облъчени.

Баба ми също не говореше много за тези ужасни моменти. Но когато го правеше, думите ѝ бяха много прости: „Всичко се срути. Всяко живо същество загина. Не трябва да правим такава голяма грешка отново.“

Ако тя можеше да присъства по време посещението на Обама, мисля, че би му казала точно това. Надявам се, че друг оцелял му го е казал.

Много се говореше за извинение. Но много по-силни от извинение биха били думите:  „Никога отново“.

Президентът Обама направи смела крачка, идвайки в Хирошима. Но САЩ, където все още има 4 700 активни ядрени глави, не се учи от грешките от миналото. Вместо да премахне ядрените оръжия, правителството на Обама предложи план на стойност един трилион долара за подновяване и разширяване на ядрения арсенал в следващите 30 години. В същото време се съкратява бюджетът за опити за неразпространяване на ядрените оръжия.

Стига. Време е да преосмислим глобалната сигурност. Както баба ми каза: „Не трябва да правим такава голяма грешка отново”.

Без повече Хирошима, без повече Нагасаки, без повече войни.

Дайсуке Миячи е бивш член на Greenpeace Япония. След инцидента в ядрената електроцентрала във Фукушима, той е част от екипа на Greenpeace, който следи за нивата на радиация. Той е роден в Хирошима и работи като повествовател, събиращ и споделящ историите на жертвите от атомните бомби.

Снимки от Дайсуке Миячи (Daisuke Miyachi)

Превод: Найден Върбанов и Мирослава Илиева

Close