Прочети втората част от разказа на Крис Димитров от „Грийнпийс“ – България за енергийните общности на Нидерландия
Припомни си и първата част на пътеписа – Соларните покриви на Амстердам: колко зелен може да бъде един футболен клуб?
1+1=2? Не, 1+1 = 3.
Тази „сложна“ математическа задача, написана с детски пръст върху прашната задна врата на колата за доставки, ми направи силно впечатление. В началото го приех просто като приятна шега. След срещата ми с учениците и учителите в „Далтон де Меер“, започнах да разбирам, че нещата не винаги са толкова праволинейни и структурирани като в обикновена математическа задача.
Приеха ни с усмивки и любопитство. Директорката – Естер ван де Берг, направи всичко по силите си да угоди на нашите прищявки и да отговори на всеки зададен въпрос. Училището е изключително уютно и събира деца от детска градина до 12 години. Нидерландската образователна система не използва методиката, според която на всички ученици в даден клас трябва да се предаде определен материал. „Мисля, че това е забранено“, сподели Естер. Както в живота, така и тук, всяко дете има своите потребности и съответно получава знания, специфични за него. Има предмети, които учат децата на това как да бъдат по-добри хора и как да се справят с трудностите.
Разбира се, ние бяхме тук, за да научим повече за соларните панели на покрива на училището. С ококорени очи разбрах, че цялата инициатива идва от ученическия съвет. В желанието си да подобрят условията в своето училище, децата решават, че искат слънчева енергия на покрива си. Така започва и тяхната история. След родителска среща и свързване с местния енергиен кооператив те получават своите соларни панели. „Не сме платили нищо за инсталацията. Училището ни е общинско и нямаме такъв бюджет. Всичко дойде чрез помощта на кооператива“, казва директорката. Сега сградата има 220 панела, които освен училището снабдяват с електричество и съседни общински сгради.
„Слънчеви“ джобни пари за всяко дете
Много интересен е и фактът, че всеки един родител може да „осинови“ панел срещу скромна такса. Така в рамките на 10 години той получава дивидент. Честа практика обаче е този дивидент да се предоставя на детето и то да получава „слънчеви“ джобни пари за през деня. Но добрите идеи не свършват дотук. Скоро на голям екран във фоайето на училището ще се пускат реални данни от производството и съответно потреблението на сградата във всеки един момент. Така децата нагледно могат да видят плодовете от своята работа и да научат как работи слънчевата енергия.
Но нека се върна на „сложната“ математическа задача. Ще допълня, че с общи усилия ние можем да направим много повече от това просто да произвеждаме енергия от слънцето. Можем да създадем много по-голяма добавена стойност както за нас, така и за природата. Така че в този случай определено 1+1=3 е правилното решение.
Времето се променяше буквално през 3 минути, за да се закотви на минусови температури със силен пронизващ вятър. Напуснахме пределите на училище „Далтон Де Меер“ и се насочихме към следващата локация. Аукье, нашият гид из амстердамския соларен свят, и нейните колеги ни чакаха на бившия военен остров Маринетерейн (Marineterrein) в сърцето на Амстердам, където е на път да се осъществи един нов временен проект.
Фотоволтаични панели втора употреба – в Нидерландия е възможно
Не бях запознат с възможността да купиш панели втора употреба, но изглежда в Нидерландия и това е възможно. След поредното ни изкачване по тесни, хлъзгави и студени метални стълби се озовахме на покрива на бивш склад на военноморските сили.
Тук по план трябва да се инсталират фотоволтаични панели втора употреба. Компанията, която ги продава, ги е заменила с по-нови и по-ефективни, а други хора са видели възможност да се възползват и ще продължат да произвеждат слънчева енергия с тях. Макар срокът да е ограничен (сградата ще бъде съборена, за да се изгради публично пространство), макар ефективността на панелите да е по-ниска, те все пак ще изградят системата с общи усилия и доброволен труд, за да уловят всеки слънчев лъч.
Спуснах се от покрива вкочанен. На път за ресторантчето, в което отивах да пия чай, минах прокрай група хора, които излизаха от сауна и скачаха в един от водните канали. Тази гледка ме накара да настръхна още повече и засилих крачка в стремежа си да се приютя на завет.
Денят приключи с кратка разходка из амстердамските улици, а леденият дъжд ни изпрати бързо към хотела.
Очаквай скоро и третата част от разказа на Крис Димитров – „Соларните покриви на Амстердам: енергийна общност помага на социално слаби“.
