Прочети първата част от разказа на Крис Димитров от „Грийнпийс“ – България за енергийните общности на Нидерландия
Слънцето сякаш изгря специално за момчетата. Погали първо острите върхове на катедралата, намираща се на една ръка разстояние, а след това „напече“ и соларните панели в ръцете на монтажистите. Но всъщност този момент не беше никак топъл. Под краката ми хрупаше лед, събрал се в малки локвички на иначе перфектно равния покрив. Чудех се как да се движа повече, докато снимам инсталирането, но това изобщо не помагаше. По-скоро ентусиазмът на тези тотални непрофесионалисти представляваше бариерата между мен и студа.
Така започна моят първи ден от пътешествието ми до Нидерландия – приключение, чрез което исках да опозная енергийните общности в страната. Това са същите тези кооперативи, за които в България все още се носят откъслечни слухове; сдружения, с които хората – семейства, съседи, приятели – произвеждат сами електроенергия за собствени нужди или за продажба. Исках да ги видя на живо, да събера впечатления и да проуча добрите примери, които могат да бъдат приложени и в България. Примери, които работят в една далеч по-студена страна от нашата, с далеч по-малко слънчеви дни. Защо да не се случат и тук?
Пътешествието ми започна като по вода. Всичко вървеше по график, а времето беше учудващо приятно. Сигурно беше един от двата слънчеви зимни дни в Амстердам. Минахме покрай поредния канал, по моста встрани от гъските. На другия бряг се виждаха понтонните къщи. Там някъде беше и нашата дестинация за деня – футболният клуб, от който започва нашето тридневно покривно приключение.
Аукье, нашият гид из амстердамския соларен свят, очаквано дойде на велосипед. След дълги уговорки и кореспонденция се радвах най-после да я видя и на живо. Целта ни беше на обиколим няколко (доста за трите ни дни) точки в града, които са част от енергийния кооператив „Зайдерлихт“ (Zuiderlicht) и да придобием ценни знания относно функционирането му и неговите различни форми.
Логичният избор за първи проект на общността беше именно сградата на футболния клуб. Смело можем да твърдим, че „АСВ Арсенал“ (ASV Arsenal) е най-зеленият футболен клуб в Амстердам. Като всяко начало, и тук административните пречки не са били малко. Цели 3 години са се борили за правото да използват пространството за инсталиране на 120-те панела. Произведеното електричество не стига за всичко, но е напълно достатъчно за осветлението на терените.
Усетих леко напрежение между новите управители на спортния комплекс и кооператива. Сякаш соларните панели не бяха богатство, а по-скоро бреме, което не носи нищо добро. Това беше странно за мен. Явно не само в България имаме проблеми с комуникацията. Заснехме прекрасния покрив и гледката, разкриваща се от него, и отидохме да пийнем чай.
Постепенно започна да се смрачава. Светлата част на денонощието се оказа доста по-кратка, което започна да ни ограничава още от първия ден. С все още бодра крачка се насочихме към един от основателите на „Зайдерлихт“ – Паулине Вестендорп.
Паулине живее на една от многото понтонни къщи в квартала – на стотина метра от футболните терени. Захранва дома си с енергия от панелите на покрива. Само в най-студените зимни дни използва горелка с пелети от сертифициран производител.
„Аз съм енергиен вдъхновител“, сподели тя с нас, когато я попитахме с какво точно се занимава. На топъл чай и плато типични местни сирена, тя ни разказа историята на кооператива. Едно нещо се запечата в съзнанието ми. Според нея това, че в България още не сме започнали демократизацията на енергийната система и че у нас липсват енергийни кооперативи, не бива да ни притеснява. Напротив, ние имаме цялата информация наготово, имаме примерите пред нас. Трябва просто да се отворим към възможностите и да действаме.
След срещата ни с Паулине се прибрахме уморени и измръзнали в хотела. На другия ден ни очакваше ново енергийно приключение – този път в училището „Далтон де Меер“, където децата получават т.нар. „слънчеви джобни“.
Очаквай скоро втората част от разказа на Крис Димитров – „Соларните покриви на Амстердам: училището „Далтон де Меер“ и защо понякога 1+1 = 3“.