„Барбенхаймер“ вероятно е филмовото събитие на годината. Едновременните премиери на два холивудски блокбъстъра от двама култови режисьори – розовата фентъзи комедия „Барби“ на Грета Геруиг и мрачната и психеделична драма „Опенхаймер“ на Кристофър Нолан.

Сравнението между атмосферата, персонажите и проблемите в двата филма предизвика оживени дебати в пресата и социалните мрежи – от забавни мемета до екзистенциални въпроси. За общността на „Грийнпийс“ тези два филма отразяват минали и настоящи кампании срещу съвсем реални съществени заплахи: обезлесяването, замърсяването с пластмаса и ядреното унищожение.

Барби: дългогодишна любовна афера с обезлесяването и пластмасата

„Барби“ на Геруиг е забавен и силно феминистки филм. Забавно и трогателно е да видим как всичко в перфектната вселена се обърква, когато главната Барби, изиграна от актрисата Марго Роби, започва да размишлява за смъртта. Тази екзистенциална криза подтиква Барби да се отправи на откривателско пътешествие в „реалния свят“ – Лос Анджелис.

В истинския истински свят Барби е пластмасова кукла, пусната на пазара от „Мател“ преди 60 години. По данни на компанията се продават 58 милиона кукли годишно – или около 100 кукли в минута, в цели 150 държави. Барби на Геруиг може и да се притеснява за своя срок на годност, но в действителност тя най-вероятно ще продължи да съществува завинаги, изхвърлена на боклука и загубена из сметищата.

Освен отрицателните страни на Барби като популяризирането на нереалистичен образ на женското тяло сред малките момичета; поддържането на антифеминистки сексистки стереотипи и пропагандирането на конкретен стандарт за красота; маргинализирането на хора с различен цвят на кожата; тя също така има дългогодишна любовна афера с пластмасата и вече приключила след много интензивно вмешателство токсична връзка с обезлесяването.

Акция в Калифорния, юни 2011 г. – активисти на „Грийнпийс“, облечени като кукли Кен, закачат два огромни банера на сградата на „Мател“. Този банер изобразява ядосания Кен с ясно послание към бившата си приятелка: „Барби, всичко приключи. Не излизам с момичета, които подкрепят обезлесяването“.  © Гус Руелас / Грийнпис
Акция в Калифорния, юни 2011 г. – активисти на „Грийнпийс“, облечени като кукли Кен, закачат два огромни банера на сградата на „Мател“. Този банер изобразява ядосания Кен с ясно послание към бившата си приятелка: „Барби, всичко приключи. Не излизам с момичета, които подкрепят обезлесяването“. © Гус Руелас / Грийнпис

Изследователи на „Грийнпийс“ разкриха, че производителят на играчки „Мател“ използва за опаковки материали от Asia Pulp and Paper (APP), която беше разобличена за унищожаване на дъждовните гори на Индонезия. Тогава „Мател“ обеща да преустанови използването на материали, свързани с обезлесяване, за опаковките си. Обнадеждаваща победа – стъпка срещу компаниите за хартия и целулоза, които продължават да заплашват някои от най-големите оцелели досега дъждовни гори в света.

От архивите: Знаете ли, че през 2011 г. още нещо направи дебата за Барби популярен? Това сатирично видео! От „Грийнпийс“ и хиляди други поддръжници взехме участие.

И после имаме не така фантастичната пластмаса на Барби, която, въпреки че се предлага на малки парченца, остава огромен проблем и до днес! Според доклад на Програмата на ООН за околната среда през 2014 г., индустрията на играчките използва в реалните си продукти на база приходи повече пластмаса, отколкото който и да е друг сектор. Миналата година американски учени изчислиха колко струва всяка кукла Барби на климата – една Барби с тегло 182 грама причинява около 660 грама въглеродни емисии, производството на пластмаса, изработката и транспортирането включително.

Това е полезно напомняне, че пластмасата е просто скрито изкопаемо гориво (99% от пластмасата се произвежда с помощта на изкопаеми горива като добити с фракинг газ и петрол) и че тя допринася за изменението на климата през целия си жизнен цикъл. Именно по тази причина „Грийнпийс“ продължава да се бори за амбициозен световен договор за пластмасата, който би ограничил и постепенно би намалил производството ѝ, включително и би спрял производството на нова пластмаса.

Опенхаймер“: трескавата мечта, която ни напомня за ужаса на ядрените оръжия

В края на 20-те години на миналия век Дж. Робърт Опенхаймер е бил един от многото обещаващи физици, напуснали Америка, за да учат в Европа. Той бързо развил страст към квантовата механика и започнал да мечтае за един друг свят – този на атомите, материята и умиращите звезди, които имплодират в тишината на космоса.

По онова време Опенхаймер още не е знаел, че ще помогне за създаването на атомната бомба и така ще допринесе за смъртта на стотици хиляди хора. Все още не бил образът, познат ни днес – „станал смърт, разрушителят на светове“.

Януари 1998 г. – акция против ядрените изпитания пред Тадж Махал в Индия.  © „Грийнпийс“ / Стив МорганБалон на „Грийнпийс“ с надпис „Ядрено разоръжаване сега!“ лети над Тадж Махал в протест срещу ядрените изпитания в Индия.
Януари 1998 г. Балон на „Грийнпийс“ с надпис „Ядрено разоръжаване сега!“ лети над Тадж Махал в протест срещу ядрените изпитания в Индия.

Ядрените оръжия са най-разрушителните, неподбиращи и чудовищни оръжия, създавани някога. През януари 2021 г. отбелязахме голяма стъпка в правилната посока – Договора за забрана на ядрените оръжия (TPNW) вече е част от международното право.

Този нов договор ще затрудни световните лидери да описват ядрените оръжия като законни и полезни средства за гарантиране на сигурността. Той създава глобален стандарт срещу ядрените оръжия, което се надяваме в бъдеще да доведе до свободен от ядрени заплахи свят.

В епохата на глобалното затопляне заплахата от ядрена зима далеч не е преминала – през юни 2023 г. Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI) публикува годишната си оценка на състоянието на въоръжаването, разоръжаването и международната сигурност, която показва, че ядрените арсенали се засилват в световен мащаб.


Според водещата организация за следене на въоръжението SIPRI поради световно напрежение се очаква глобалният запас от ядрени оръжия да нараства. Вижте статията тук.

„Ядрените оръжия, разработени за печелене на войни, са заплаха за пълно унищожение (…) Докато тези оръжия са винаги готови за безразборни убийства, не е възможно да съществува устойчиво общество“, предупреждава Казуми Мацуи, кмет на Хирошима от 2011 г.

Унищожаването на ядрените оръжия е единствената гаранция, че те няма да бъдат използвани. Ядрената енергия и ядрените оръжия са две страни на една и съща монета. За да прекратим всички ядрени заплахи, трябва да сложим край и на двете.

Край на филма: Ние ВСИЧКИ заживяваме щастливо до края на дните си

И така, какво трябва да направим, ако искаме да живеем щастливо до края на дните си? Докато се борим да овладеем кризите на климата, неравенството и здравето, става ясно, че няма един подход, но има един двигател: алчността. Създаването на устойчиво, справедливо бъдеще, което поставя хората и планетата пред корпоративната алчност и печелбарството на елита, е необходимо и възможно.

Построяването на по-добър свят е в нашите ръце — и изисква усилията на всички нас.

Автор: Меди Леман, „Грийнпийс“ – Франция
Превод: Ели Славчева
Източник