Погледната отвисоко, Словения е малък зелен рай. Гори заемат около 60% от територията на страната. Но в началото на август от зелен рай Словения се превърна в кален ад, след като 60% от земята понесе колосални щети от опустошителни наводнения. Шестима загинаха, а материалните загуби се оценяват на 5 милиарда евро.

Екстремната ситуация в Словения поднови разговорите за последиците от климатичните промени и за необходимостта от по-добри мерки за адаптация към тях. Силно се чуха гласовете и на хора, загубили домовете си, които искат да ги построят отново на същото място, въпреки рисковете тази екологична катастрофа да се повтори.

Властите в Словения недвусмислено декларират стремежа си за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. Под повърхността на това отговорно послание обаче стоят големи инвестиции в газова инфраструктура и очакване за печалби от нея чрез разпределение и доставки към съседни държави.

Именно високата цена на газа доведе до общото поскъпване на енергията в Европа и принудителното въвеждане на схеми за компенсации, които в България бяха раздавани щедро и на общо основание. Войната в Украйна пренареди списъка с доставчици и показа колко уязвим, заради доставки от трети страни, е Европейският съюз. Освен на джоба на потребителите, заради непредсказуемата си цена, газът влияе пагубно и на климата. Метанът е основна негова съставка, а той е сред най-потентните парникови газове, водещи до затоплянето на планетата и свързаните с това екстремни климатични явления.

И ако не е сигурно докога ще се увеличава апетитът за газ, крайната дата за използване на въглища за производство на енергия е ясна. Словения ще гори въглища най-късно до 2033 г. Това я нарежда сред изоставащите в прехода страни от Европейския съюз.

И все пак най-високият комин на континента отдавна не пуши

За нуждите на ТЕЦ „Тръбовле“ през 1976 г. е издигнат 360-метров комин. Целта на конструкцията е да извежда високо вредните газове от горенето на лигнитните въглища, тъй като централата се намира в дълбока и тясна долина, в район с много на брой малки населени места. Дълги години хората там разчитат основно на въглищната мощност и мините за работа и прехрана. През 2014 г. е взето решение централата да бъде закрита. В следващите две години тя работи като резервна мощност, след което е окончателно изключена от енергийната система.

Проливните дъждове през август 2023 г. повишиха значително нивото и на река Сава. ТЕЦ „Тръбовле“ е построена на нейния бряг заради необходимостта от постоянно охлаждане, а високите води това лято наводниха технически помещения в неработещата централа.

При екстремно високи или ниски нива на реките, каквито все по-често се наблюдават в различни региони по света, големите въглищни и ядрени централи, които ги ползват за охлаждане, изпадат в риск и потенциална нужда от намаляване на мощността или временно преустановяване на дейността им.

360-метровият комин на ТЕЦ „Тръбовле“ се издига и в сънищата на безброй катерачи. Едва няколко души обаче успяват да го изкачат наяве – предизвикателство, което отнема най-малко 7 часа и половина, и то за подготвени спортисти със световни титли. От върха му при ясно време се разкрива изключителна 360-градусова панорама. На около километър в посока североизток се вижда най-голямата фотоволтаична централа в Словения.

ФЕЦ Прапретно, заснет отвисоко, в картата на Google
© Google Maps

Различните пластове на енергийния преход

На пръв поглед огромно количество панели върху свежа трева. Малко под повърхността обаче се крие миналото на това място. Между 1986 г. и 2010 г. на площадката са депонирани повече от 8,7 милиона тона пепел и шлака от ТЕЦ „Тръбовле“. Добре изпълнената рекултивация на терена дава възможност той да се използва за основа на нова енергийна мощност – ФЕЦ „Прапретно“.

Близо 7000 фотоволтаични модула произвеждат над 3 MWh електроенергия годишно. Тя е достатъчна за нуждите на 800 домакинства. Изграждането на електроцентралата в Прапретно е от голямо символично значение за националната енергийна компания HSE и за местната общност. В миналото районът е бил силно замърсен от въгледобива и дългогодишната работа на ТЕЦ „Тръбовле“. Държавата съумява да възстанови производството на електроенергия на това място, но по начин, който щади околната среда и здравето на хората, без емисии на парникови и вредни газове.

На около 140 километра на югозапад от бившия въглищен регион Засавие се намира една малка община с дълга история и модерна визия за зеления преход. До края на 2023 г. върху покривите на 5 обществени сгради в община Айдовшчина ще бъдат изградени фотоволтаични централи с обща мощност 870 kW. Тя е достатъчна за нуждите на 100 домакинства. В продължение на няколко месеца гражданите са имали възможност да заявят своя интерес за присъединяване към тази своеобразна енергийна общност. Панелите ще бъдат разположени върху училища, детска градина и футболен стадион.

Предимствата на соларния проект са по-ниски и стабилни сметки за чиста електроенергия, грижа за околната среда и климата. Това е втората енергийна общност, която националната компания GEN-I изгражда в помощ на домакинства, които нямат възможност да поставят фотоволтаични панели върху собствения си покрив. Основната цел е предвидими и поносими цени на тока за домакинствата.

В сянката на разрушенията от наводненията през лятото на тази година политиците в Словения имат сериозен повод за размисъл. Ще имат ли смелост да наливат средства в бизнеса с газ на фона на 5 милиарда евро, необходими за възстановяването на държавата? Ще могат ли да разчитат избирателите им да забравят бързо катастрофалните последици от климатичната криза, които вече стигат и до техния дом? Ще ускорят ли прехода към зелена енергия, или ще разчитат основно на зеленината в гората си? Словения вече се опомня от кошмара си и има шанс да захрани с поуките от него собствената си енергийна трансформация.