Научен доклад, който представя какво се случва с водите и въздуха в резултат от използването на въглища за производство на енергия в ТЕЦ „Бобов дол“.
Проучването на „Грийнпийс“ – България се основава на анализ на специално вземани проби от водите и седиментите в района на централата, както и на данни от тримесечно измерване на замърсяването на въздуха.
Изводите са категорични, че дейността на централата оказва сериозно влияние върху качеството на водите и въздуха в региона. Препоръките са нарушенията да бъдат разследвани и санкционирани, а процедурата за издаване на разрешителни да бъде преосмислена, с фокус върху опазването на околната среда.
Първите три части от доклада можеш да прочетеш директно на сайта.
За пълния текст с подробности за пробите, анализите и резултатите от тях изтегли целия доклад в PDF формат.


Прегледай части от доклада сега!

Без да теглиш, можеш да се прочетеш откъси от целия текст.

Въведение

Запознай се с увода на доклада. Научи какви са щетите от използването на въглища за производство на енергия, каква е ситуацията в България и защо се спряхме на ТЕЦ „Бобов дол“.

Прочети въведението!

Резюме

Запознай се с резюмето на доклада. Разбери какво открихме, анализирайки събраните проби от района и информация за дейността на централата.

Прочети резюмето!

Препоръки

Запознай се с препоръките от доклада. Прочети какви насоки дава екипът, направил доклада. Това са стъпките, които според нас биха предотвратили по-нататъшно замърсяване.

Прочети препоръките!

Поискай от правителството

Как въглищата „изпиват“ водата на хората и замърсяват въздуха?

„Каменик“ – депо за съхранение на отпадъците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“, ноември 2018 г.
„Каменик“ – депо за съхранение на отпадъците от дейността на ТЕЦ „Бобов дол“, ноември 2018 г. © „Грийнпийс“ – България

В производството на електроенергия от въглища се използват огромни количества вода – ценен ресурс, който става все по-оскъден в резултат на климатичната криза. Прогнозите за постоянно намаляване на водните източници и нарастваща конкуренция за наличните ресурси бързо се превръщат в реалност. В същото време от всичката вода, използвана в България, най-голямата част обезпечава само нуждите от охлаждане в енергетиката1 – количеството възлиза на 75% от общото потребление на вода през 2018 г. Освен това по отношение на употребата на вода въглищата са най-неефективният енергиен източник, като някои български въглищни централи се нареждат сред най-лошите по този показател2. В допълнение, въглищата се отразяват сериозно на качеството на водата във всеки етап от жизнения си цикъл: от добива, през изгарянето, до съхранението на отпадъчната пепел, която обикновено се депонира в големи съоръжения, свързани с дългосрочни негативни въздействия върху околната среда заради неадекватни планове за рекултивация и слаб институционален контрол.

ТЕЦ „Бобов дол“ изпуска непречистени емисии (от високия комин) по време на разпалване на инсталацията, въздушна снимка на високия комин, Големо село, януари 2021 г.
ТЕЦ „Бобов дол“ изпуска непречистени емисии (от високия комин) по време на разпалване на инсталацията, Големо село, януари 2021 г. © „Грийнпийс“ – България

Още по-добре известно е, че въглищните електроцентрали са доказан източник на замърсяване на въздуха – невидима заплаха, която засяга буквално всяка част от човешкото тяло3, както сочат все повече научни доказателства. Дишането на замърсен въздух причинява дискомфорт, задух, кашлица, дразнене на очите, а продължителното излагане може да доведе до сериозни заболявания, като астма, рак на белите дробове, сърдечни заболявания, както и болести на нервната и репродуктивната система. Измерванията на концентрацията на замърсяване на въздуха в районите около електроцентрали обикновено показват по-високи нива на SO2 и твърди частици ФПЧ10 и ФПЧ2,5, отколкото в по-отдалечените от тях райони.

Подкрепи създаването на независими научни доклади като този!

За създаването на този доклад взехме редица проби на води и седименти, включително от някои много трудно достъпни места. Направихме собствени измервания на замърсяването на въздуха и получихме данните, събирани от Изпълнителната агенция по околна среда, по процедура за достъп до обществена информация. Изпратихме пробите и данните от измерванията до университета в Екситър, Великобритания, където се намира лабораторията на „Грийнпийс“ с международен екип от учени. Те направиха анализа на данните по най-високи стандарти за качество на такъв тип изследвания.

Този дълъг, сложен и труден процес бе възможен не само благодарение на уменията и усилията на редица добре подготвени специалисти в различни области, но и на нашите поддръжници в България и по света. Резултатът от него е това проучване, което дава възможност на широката общественост да се запознае с информация, която големите индустриални замърсителите не искат никой да знае.

„Грийнпийс“ не приема дарения от правителства, общини, партии, Европейския съюз, фирми, корпорации. За да бъдем напълно независими, разчитаме на индивидуални дарения от хора, които ги е грижа за света, в който живеят. Малките, но редовни месечни дарения гарантират тази независимост и възможността да правим подобни проучвания.

Какво открихме при проучването?

Резултатите от проучването потвърждават чести изпускания на отпадни води в околната среда от различни места около ТЕЦ „Бобов дол“. Производственият цикъл, който завършва със съхранение на тонове пепел на открито, изискващо последователно управление в продължение на десетилетия след прекратяването на производството на електроенергия, оставя в наследство замърсяване и увредена природа за поколения след края на въглищната ера.

Също така работата на електроцентралата създава рискове за здравето на общностите, които живеят в близост, чрез постоянно повишените фонови нива на някои замърсители и скоковете в концентрацията на други в определени части на деня. Освен това действащите в момента регулации и наличният капацитет на институциите са недостатъчни за контрол и предотвратяване на случаите на превишаване на нормите за чистота на въздуха. Това превръща хората и околната среда в заложници на вредното въздействие на въглищната индустрия.

Какво препоръчваме?



Източници:

  1. Национален статистически институт. (n.d.). Използвана вода по икономически дейности – общо за страната, по статистически райони и райони за басейново управление на водите. [online]. Национален статистически институт. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес: https://www.nsi.bg/en/content/5142/water-used-economic-activity-total-country-statistical-region-and-river-basin-district
  2. Секулова, Ф. (2014). Вода за живот или вода за въглища. „Грийнпийс“ – България.[online]. Greenpeace.bg. [цитиран 25.02.2021 г.]. Достъпно на адрес: https://www.greenpeace.org/bulgaria/publikatsiya/590/%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%8a%d0%b3%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b0/
  3. Carrington, Damian. Revealed: air pollution may be damaging ‘every organ in the body’. The Guardian, 2019, https://www.theguardian.com/environment/ng-interactive/2019/may/17/air-pollution-may-be-damaging-every-organ-and-cell-in-the-body-finds-global-review?fbclid=IwAR2mjRwQ7baM3QqzW56FwNa5X6C1wr4JKnrjJqRTvSF499nNFhnyaovzqV4