Постоянни аварии, допотопни технологии и тежки дългове. С това свързваме топлофикационните дружества у нас. Възможностите за екологично чисто, евтино и съвременно централно отопление са вече много, а добрите примери се появяват все по-често дори в държавите около нас. Но ни заобикалят.
Затова „Грийнпийс“ – България се обърна към институции и дружества от сектора с призив за модернизиране на централното отопление. В серия от срещи и разговори ще споделяме добрия опит от света и ще настояваме този сектор от енергетиката да започне най-накрая да навлиза в 21 век.
190 000 километра – точно половината от разстоянието до Луната. Такава е дължината на тръбите, които доставят топлина до милиони домове в Европа. Най-много хора разчитат на централно парно в северните държави – Финландия, Дания, Швеция, Естония, Литва и други. Тази услуга е популярна и в страните от Централна и Източна Европа, сред които и България.
Въпреки че част от тези държави са осъзнали смисъла и ползите от енергийния преход, основният им напредък е в производството на електричество от възобновяеми източници. Отоплението все още зависи основно от употребата на замърсяващи горива. Над 70% от сградите в Европа разчитат на изкопаем газ, въглища или мазут. Така, докато редовно си плащат сметките за парно, потребителите всъщност осигуряват могъществото на компаниите за изкопаеми горива, които замърсяват въздуха, допринасят за изменението на климата и за всички свързани с него катаклизми за живота на Земята.
Изгарянето на отпадъци за отопление, което също продължава на отделни места, пък е стара практика с вредни последици. Стимулира разхищението и използването на еднократни стоки, които трябва да захранват горивните инсталации, за да работят ефективно. Износът на отпадъци с неясен произход към страните със слаби регулации процъфтява, а замърсяването на околната среда и пораженията върху здравето на хората се подсилват от смесването на всякакви материали в една голяма пещ.
Енергийно бедната Топлофикация София
На фона на необратимия преход към икономика с въглеродни емисии, които природата може сама да усвои, компаниите за добив и преработка на изкопаеми горива са в цветущо състояние – раздават щедри дивиденти, развиват фалшиви „зелени“ инициативи и разтърсват със съдебни дела всеки, който се осмели да застане по пътя на растежа им. Трудно се справят само с някои от големите си нередовни клиенти.
„Топлофикация София“ например от години е в катастрофално финансово състояние, но значението ѝ за стотици хиляди битови и стопански потребители не ѝ позволява да рухне. Към края на ноември 2024 г. дружеството дължи на Булгаргаз и Българския енергиен холдинг общо над 1,6 милиарда лева в това число стари сметки и колосални лихви. Бизнес планове за технологично, екологично и финансово оздравяване на „Топлофикация София“ се пишат всяка година, някои от предложенията за модернизация са изненадващо добри, но пари за инвестиции, разбира се, няма. А по какъв път би могла да тръгне, за да продължи да съществува?
Букурещ: геотермално парно
Съединените щати са усвоили дяволски добре дълбаенето на земните недра за добив на нефт и шистов газ. Докато повечето компании там продължават да нанасят непоправими екологични щети заради жаждата си за изкопаеми горива, има и други, които търсят нещо различно в земята.
През лятото на 2024 г. националният енергиен оператор на Румъния и специализирана американска компания подписаха договор за проучване на потенциала за геотермална енергия. Очаква се след няколко години северните квартали в столицата Букурещ да се отопляват по този начин. Геотермалната енергия е възобновяема и има същите ползи като останалите подобни източници – не замърсява околната среда и има минимален въглероден отпечатък, води до сериозни икономии и високо ниво на енергийна сигурност, защото няма риск от нередовни доставки, монополно влияние и необуздано поскъпване.
Варшава: метрото топли не само пътниците си
Както в София, така и във Варшава, планове за строеж на метро започват да се обсъждат разпалено в една друга политическа епоха. И в двете столици обаче подземната железница посреща първите си пътници след демократичните промени. Въпреки че Варшава открива метрото си няколко години преди София, там строежът върви по-бавно и в началото на 2025 г. разликата между двете мрежи е 10 километра.
В полската столица изпреварват с друго – имат пилотен проект за извличане на топлината от тунелите и насочването ѝ към жилищни и обществени сгради. Първата термопомпена инсталация за тази цел ще заработи в станция „Бемово“ по линия 2. По изчисления на един от стратегическите партньори метрото на Варшава губи през вентилационните си шахти годишно 62 GWh топлинна енергия, достатъчна за нуждите на над 14 000 домакинства за същия период. Затова проектът продължава и ще обхване още станции, които бързо могат да се свържат с централното парно в града.
Нови Сад: соларна топлофикация без аналог на Балканите
Със заем от Европейската банка за възстановяване и развитие в Нови Сад ще бъде изградено забележително технологично решение за максимално оползотворяване на енергията от слънцето. 38 600 кв.м. соларни колектори в комбинация със сезонен резервоар за съхранение на гореща вода с обем 850 000 кубика, индустриална термопомпа с мощност 17 MW и електрически бойлер, 60 MW. Така топлофикацията в Нови Сад ще намали с около 30% потреблението и зависимостта си от газ, ще отделя по-малко вредни съединения и въглеродни емисии и ще доставя по-чиста енергия на своите абонати.
Виена: безплатна топлина от отпадните води
През декември 2023 г. до пречиствателната станция на града беше открита най-голямата термопомпа в Европа. Тя извлича топлината от отпадните води на aвстрийската столица и превръща тази енергия в сградно отопление и гореща вода за 56 хил. домакинства. Или колкото софийските квартали „Лозенец“ и „Красно село“ взети заедно. В следващите години предстои капацитетът на системата да се удвои и така още толкова домакинства ще могат да се отопляват с чиста енергия без вредни емисии.
Обратно в София
Разумните планове за бъдещето на „Топлофикация София“ са разписани черно на бяло, но за да се превърнат в реалност дружеството не бива да е в плен на тесни политически и икономически интереси. То съществува заради всички свои потребители и с грижа за тях с би трябвало да се трансформира към ефективно, безопасно и евтино производство на енергия.
В Бизнес плана за 2024 г. се посочва, че оздравяването на „Топлофикация София“ ще се постигне с модернизация и екологична трансформация. Около 30% от цялото количество газ, което се ползва в България, е за да има в София парно и топла вода, затова дори от национално значение е да се инвестира във възобновяеми източници на енергия.
Предвижда се в седемте временни отоплителни централи, на които разчитат кварталите „Левски Г“, „Хаджи Димитър“, „Овча купел“ и др., да бъдат изградени термопомпени инсталации. Те ще поемат 30% от натоварването, ще намалят нуждите от газ и замърсяването на въздуха. Заложена е и голяма фотоволтаична централа на територията на площадката на ТЕЦ „София изток“, която ще произвежда над 2800 MWh електричество годишно. Там ще се разположи и слънчева инсталация за гореща вода, която ще работи поне 20 години и за този период ще спести 72 000 тона въглеродни емисии.
През 2022 г. София подаде кандидатурата си и беше избрана да е сред 100-те климатично неутрални и интелигентни града до 2030 г. Тази европейска инициатива не е само договор с добри намерения и грамота в кабинета на кмета. Тя отключва възможности за допълнително финансиране, обмяна на международен опит и мобилизация на местно ниво – администрация, граждани, предприемачи и визионери, които заедно да трансформират града и да го превърнат в привлекателно място за живот и развитие.
В настоящия си вид „Топлофикация София“ няма място в столица, претендент за каквато и да било климатична или технологична титла. 70 години след присъединяването на първите абонати в центъра на града тя е увеличила неимоверно мащаба, влиянието и значението си. Същевременно се е превърнала в пропукан паметник на разхищението и разрухата. Очевидно е, че „Топлофикация София“ има нужда от спешна помощ, но засега около нея се трупат само зяпачи и оплаквачи.
