Ден след публикуването на „Топлинният удар на „Ковачки“ – анализа на „Грийнпийс“ – България на Пенсионноосигурителното дружество „Топлина“, Комисията за финансов надзор (КФН) излезе с позиция. Вместо истински отговори, сме свидетели на един ден загубено институционално време, с което регулаторът не каза нищо.
Резюмираме основните прозрения в позицията на регулатора, както и поясненията, които от „Грийнпийс“ – България предоставяме отново.
КФН казва:
„По отношение на ПОД „Топлина“ – от създаването му до сега не са съставяни актове за установяване на административни нарушения за инвестиции в свързани лица, както такива за количествените ограничения за инвестиции в един емитент, респ. икономическа група.“
„Грийнпийс“ – България посочва:
„Топлинният удар на „Ковачки“ описва конкретно всички техники, използвани за заобикаляне на свързаността. Използването на офшорни компании и лица, за които е налице обосновано предположение, че са подставени, би трябвало да е сериозна индикация за риск. Това, че възрастни британски граждани, при това сменящи се през няколко години, се водят действителни собственици на ключови компании от българската енергетика, със стотици служители и стотици милиони левове оборот, трудно може да се приеме за чиста монета от бдителен надзор.
От позицията на КФН не става ясно дали полага някакви усилия да разкрие, че някои дружества може реално да имат общ контрол, без самите те да са декларирали това. Ако не е положила такова усилие, е нормално и да не са установени административни нарушения.
Както научихме болезнено и от казуса с КТБ преди над десетилетие, някои регулатори изведнъж виждат тези връзки, чак след като проблемът гръмне в ръцете им.
КФН казва:
„В портфейлите на управляваните от ПОД „Топлина“ АД фондове, които са публични и са оповестени на страницата на дружеството, фигурират някои инвестиции, споменати в медийните материали. Те обаче не са в свързани лица с дружеството по смисъла на закона. Също така намаляват в абсолютна стойност и са доста по-малко от вложенията в ДЦК, например.“
„Грийнпийс“ – България посочва:
„Топлинният удар на „Ковачки“ изрично подчертава, че заради офшорните фирми и чуждестранни действителни собственици между разглежданите дружества няма свързаност „по смисъла на закона“. Именно евентуалното заобикаляне на свързаност „по смисъла на закона“ е тема на анализа на „Грийнпийс“ – България. Регулаторът би трябвало да се интересува рисковете да се минимизират и при нужда да настоява законът да се променя.
Наличието на инвестиции в компании, които от години публично се свързват с Христо Ковачки, макар и самият той да отрича да е собственик, би трябвало да е постоянна червена лампа. Още повече след публикуването на разследвания като това на Антикорупционния фонд – „Тайният холдинг на Чичко Тревичко“.
Между другото след публикуването на разследването на АКФ в телевизионно интервю Делян Добрев, депутат и бивш енергиен министър, публично заяви, че не вижда нищо ново в материалите и се показват отдавна известни неща, че тези компании са контролирани от Ковачки. Лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, също в телевизионно интервю, пита „Има ли някой съмнения, че Христо Ковачки е голям играч в българската енергетика?“ и заявява, че за самия него ролята на бизнесмена е ясна.
Това, че делът в инвестициите е по-малък от тези в ДЦК, може да е само минимално успокоение.
КФН казва:
„Осъждаме остро квалификации като „средствата на вложителите са едва ли не загубени“. Пенсионните фондове са напълно отделени юридически и финансово от пенсионноосигурителните дружества, които ги управляват. Това означава, че дори дадено дружество да изпадне в затруднение или престане да съществува (което не се е случвало никога в България), средствата на осигурените лица не са застрашени.“
„Активите на пенсионните фондове се съхраняват в лицензирани от БНБ банки-попечители, които следят всяко движение на паричните потоци и извършваните инвестиции, потвърждават верността на оценките и нетната стойност на активите“, пишат още от КФН.
„Грийнпийс“ – България посочва:
В случая КФН демонстрира буквализъм. От една страна, точният цитат в „Топлинният удар на „Ковачки“ е „инвестициите в личните пенсионни партиди на служителите са заплашени от изчезване“. От друга страна, ясно е, че не става дума за директна кражба на средства.
На принципно ниво, ако вземеш парите на осигурените и ги вложиш в нещо, което е надценено и за което никой друг не би платил същата цена, това дефакто уврежда активите на пенсионния фонд. Оценките на акциите на тези дружества се базират на борсовата им цена, но когато в тях няма значими външни инвеститори извън групата (с изключение на случаите на кръстосани инвестиции, подробно разгледани в анализа), тя може лесно да бъде манипулирана. Това като технология е изложено в детайли и в сигнала от пенсионни фондове до КФН от 2015 г., цитиран и в анализа на „Грийнпийс“ – България.
От позицията на КФН не става ясно и дали регулаторът вижда повишен риск за осигурените от концентрация на инвестициите в един сектор или група, тъй като дори и без формална свързаност има доста индикации, че тези компании се управляват координирано.
С позиция излезе и пресцентърът на ПОД „Топлина“, цитирана от БНР.
ПОД „Топлина“ казва:
„Внушенията, които се правят, не отговарят на истината и имат за цел да уронят доброто име на дружеството и подкопават доверието в допълнителното пенсионно осигуряване като цяло. Дружеството инвестира средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в пълно съответствие с българското законодателство, спазвайки нормативните ограничения и диверсификация на риска“.
„Грийнпийс“ – България посочва:
В своята позиция ПОД „Топлина“ реално не отговаря на нито една от констатациите, а по-скоро излиза с лозунги. Данните, на които се базира анализът на „Грийнпийс“ – България, са от отчетите на самата компания и от КФН, така че по тяхната достоверност трудно може да има спор и да бъдат наречени „внушения“.
Що се отнася до това дали реалният контрол над всички тези въглищни централи, топлофикации, мини и др. реално е в ръцете на Христо Ковачки, това е тема, по която има множество медийни публикации и разследвания през годините. Регулаторите, най-вече КФН и Комисията за защита на конкуренцията, с липсата си на действие по разкриване на връзките, са в дълг към обществото.
Дори и да приемем обаче, че всички тези дружества не са под контрола на Ковачки, те очевидно се управляват координирано като една група, което също поражда сериозни рискове.
