„Грийнпийс“ – България с инициатива към Министерство на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране и трите електроразпределителни дружества в страната – за ангажиращи и по-разбираеми сметки за електроенергия.

От началото на месец юли 2025 г. влязоха в сила нови, по-високи регулирани цени на електроенергията за битовите потребители в България. Предстои милиони домакинства да получат първите си сметки по новите тарифи – в период на икономически трудности и растящи разходи за живот. 

В този контекст, днес от „Грийнпийс“ – България изпратихме официален призив към Министерството на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране и трите електроразпределителни дружества в страната. С него настояваме, че трябва да бъде разгледана всяка възможност за по-ефективно и устойчиво енергийно потребление, за да може макар и с малко да се намали натискът върху домакинствата, както и да се подпомогне изпълнението на климатичните цели на България.

С писмото си към институциите от организацията обръщаме внимание към един често подценяван, но умело прилаган в много държави инструмент за повишаване на енергийната ефективност и спестяване на енергия: модерната, визуално разбираема и персонализирана сметка за електроенергия. 

Множество научни изследвания [1] от полето на поведенческата икономика десетилетия наред доказват, че ясното и по-интуитивно представяне на данни от потреблението в месечната фактура влияе на потребителските навици и може да доведе до осъзнато и доброволно спестяване на енергия в размер до над 10% годишно.

Пример за визуализация на данните върху фактура за предоставени електричество и газ през октомври 2019 г. Клиент е малко домакинство в Амстердам, Нидерландия. Диаграмите горе (ляво за електричество, дясно за газ) показват сравнение на потреблението спрямо стандартни домакинства (ток) и жилищни площи (газ). Диаграмата долу показва сравнение на потреблението със същия месец на миналата година, а емотиконите показват дали е отбелязано спестяване или не.

Политиките на Европейския съюз отчитат това и изискват от енергийните доставчици да предоставят на клиентите си графични сравнения, диаграми и дори препратки към съвети за по-устойчиво потребление. Това обаче не са просто регулаторни изисквания. Това е евтин, лесен за осъществяване и доказан в ефективността си инструмент за въздействие върху потребителското поведение.

Освен пестене на енергия, тази практика е ключов елемент в подготовката на потребителите за въвеждане на смарт електромери и интелигентни мрежи, което трябва да достигне и България. В условията на енергийния преход и необходимостта от енергийна демократизация, все повече домакинства би трябвало да придобиват възможност да произвеждат, съхраняват и споделят енергия от възобновяеми източници. За да стигнем до там, гражданите трябва да разполагат с правото на разбираема, персонализирана и динамична информация, която ги ангажира в енергийната система по прозрачен и мотивиращ начин.

Пример за визуализация на данните върху сметката за ток на малко домакинство в Амстердам, Нидерландия. То разполага със соларни панели на покрива. Видно от графиката, от март до септември отдава повече електричество в мрежата, отколкото ползва, от което в тези месеци му се начислява печалба, вместо разход.

Конкуриращите се в условията на либерализиран пазар доставчици в страните от Западна Европа могат да служат за пример на българските електроразпределителни дружества. В месечните електронни фактури или в реално време чрез мобилни приложения там откриваме ясни, оцветени диаграми, сравняващи настоящото потребление с това от минали периоди или със сходни домакинства в града или квартала. Виждаме емотикони, които дават ориентир дали обичайното потребление е надвишено или е реализирано спестяване – на пари или въглеродни емисии. Откриваме персонализирани съвети за пестене на енергия чрез по-правилна употреба на електроуреди или чрез сезонни мерки за енергийна ефективност. Примери от подобни добри практики са приложени и в писмото на „Грийнпийс“ – България до институциите.

Електронните фактури за енергия често съдържат съвет за пестене на енергия. С тази пиктограма е даден ориентир колко може да се спести ако една крушка от 60 вата се замени с лед осветление. В случая: 3% въглеродни емисии и 20 евро годишно, а инвестицията в нова крушка се изплаща за 1 година.

Всички тези идеи могат и трябва да се пренесат върху сметките на българските потребители, вместо скучните и неангажиращи таблици, които виждаме в момента. А въвеждането на такива практики не изисква особени инвестиции от страна на дружествата. Ясната и по-интуитивна визуализация е малка, но конкретна и лесно осъществима стъпка за постигане на енергийни спестявания и за по-чиста околна среда. Защото най-чистата енергия е именно спестената.

[1] Научна литература:

Yu, S., Zhang, Y., & Wang, Q. (2021). Meta-analysis on the effectiveness of energy feedback interventions: Exploring key factors. Energy Research & Social Science, 73, 101940.

Yin, R., Deng, Y., & Pan, W. (2024). A meta-analysis of behavioral interventions on household energy consumption. Energy and Buildings, Vol. 303, 113654.

Allcott, H. (2011). Social norms and energy conservation. Journal of Public Economics, 95(9–10), 1082–1095.

Karlin, B., Zinger, J. F., & Ford, R. (2015). The effects of feedback on energy conservation: A meta-analysis. Psychological Bulletin, 141(6), 1205–1227.

Vine, D. , Buys, L. and Morris, P. (2013) The Effectiveness of Energy Feedback for Conservation and Peak Demand: A Literature Review. Open Journal of Energy Efficiency, 2, 7-15.