Историята на Славутич започва с една от най-големите екологични катастрофи, познати на човечеството – аварията в Чернобил. Днес жителите на Славутич – наследници на ядрените работници от централата – си поставят амбициозна цел: да превърнат града си в първия в Украйна, превключил изцяло на енергия от възобновяеми източници.
Разказваме за силата на общността в страна, разкъсвана от война. Първият енергиен кооператив в Украйна е пример за значението на общностната енергия и гражданската активност. За това как соларните покриви могат да направят градовете ни по-устойчиви във време на огромни предизвикателства.
На по-малко от 50 км от авариралия реактор №4 на Чернобилската АЕЦ се намира Славутич. Последният град, построен в Съветския съюз и най-новият на независима Украйна. Ядрената катастрофа през 1986 г. принудила съветското управление да вземе решение за изграждането му от нулата, за да евакуира там хилядите работници от централата заедно с техните семейства. Само година след аварията в гъстите гори източно от бреговете на река Днипро се появяват първите квартали, а с тях и първите заселници на новия град.
Славутич продължава да пише история и днес. Всичко започва през 2014 г. с идеята на Андрий Зинченко и съмишленици да създадат енергийна общност. Включват се местни хора, помага и кметът, но борбата с административните спънки пред новаторската идея отнема години. През 2018 г. Славутич най-накрая се сдобива с енергийна общност – първата в града, първа и за цяла Украйна. Наречена е „Сонячно мiсто“ или „Соларен град“. Управлява три слънчеви централи, разположени на покривите на общински сгради в центъра на града, с обща мощност над 200 kW.
Необходимата първоначална инвестиция от 145 хил. евро е събрана само за четири месеца. Всеки акционер започва с инвестиция от най-малко 500 евро, а по предварителни разчети всеки инвестирани 1000 евро ще носят годишна възвръщаемост от около 130 евро до 2030 г. Това прави проекта привлекателен за широк кръг хора с различни финансови възможности. „Соларният град“ на Славутич генерира приходи чрез продажба на ток на електроразпределителното дружество на „зелена тарифа“. Към 2023 г. членовете на кооператива са вече 200 души.
Социалният и екологичният ефект от общността също са значителни. Чистото електричество, произведено от слънцето, спестява 35 тона въглеродни емисии годишно. За общественополезна дейност в града пък отиват 5% от годишната нетна печалба на трите соларни инсталации. Социалната стойност и активното участие на местните жители са гордостта на проекта: „Хората от района биха могли да инвестират първи. Гордеем се, че първият инвеститор е местна жена, енергиен мениджър, а двама от най-големите ни акционери са на двадесет години“ – споделя Андрий Зинченко.
В случая на Украйна обаче, стойността на енергийната общност се оказва много по голяма. Тя е ключов фактор за устойчивостта и физическото оцеляване на града във време на война.
Славутич се намира на север, точно до границата с Беларус, и когато през 2022 г. руските войски нахлуват в Украйна, градовете в региона са подложени на брутални атаки и сериозни изпитания. Енергийната инфраструктура е основна цел на окупатора и в първите дни на войната продължителните периоди без електричество са чести. Жителите на Славутич обаче успяват да останат свързани със света, благодарение на слънчевите покриви на „Сонячно мiсто“.
В онези първи, най-страшни дни на войната бившите енергетици успяват с подръчни средства, изровени от гаражи и килери, да пренастроят системата, така че да не отдава енергия в неработещата мрежа, а слънчевият ток да се ползва директно на място. Усилията дават резултат и светлината в Славутич не угасва, докато други градове потъват в тъмнина. Хора с разклонители, зарядни и батерии започват да се стичат от всички квартали, за да заредят мобилни телефони и други устройства. Така енергийният кооператив „Слънчев град“ се оказва не само обединение от потребители и производители на възобновяема енергия, но и естествен център, общност на надежда, споделяне и взаимопомощ. Източник на светлина в мрачната реалност на войната.
Днес амбициите на Славутич са големи. Кметът Юрий Фомичев говори за разрастване на енергийната общност. Тя обаче произвежда електричество и в настоящия мащаб не може да помогне за отоплението в тежките украински зими. В периодите без достъп до енергия хората били принудени да палят огън в дворовете и околоблоковите пространства, за да си сготвят. Отоплението вкъщи пък е невъзможно, заради прекъснатото топлоподаване. В ход обаче са планове за централно отопление на биомаса, което да реши това предизвикателство, преди да стане възможно въвеждането на по-съвременни и ефективни алтернативи.
Кооперативът „Слънчев град“ недвусмислено показа на украинците, а и на целия свят, че енергийната общност е изключително гъвкав формат, който дава енергийна независимост в кризи, прави градовете ни по-устойчиви и по-единни. И е сред решенията за една по-демократична и климатично неутрална енергийна система в бъдеще.
