Словакия стана първата държава от източна и централна Европа, която обяви официално, че престава да изгаря въглища след 2023 година [1]. Историческото решение идва на фона на седмица с тежки преговори за ангажиментите на държавите от Европейския съюз, които ще доведат до спазване на Парижкото споразумение за климата.
На този фон България остава аутсайдер, тъй като липсва желание за преодоляване на зависимостта от въглищата и развитие на възобновяеми източници и включване на гражданите в този процес като производители на енергия.
Оповестеният на 18 юни анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите [2], които За Земята, Банкуоч и „Грийнпийс“ – България отправиха към Българското правителство в края на април тази година.
Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички области, които трябва да бъдат приоритет на този план. “Имайки предвид, че близо 50% от електроенергията в България се произвежда от въглища, трябва да подкрепим амбицията на ЕС за въглеродонеутрална икономика през 2050 година. Също така – да имаме ясен план и вече активно да участване в политиките за определяне на нужния бюджет за енергиен преход”, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение “За Земята”.
Препоръките на Европейската комисия са, че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на възобновяеми източници на енергия. Това означава, че делът на възобновяемите източници трябва да достигне най-малко 27% до 2030 година. Наложително е да поставим приоритет върху повишаването на енергийната ефективност, по която вече 10 години сме на опашката в ЕС. Комисията ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите страни в окончателното изготвяне на плана, което е със срок — края на 2019 година. “Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийният преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия.”, казва Тодор Тодоров от “За Земята”.
Липсват още действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия — само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани.
Дискусиите за конкретните ангажименти и бюджет за енергийния преход ще продължат на срещата на Европейския съвет на 20 юни. Резултатът от нея трябва да са дългосрочните цели на ЕС за справяне с климатичната криза.
[1] Решението на Словакия беше обявено вчера след среща между президента и министър председателя. Повече тук.
[2] Първоначални коментари от Екологично сдружение „За Земята“ към първия проект на ИНПЕК на България, публикуван за обществено обсъждане на 15 януари 2019 г.
Обзор по темата:
Днес се чудим как да спасим климата, когато е настъпило време сериозно да се действа. А се чудим как, защто тези преди нас, които трябваше да са предприели първите стъпки се чудеха дали изобщо нещо трябва да се прави. Днес решаваме проблемите зададени преди няколко десетилетия, търсим решенията, отложени от тогава. Разликата е, че предното поколение успа да прехвърли на следващото търсенето на решение на проблемите. Оповестеният на 18 юни 2019г анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отправиха към Българското правителство в края на април тази година. Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички, което трябва да бъде приоритет на този план. Ето неизчерпателен обзор на коментраите на ЕК за ИНПЕК на България Комисията отлично насочва управниците ни какво би искала да бъде доразработено в плана. Например в сферата на транспорта се подчертава, че това е единствения сектор със сериозен ръст на емисиите – 53% от 1990г до днес. И че този сектор заслужава специално внимание, каквото правителството не е осигурило в плана. Още в предложения начален вариант на ИНПЕК правителството признава, че главния приоритет в транспорта – строителството на нови магистрали и пътна инфраструктура като цяло – води до смехотворни икономии на емисии. В същото време липсват каквито и да било цели за истински щадящите здравето и климата средства за транспорт – железопътния транспорт е само споменат, целите за велотранспорт не присъстват дори като нула в плана – те са просто оставени като ред от шаблона на ЕК. Регионалното сътрудничество, което България почти навсякъде в плана е отбелязала като неприложимо и от нисък приоритет за страната, е правилно посочено от ЕК с точно обратен знак – от първостепенна важност. Това е така по ред причини. Освен за обмен на добри практики, в средносрочен и дългосрочен план, когато замърсяващи базови мощности в региона и цяла Европа отпаднат е важно да има добре свързани електроенергийни системи, за да може излишъците от възобновяема енергия в един регион да компенсират дефицитите в друг регион и за да е необходим много по-малък капацитет от технологии за складиране на енергия (батерии, ПАВЕЦ, инсталации за производство на водород и на възобновяем газ метан). Бел. Ред. Пример за това би било как слънцето свети в три часови зони на Европа и това може да помага за компенсиране на сутрешни и вечерни пикова с пренос на енергия между регионите. Или пък пренос на възобновяема енергия от слънчевия юг към европейския север или от крайбрежните райони с вятър по Атлантика, Северно и Балтийско море на юг и на изток в цяла Европа. Плановете за климат и енергетика в целия ЕС ЕК излезе с важни послания покрай публикуване на коментарите по националните планове за енергия и климат на страните от ЕС. Съюзът за сега не достига целите за 2030 г. – нужни са повече усилия по отношение на ВЕИ (почти 2% под заложената 32% цел за 2030г) и далеч повече усилия по отношение на енергийната ефективност (над 6% под 32% цел за 2030 г). Анализът на ЕК отнасящ се до повечето страни в ЕС показва като цяло липсата на действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия.Само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани. Обединеното Кралство е шампион по размер на субсидиите за изкопаеми горива. Какво трябва да направи Правителството на България? Коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отравиха към правителството в края на април, можете да прочетете тук. |