Бойко Борисов спази обещанието си да подкрепи идеята за въглеродно неутрална икономика на ЕС

Projection for Climate Emergency at EU Commission in Brussels. © Eric De Mildt / Greenpeace

Активисти на „Грийнпийс“ призоваха за спешни действия за справяне с климатичната криза с прожекция на сградата на Европейската комисия преди заседанието на 20 и 21 юни. © Eric De Mildt / Greenpeace

България, представяна от премиера Бойко Борисов, подкрепи общата цел за въглеродно неутрална икономика на ЕС до 2050 г. Това се случи на заседанието на Европейския съвет в Брюксел на 20 и 21 юни, когато една от темите на дебати беше справянето с климатичната криза. Само дни преди това Борисов заяви, че климатичните промени са факт и даде обещание [1] на Генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, че България ще се застъпи за амбициозни цели.

„Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ приветстват решителната стъпка на правителството и се надяват тя да се окаже уверен старт в правилната посока. А именно — към отказ от въглищата до 2030 г. и създаване на конкретни планове за развитие на възобновяеми източници и справедлив енергиен преход за зависимите от въгледобивната индустрия региони.

„Подкрепата за неутрални нива на въглеродни емисии до 2050 г. е смела заявка, че България може да навакса и да се превърне в един от водачите в климатичните политики в региона. Само преди дни Словакия обяви 2023 г. като крайна за използването на въглища за енергийни цели и се превърна в първата държава от Централна и Източна Европа с подобен официален политически ход [2].

Изключително важно е българската заявка да бъде подкрепена и от реални действия. Необходимо е такива да бъдат предприети сега, защото отлагането на неизбежния преход към възобновяеми източници само ще навреди на зависимите от въглищата региони, а и на цялата страна,“ коментира Генади Кондарев от „За Земята“.

Опасенията, че нямаме реален план за действия [3] произлизат от това, че миналата седмица Европейската комисия публикува анализа си на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки [4][5]. Основната критиката към България се изразява в препоръки за по-конкретни и високи цели за въвеждането на възобновяеми източници и подобряването на енергийната ефективност. Също така се посочва, че липсват достатъчно действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия.

„Това, както и плановете за справедлив преход на въглищните региони, са ключови моменти в националната политика. 2030 г. е повратна според световните учени и дотогава България също трябва да се откаже от въглищата. Ако страната продължи да следва примера на назадничави държави като Полша, само рискува енергийната си сигурност на страната и социалното и икономическо бъдеще на тези райони,“ допълни още Кондарев.

От всички държави членки единствено Полша, Чехия, Унгария и Естония гласуваха против общата цел на ЕС за неутрални парникови емисии до 2050 г. Докато Полша има висок дял на въглищата в енергийния си микс и по традиция е крайна опозиция спрямо необходимостта от енергиен преход към възобновяеми източници, Чехия, Унгария и Естония далеч не са толкова зависими от замърсяващото изкопаемо гориво. Техният назадничав ход е пречка по общия европейски път на енергийното развитие. Въпреки това борбата с климатичните промени остава от водещите приоритетите на Европейския съюз с акцент постигане на целите за 2030 г. [6]

 


[1] http://www.government.bg/bg/prestsentar/novini/premierat-borisov-provede-telefonen-razgovor-s-generalniya-sekretar-na-oon-antonio-guterish

[2] https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/1950/slovakiya-krai-vuglishta-bulgaria-perspektiva-60-godini/

[3] https://www.zazemiata.org/resources/komentari-proekt-inpek/

[4] https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-strategy-and-energy-union/governance-energy-union/national-energy-climate-plans

[5] https://www.zazemiata.org/komentari-climat-ek/

[6] https://ec.europa.eu/commission/news/president-juncker-european-council-2019-jun-21_en